PR-ите сигурно са полудели

Основната задача на адвоката по време на процес е да накара съдебните заседатели да харесат неговия клиент. Кларънс Сюърд Дароу

andrey-velchev-1024x503Здравейте, любители на словото!

Извинявайте за това асоциативно заглавие, но статията дойде тъкмо на време, за да запълни една голяма празнота. Имаше нужда от такава статия, която да не жълтее и да не се стреми да печели харесвания и споделяния на всяка цена. При нас в Любословие.БГ има мяра, а това е може би най-голямото изкуство.

Сега обаче ще се опитам да отговоря на един въпрос, който все повече ме интригува – дали PR-ите наистина са полудели?  И тук аналогията с един прекрасен филм в две части –  тази световна за времето си сензация „Боговете сигурно са полудели“.

Пет хиляди години, нищо не се е променило в живота на Кси и неговите роднини бушмени. Докато едни ден празна бутилка от кока-кола пада магически от небето и този щедър „дар от боговете’’ преобръща живота.

Когато Кси потегля на път за да върне мистичния подарък, се сблъсква с романтичен микробиолог, детска учителка и банда терористи – всички те участници в толкова безумна история, каквато може да се случи само в „цивилизования“ свят.

Това е една оригинална и провокираща мисленето комедия. С участието на действителния бушмен Ксау в главната роля, този филм ни дава възможност да се погледнем отстрани – и да видим колко сме луди!

Нхау (изговаря се Н!хау / Nǃxau) е намибийски фермер и актьор, който става известен с ролята си във филмите „Боговете сигурно са полудели“, I и II част, където изпълнява ролята на бушмен от Калахари.

Нхау е от племето сан, което спада към бушменската група. Представителите от това племе живеят на територията на Намибия и РЮА.

За първа част на „Боговете сигурно са полудели“ (1980) Нхау получава $300, а за втора част (1989) са му заплатени около 0,5 милион южноафрикански ранда, което се равнява на около $80 000. Когато бил открит от режисьора на филма, Нхау не се бил сблъсквал с модерния живот. Той бил виждал само 3 бели души дотогава и не бил посещавал голямо населено място освен селищата на собственото му племе.

След приключване на филмовата му кариера Нхау става фермер и отглежда царевица, бобови култури и банани. Гледа и няколко глави говеда. Умира на 1 юли 2003 от антибиотик-резистентна туберкулоза, докато е на лов за токачки. Погребан е на 12 юли с традиционна церемония в родното му място Цункве, като тялото му е положено до това на втората му съпруга.

bogovete-sigurno-sa-poludeli-1980-the-gods-must-be-crazy-1980-19-06-2014-01-31-54

Ще опитам, чрез части от сюжета на филма да отговоря на въпроса първо за връзката между PR-а,  журналистиката и комуникациите или просто за посланието което те заедно формират за да стигнат до своята аудитория.

Вярно: Твърдението, че журналистите информират обществото за случващото се в него, както и че много усилия се хвърлят, за да се направят обществено достояние неща, които в противен случай биха останали частно достояние. Такава формулировка обаче е далеч от точната дефиниция. За начало може да се каже, че наред с всичко друго журналистите предоставят информация, коментар и важни подробности по повод на факти и събития, които вече са в публичното пространство.

Все повече комуникатори определят журналистиката като „платена писмена информация (наред с аудиовизуалния й вариант), предназначена за обществените медии и отнасяща се до актуални и важни за обществото събития“. Както други подобни дефиниции, и тази повдига множество въпроси: Трябва ли новинарството винаги да е платено? Трябва ли медиите винаги да са обществени? Кой определя кои събития са общественозначими? Но въпреки това е добра отправна точка за всеки вид анализ на принципите и практиките в журналистическата професия.

Трудно ми е да повярвам, че PR индустрията и журналистическата разбират себе си като две отделни, едва свързани професии.

И все пак кратка дефиниция на PR (Пъблик рилейшъис):

Пъблик рилейшъис е мениджърека функция, която изгражда и поддържа ползотворни взаимоотношения между организацията и нейните публики, от които зависи нейният успех или провал.

След  дефинираме PR като мениджърска функция, което означава, че мениджърите във всички организации трябва да обръщат внимание на ПР. В нея се набляга на изграждане то и поддържането на ползотворни взаимоотношения между организацията и публиките като морална и етична основа на професията Едновременно с това задава критериите, по които може да се определи какво в и какво не е част от PR. И накрая определя концепцията на PR. която е тема на статията. Пъблик рилейшънс е мениджърска функция, която изгражда и поддържа ползотворни взаимоотношения между организацията и нейните публики, от които зависи нейният успех или провал.

Голяма част от новините и информацията, намираща място в медиите, доскоро идваха от PR източници. И тъй като не плащат за огласяването, източниците имат ограничен или изобщо нямат никакъв контрол дали кога и как сe използва информацията.

PR източниците разпространяват това. което смятат за стойностна новина, и очакват редакторите и репортерите да използват информацията – публичност. А управляващите медиите може да я използват, ако преценят, че е новина и представлява интерес за тяхната аудитория. Те може да огласят получената информация или да я представят по различен начин, често без да назовават източника В представата на читателя, слушателя или зрителя медията, която поднася информацията, е източникът.

