Денят 31 декември в българската история

Бачка паланка (на сръбски: Бачка Паланка или Bačka Palanka, на словашки: Báčska Palanka, на унгарски: Bácspalánka, на немски: Plankenburg) е град във Войводина, Сърбия.

Бачка паланка (на сръбски: Бачка Паланка или Bačka Palanka, на словашки: Báčska Palanka, на унгарски: Bácspalánka, на немски: Plankenburg) е град във Войводина, Сърбия.

1944 г. – по време на Втората световна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска армия започват първото преминаване на р. Дунав при Илок – Бачка паланка. След Сремската операция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска армия получава нова задача – да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за отбрана района западно и югозападно от Печ.

С помощта на руски специалисти щабът на армията разработва подробен план за прегрупиране на войските. По всяко от двете основни направления се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември започва прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията завършват прегрупирането и заемат заповядания им район.

1951 г. – Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ. В него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

1877 г. – по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския Балкан. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „Козлодуй“ до началото на 1998 г., а блокове III и IV – до края на 1998 г.

На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум „Костов – Ферхойген“, според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 г. На тази дата е роден Иван Радков Радославов – литературен критик и историк. На 31 декември умират: Тодор Иванов Живков – фолклорист, професор и Борис Денев (Б. Д. Чоканов) –пейзажист и военен художник.

2004г.
С постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

1989 г.
В Кърджали се създава Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяване на тюркските имена.

1977 г.
Населението на България наброява 8 825 000 души.

1972 г.
Към тази дата населението на България е 8 594 493 души.

1951 г.
Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ. В него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

1944 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска армия започват първото преминаване на р. Дунав при Илок – Бачка паланка. След Сремската операция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска армия получава нова задача – да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за отбрана района западно и югозападно от Пейч. С помощта на руски специалисти щабът на армията разработва подробен план за прегрупиране на войските. По всяко от двете основни направления се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември започва прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията завършват прегрупирането и заемат заповядания им район.

1942г.
Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“.

1933 г.
Приет е Закон за облекчаване на задълженията и заздравяване на кредита. Дълговете до 1 000 000 лв. получават 2-годишен мораториум и разсрочка за 15 г. и намаление на лихвата до 6 %. Те се поемат от Погасителна каса към Дирекцията на държавните дългове.

1932 г.
Извършени са нови промени в правителството на Никола Мушанов. Никола Стойчев Мушанов е политически и държавен деец. Роден е на 12 април 1872 г. в Дряново. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) отначало е министър на народното просвещение, а след това възглавява Министерството на вътрешните работи. След станалата реконструкция през октомври същата година възглавява министерството на железниците. В следващия кабинет на Т. Теодоров е отново министър на вътрешните работи. Никола Мушанов е отявлен противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в затвора. След това е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 г.

1919 г.
Деветнадесетото Народно събрание единодушно гласува да се възбуди углавно преследване срещу кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов. Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на Българската академия на науките. Роден е на 15 август 1854 г. в Ловеч. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието, министър на вътрешните работи. По време на Регентството е министър-председател. При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието и министър на народното просвещение. По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г.

1918 г.
Народното събрание преодолява съпротивата на депутатите либерали и демократи и дава амнистия за годините на войните (1912–1913 г. и 1915–1918 г.) за участниците във Войнишкия бунт и за престъпления по Закона за стопански грижи и обществена предвидливост.

1918 г.
Разформирована е Моравската военноинспекционна област – военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война (1914-1918 г.). Сформирана е на 6 декември 1915 г. със седалище Ниш. От 9 юли 1918 г. щабът и се дислоцира в София.

1913 г.
Разпуснато е ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Народното събрание е открито на 19 декември, като в него нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. Димитър Костов Вачов е юрист и държавен деец. Роден е на 18 януари 1855 г. в Ловеч. Депутат е в III-то Велико народно събрание и в IV-то Велико народно събрание, както и в VIII-о, Х-то, ХVI-то и в ХVII-то Народно събрание. Подпредседател е на III-то Народно събрание и председател на Х-то, ХVI-то и ХVII-то Народно събрание. Министър е на народното просвещение от 1 октомври 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Съден е като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война (1914–1918 г.). Умира на 4 декември 1922 г.

1903 г.
Със закон се създава Българска земеделска банка чрез обединение на земеделските каси, която да кредитира селското стопанство и селските кооперации. Има 156 клона и агентури в страната. Българската земеделска банка е банково учреждение за кредитиране на земеделски стопани, земеделски кооперации и пр. Централата й се намира в София, но разполага със свои клонове във всички окръжни и околийски градове, а така също и в някои по-големи села. Подпомага закупуването на земеделски машини, сортови семена и препарати, извършването на земеделски мелиорации и пр. Съдейства за развитието на кооперативното дело в България и за ограничаване на лихварския капитал в българското село. През 1934 г. поема дейността и на Българската централна кооперативна банка, като се преобразува в Българска земеделска и кооперативна банка.

