ГОРЕЩО

Залезът на УКВ радиото започва от Норвегия

Заради фиордите, планините и пръснатото население Норвегия първа се отказва от УКВ покритието.

Заради фиордите, планините и пръснатото население Норвегия първа се отказва от УКВ покритието.

 

През тази и следващите седмици очите на много медийни и телекомуникационни експерти ще бъдат насочени към Норвегия. Скандинавската държава става първата в света, която поетапно започва да изключва УКВ радиочестотите на територията си и преминава изцяло на дигитално разпръскване – т.нар. DAB (Digital Audio Broadcasting).

Според правителството процесът трябва да приключи до края на годината. От него се очаква сериозен финансов ефект и освобождаване на честоти за нови и по-разнообразни радиопрограми. На мястото на една FM честота ще могат да се транслират до 8 цифрови канала, всеки от които ще е с по-добро качество на сигнала. Сегашното съвместяване на аналогови и цифрови канали струва на всеки норвежец по 250 крони, което също се слага в сметката от управляващите.

Очакванията са само от това, че на държавата няма да се налага да издържа УКВ предаватели по островите и фиордите, ще се спестят 26 млн. евро. За окончателното въвеждане на DAB натежава и фактът, че цифрово радио в Норвегия слушат над 70 на сто от домакинствата. Местното радио NRK Klassic пък е първото в света, излъчвано чрез DAB – от 1 юни 1995 г.

Превключването ще се наблюдава внимателно в много страни в Европа, които в зависимост от резултатите ще вземат свое окончателно решение. Швейцария също е обявила намерение да закрие УКВ мрежите си през 2020 г., а Великобритания и Дания още обмислят възможността. Ако Норвегия се справи с предизвикателството, властите там със сигурност също ще се почувстват окуражени да действат.

Спирането на FM честотите, въведени в употреба през 1950 г., стартира на 11 януари от северния град Бодьо. Въпреки че графикът е напълно изяснен, в Норвегия продължава да има силна съпротива срещу решението на парламента и управляващото мнозинство. Всекидневникът „Дагбладет“ публикува неотдавна социологическо проучване, според което 66 на сто от гражданите са твърдо против плана. 17% безусловно го подкрепят, а останалите засега нямат позиция.

Една от причините за недоволството е, че много от сигналите за спешна помощ и предупрежденията за опасност се излъчват на УКВ.

Критиците на решението смятат, че прибързаното превключване на нова технология може да доведе до ръст на кризисните ситуации. Втората причина е, че около 2 000 000 автомобила в Норвегия все още не разполагат с DAB приемници.

„Това всъщност е големият проблем, който стои пред нас – признава Оле Йорген Торвмарк, директор на компанията Digital Radio Norway, осигуряваща преноса на националните радиа NRK (обществено) и P4 (частно).- Добрият дигитален адаптор струва 1500 крони (около 200 евро). Това е сума, която ще натовари бюджета на много фамилии, и някои от тях със сигурност ще отложат покупката“.

Според Иб Томсен, министър от Партията на прогреса, която е коалиционен партньор на управляващата Консервативна партия, страната още не е готова да мине на новата система, въпреки че решението за това е взето през 2011 г. „По пътищата на Норвегия продължават да се движат милиони коли, които след дни или седмици ще останат без радио – коментира Томсен. – Това определено има връзка с безопасността на хората“.

Правителството обаче е непреклонно. „Норвегия е първата страна, която изключва УКВ-мрежите си, защото с дълбоките си фиорди, високи планини и разпръснати общности норвежкият пейзаж се явява особено скъп за тяхната експлоатация в сравнение с други страни“, се казва в комюнике, което даде старт на процеса.

След като през есента на 2013 г. България прекрати аналоговото разпространение на телевизионни програми и премина изцяло на цифрово ефирно излъчване, за по-нататъшна дигитализация на ефира засега не се говори.

В телевизионно отношение българският модел може да се счита за крайно неуспешен, като се има предвид, че дори някои от т.нар. задължителни за пренасяне (must carry) телевизии не се възползват от възможността.

През януари м.г. вълнения в Народното събрание породиха решението на БНР да изключи предавателите на средни вълни в Шумен, Разград, Кърджали, Дулово, Търговище и др., и да запази единствено този във Видин.

Бившият шеф на БНР Радослав Янкулов поясни, че прави това, тъй като преструктурирането ще спести сериозни средства и понеже „средните вълни са морално остарели и овехтели“. ДПС обаче поиска предавателите да бъдат включени отново, защото спирането им е лишило от право на информация много граждани от региона, които ежедневно слушат предаванията по БНР на турски език.

Радиото отговори, че въпросните хора могат да продължат да слушат БНР с УКВ приемници, и предложи да купи такъв на всеки нуждаещ се. През май м.г. БНР стартира регионалното Радио Кърджали, което бе съпътствано от протести на Патриотичния фронт.

източник: Сега

Коментирайте първи тази публикация на "Залезът на УКВ радиото започва от Норвегия"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*