Медиите получават прессъобщения и статии, придружени със снимки, или цял прескомплект с подробна допълнителна информация.

Но тук ще цитирам Шекспир. Не мога с точност да пресъздам сцената, в която Хамлет се появява унил, с наведена глава, с лист хартия в ръка. Полоний го пита: „Какво четете, ми-лорд?“ Отговорът на Хамлет е: „Думи, думи, думи.“

Не знам защо това се е запечатало в главата ми. Но знам, че много от времето си посветих на размишления за вечната и неотслабваща сила на… думите и любовта към словото.

Оставам с убеждението, че PR колегията забравя, че живеем в един качествено и количествено изменен Свят. Този Свят често ни поставя в ситуацията да не знаем кой пише думите, кой създава посланията, дори кой и как ги чете.

Промените в началото се случваха в онлайн средата, но в последните години се пренасят и извън Интернет и започват да променят начина на комуникация между организациите и техните потребители, служители, партньори и т.н..

344760_1_preview

Не може да не откроим факта, че дигиталната среда е изпълнена със специализирани социални мрежи, които имат по-малък брой регистрирани потребители, но те са с определени специфични интереси и нагласи и са изключително подходящи за послания, насочени към конкретни групи потребители.

Принципът на социалните медии предполага активно участие в разговора, което е една от основните промени в новата комуникационна среда.

Както и извън мрежата, така и в мрежата, източникът на посланието обикновено се стреми към достигане до максимален брой представитвели от своята целева публика.

В много мой предишни статии обяснявах какво представлява обществената съпричастност (public engagement) и как се разграничава от други, вече широко прилагани съдържателни или процесуални понятия и концепции в съвременното публично управление и процеса на политиките и комуникациите. Също  така доказах, ако не в пълнота, то поне частично, че комуникациите и комуникаторите вече не са това, което бяха.

Ефективният  подход към комуникациите и тяхната роля за изграждане на обществена съпричастност изисква на отношенията със заинтересуваните страни в дадена политика се гледа като на стратегически нематериален актив. Зле е за индустрията да вярва, че така наричаните трети страни, бранещи нашата позиция не се кристално ясни и лесно разпознаваеми.

Ако основната задача на комуникациите е да спомага за изграждането на устойчиви позитивни отношения чрез отчитане на потребностите и интересите на засегнатите общности, тогава логично процесът преминава в рамката на основополагащи, приложими във всички области на политиките ценности и принципи.

Сякаш те липсват или се стремим да ги избягваме, за да може чрез колективната отговорност да сме безотговорни към нашите аудитории и нас самите.

Не е достатъчно просто да кажем на света това, което мислим, че светът иска да чуе. Ако не знаем какво искат хората, ние не може да им отговорим, нито да се противопоставим.

Преди да сме журналисти, PR или целокупното понятие – комуникатори и добре да си спомним, че посланията ни са за хора, от хора за измежду хора.

О да. Да отговоря- само за себе си: Дали PR-ите наистина са полудели? Вероятно в търсене на собственик на бутилка от напитка -да, защото вече продаваме и купуваме вино без бутилки и пием комуникационни послания приличащи на течност с неясно съдържание.

2017-та започва с новините за първото дете на година за 13 годишна майка, чието семейство нарича „традиции „, нещо което по цял свят наричат педофилия, с новини за снежен ад, зима, която отново ни изненада превръщаща се друг филм  с гръмко заглавие „Снегокалипсис сега“.

Защото всички тези  последици са част от промяната в медиите и техните взаимодействия със средата за сигурност, а традиционните медии и комуникатори губят монопола си върху новинарското отразяване. А потребителите в Интернет, а тези извън него инициира промяна в това кой създава, разпространява и притежава определена новина.

А това оформя начините, чрез които медийните субекти общуват, създават истории, публикуват материали и взаимодействат с аудиториите си.

В тази нова комуникационна среда паралелно се променят и  връзките с обществеността. Ставаме свидетели на възникването на нов модел връзките между заинтересуваните страни в политиките – моделът на обществена ангажираност. Без да го преосмислим, ще чудим защо Гери Никол жъне успехи с „яката дупара“, лютеницата ще ни кара да халюцинираме, заради неясно съдържание, а в годината на Петела, птичият грип ще ни превземе, без да осъзнаем, че не PR-ите  са полудели, а техните господари,  защото не е луд този който пише, приема или чете  посланията, а този който ги плаща… все пак това е неговият облик, наричан имидж или все по-често НЯмидж.

clarence_darrow_detail-1Цитатът на Клàрънс Сюърд Дàроу, прочутия американски адвокат, правозащитник и общественик, известен е с участието си в гръмки политически и трудови процеси, въпреки че не винаги ги е печелил не е случаен, защото основната задача на адвоката по време на процес е да накара съдебните заседатели да харесат неговия клиент, както и ролята на на добрия, но невидим PR.

Честита нова година!

ANDREY VELCHEV 2 Андрей Велчев,  Собственик и главен редактор на Любословие.bg. Доктор по политология с тема на дисертационния труд:   Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
Email: avelchev@luboslovie.bg

Коментирайте първи тази публикация на "PR-ите сигурно са полудели"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*