Днес празнуваме Богоявление/Йордановден

Богоявление е един от най-големите християнски празници. С него отбелязваме кръщаването на Иисус Христос във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител.

Сам Бог се явил в онзи момент за обществено служение – оттук и названието на празника.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Именният ден на Йордановци, Йорданките и други мъже и жени със сходни имена не е в почит на светец; той припомня за една 252-километрова река в Близкия Изток. Зад това обаче се крие дълбок и вълнуващ смисъл.

00adbf93520Празникът Богоявление е свързан с тайнството на водоосвещението, което според Църквата ще очисти човешките грехове.

Неслучайно в народния календар Богоявление се празнува и като Водици, Водички, Водокръщи. А сред имениците е и Бистра.

И неслучайно той е празник, честван от всички българи. Също неслучайно православният канон изисква днес празничен водосвет.

След обредното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат – традиция, която е път да остави в представите ни само „спортната” страна на ритуала.

Ширело се и вярване, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.

Богоявление се смята още за ден на светлината и просвещението. Небето, разтворило се пред от Светия дух, има нещо общо с това.

Свързан с представата за кръстената вода и нейната очистителна сила, Йордановден се смята за последен от т. нар. Мръсни дни – период след Коледа, в който беснуват невидими, необясними, но опасни зли сили.

Затова в навечерието на празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.

Широко разпространено е било поверието, че в полунощ срещу Йордановден небето се отваря, всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове. Щом някой види отварянето на небето (стига да е праведен), ще се изпълни всяко негово желание.

През деня с котле светена богоявленска вода свещеникът ръси по домовете за здраве на стопаните, да пропъди нечистата села.

Всеки мие лицето и ръцете си с прясно донесена или светена вода, пие от нея; болни се къпят във водата, където е бил хвърлен кръстът, мъжки хора разклащат вировете, за да има здраве, здраво потомство и берекет.

Очистителните по характер обреди с вода на Йордановден са тясно свързани и с древния култ към водата и вярата в нейните свойство, са насочени към прогонване на демоничните сили и осигуряване на здраве за хората и добитъка, и плодородие. Така се възстановява равновесието в природата и обществото, нарушено покрай Мръсните дни.

Но кой още има да черпи близки и приятели днес освен Йордан, Данка, Данчо и всички техните съименници?

Да не забравяме тържественото име на празника. Празнуват и всички с имена, които съдържат думата Бог, или са произлезли от нея – Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Боян, Найден и доста други.

източник: dnes.dir.bg

Коментирайте първи тази публикация на "Днес празнуваме Богоявление/Йордановден"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*