С Велики понеделник започва Страстната седмица

Започва седмицата на страданията – последната от земния живот на Иисус Христос.

Изгонване на търговците от храма Стенопис във външния притвор (екзонартекса) на католикона на Великата Лавра (Ιερά Μονή Μεγίστης Λαύρας), изписан от Захарий Зограф (1851-1852)

Изгонване на търговците от храма. Стенопис във външния притвор (екзонартекса) на католикона на Великата Лавра (Ιερά Μονή Μεγίστης Λαύρας), изписан от Захарий Зограф (1851-1852)

Според църквата всеки ден от тази седмица е велик или свят и през всеки от тях чрез специални богослужения се почитат страданията и пътя на Христос към Голгота. През Страстната седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Божият Син се разгневил, прекатурил мсите им и изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на Йерусалим.

На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро.

Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде.

След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“

Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.

Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден – тогава църквата отслужва Опело Христово).

На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.

–––––––––––-

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден.

На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

На Велики петък На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“.

 

Коментирайте първи тази публикация на "С Велики понеделник започва Страстната седмица"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*