1897 г.
Обнародва се първият правилник за организацията на отделно министерство (Министерството на външните работи и изповеданията).

1888 г.
Обнародва се Закон за граничните паспорти и билети.

1887 г.
Провежда се първото общо за Северна и Южна България преброяване на населението. Общият брой на населението е 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже и 1 548 986 жени.

1883 г.
Министрите консерватори от коалиционния кабинет на Драган Цанков подават оставка и правителството е допълнено с умерени либерали. Драган (Димитър) Кириаков Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. През 1860 г. подписва от името на българите католици уния с Римската църква. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.), където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата: бил е министър-председател в периода 24 март – 28 ноември 1880 г., а в правителството на П. Каравелов – министър на вътрешните работи (28 ноември – 17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията (1881–1883 г.) се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков поставя началото и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9-12 август 1886 г.). Русофил, Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII Народно събрание (1902-1903 г.). Редактира вестниците „България“, „Източно време“ и „Независимост“. Публикува „Кратка българска история“. Умира на 11 март 1911 г.

1881 г.
За председател на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов, а за подпредседател – Димитър Греков. Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създаден е след държавния преврат извършен на 27 април 1881 г. от княз Александър I Батенберг, с който в България е установен т. нар. режим на пълномощията. Уставът на Държавния съвет е изработен по проект на М. Дринов и обявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г. Според него Държавния съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници 1/3 се назначават от княза и 2/3 се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато е отменен от правителството на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията 1881–1883 г. Тодор Петров Икономов е политически, държавен и обществен деец, публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 29 юли 1838 г. в с. Жеравна, Сливенско. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – пише множество статии по въпросите на образованието, издава учебници, съдейства за налагането на новобългарския език. Взема участие в църковната борба и в изграждането на новата българска църква след издаването на султанския ферман от 1870 г. След Освобождението участва в изработването на Търновската конституция от 1879 г., като застава на консервативни позиции. Заема редица важни държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, окръжен управител на Шумен, председател на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (20 септември 1883 г. – 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на преследване по време на управлението на Стефан Стамболов (1897–1894 г.). Интерниран е и е разорен. Установява се в Шумен, където се занимава с книжовна дейност. Умира на 28 октомври 1892 г.

1880 г.
Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България съгласно решение на правителството от 27 септември същата година. Общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени.

1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския Балкан.

1864 г.
В Цариград се издава Закон за печата, който има за прототип френския кодекс за пресата от 1858 г. Законът регламентира условията и реда за издаване на вестници и списания на територията на Османската империя. Състои се от 2 части, като в първата (9 члена) се изясняват общите разпоредби, във втората (26 члена) се уточняват наказателните разпоредби. Влиза в сила от 1 януари 1865 г.

На тази дата са родени:

1880 г.
Роден е Иван Радков Радославов – български литературен критик и историк, теоретик на българския символизъм. Завършва средното си образование в София, а висше (литература) – в Брюксел и Женева. Директор е на печата, директор на Пловдивската народна библиотека, редактор на сп. „Хиперион“ (заедно с Т. Траянов) от 1922 г. до 1932 г. Автор е на „Идеи и критика“ (1921 г.), „Портрети“ (1924 г.) и на ценната „Българска литература 1885-1930 г.” (1935 г.). Превежда „Таис“ от Анатол Франс (1905 г.), „Поеми в проза“ от Шарл Бодлер (1910 г.) и др. Умира на 5 октомври 1969 г.

На тази дата умират:

2001 г.
Умира Тодор Иванов Живков – български фолклорист, професор. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1961 г. Роден е на 15 юли 1938 г. в с. Митровци, област Монтана. Работи като учител. От 1963 г. е на научна работа в Секцията по фолклор в Етнографския институт при БАН, проф. от 1981 г. в Института по фолклор. През 1971 г. защитава дисертация на тема „Български антифашистки песенен фолклор“. От 1978 г. е доктор на филологическите науки. Специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург), Москва, Берлин, Киев и Париж. Ръководител е на Секцията по теория и естетика на фолклора в Института за фолклор от 1973 г., директор е на Института в периода 1982-1990 г. Депутат в XXXVII-о и XXXVIII-о ОНС. Съчинения: „Български антифашистки песенен фолклор“ (1972 г.), „Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция“ (1977 г.), „Фолклор и съвременност“ (1981 г.), „Етнокултурно единство и фолклор“ (1987 г.).

1969 г.
Умира Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и военен художник. Роден е на 7 февруари 1883 г. в Търново. Учи в Мюнхен. Рисува български пейзажи – нивата, малките селски хижи, тишината на балканските градчета, легендата за Търново. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: „Йов“, „Тутракан“, „Почивка“, „Влизане в Призренското поле“, „Минаване Шар планина“, „Трапезица“, „Канджа махала в Търново“, „Есен“, „Под Царевец“ и др.

Източник: www.focus-news.net

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 31 декември в българската история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*