Днес съвпадат три празника

thumb.php
Всеки българин може да избере кой от тях да празнува, но нашия, народния, стародавния български празник е Трифон Зарезан.

А трите празника това са: църковният е Успението на Свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и католическия празник, посветен на Свети Валентин.

Трифон Зарезан или Деня на лозаря е традиционен български празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите.

За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.

car_loze

След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дена от празниците наричат „трифунци”. Те се отбелязват по различен начин – за предпазване от вълци. Жените месят обреден хляб, раздават от него на съседите и каквото остане се слага в кърмата на животните. Това се прави, за да могат всички да се предпазят от вълците – и хора, и животни.

На тези два дена жените не бива да плетат, да шият и изобщо да използват ножици.

655-402-na-dneshniia-den-14-fevruariНа 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Кирил и брат му Методий създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.

 

SaintValentine_thumbСвети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори.

Според едно предание императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-готови за саможертва в битките.

Тогава войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Затова впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените.

Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а скоро след това е канонизиран.

Обаче празникът, посветен на Св. Валентин, започва да се чества чак през XIV век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.

Коментирайте първи тази публикация на "Днес съвпадат три празника"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*