Денят 26 декември в световната история

globusДен на бащата – чества се бащинството на Свети Йосиф. Той е и имен ден на хората, които носят това име. През 1865 г. Джеймс Нелсън патентова кафеварката. Представена е през 1949 г. Общата теория за относителността, създадена от Алберт Айнщайн. На този ден са родени: Мао Дзе-Дун, китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия, Алехо Карпентиер – един от най-известните латиноамерикански писатели. На 26 декември умират Жозеф Фуше, френски политик и държавник, Хари С. Труман – американски държавник, президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.), Джералд Рудолф Форд мл., 40–ият вицепрезидент на САЩ от 1973 до 1974 г., както и 38–ият президент на САЩ от 1974 до 1977 г., Анатолий Василиевич Луначарски – руски политически деец.

2013 г.
При самолетна катастрофа в Иркутск загиват 9 човека.

2012 г.
Синдзо Абе е новият 96-ти министър-председател на Япония. В периода 2006-2007 г. Абе е 90-тият министър-председател на страната. В Китай влиза в експлоатация най-дългата високоскоростна железопътна магистрала в света с дължина 2200 км. Скоростта на влаковете достига 300 км/ч. Китай заема първо място в света по дължина на високоскоростни линии с обща дължина от 9300 км.

2011 г.
Анализ на експерти от Центъра по икономически и бизнес изследвания показва, че през 2011 г. Бразилия измества Великобритания като шеста най-голяма икономика в света, въпреки че британците живеят по-добре от бразилците. Първите пет са САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция. Италия е осма, Русия девета и Индия десета. Ким Чен Ун е утвърден за ръководител на Корейската работническа партия.

2004 г.
Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер. Първоначалната измерена сила на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, като впоследствие достига съответно на 8,5, 8,9 и 9,0. Епицентърът е близо до западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението е от типа плиткофокусно, т.е. епицентърът е на сравнително малка дълбочина в земната кора – около 10- 20 км. Характерът на земетресението предизвиква силно енергийното въздействие върху океанското дъно. Земетресението в Индонезия създава десетки вълни цунами, които опустошават крайбрежията на Индия, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Мианмар, Малдивите и Тайланд. Регистрирани са и други вторични трусове. Земетресението е усетено още в Австралия, Бангладеш, Йемен, Кения, Кокосови острови, Мадагаскар, Мавриций, Мианмар, Оман, Реюнион, Сейшелски oстрови, Сингапур, Сомалия и Танзания. Земният трус и последвалите го вълни цунами причиняват множество смъртни случаи. Броят на жертвите възлиза на около 230 000 души. Това са предимно жители на Индия, Шри Ланка и Индонезия. Загиналите в Индонезия са над 173 000, ранени са над 100 000, за безследно изчезнали се водят над 120 000 души, в Шри Ланка загинали са над 38 195, ранени са над 15 686 души, в Индия броят на загиналите възлизат на около 10 744 души, в Тайланд това са над 5 300 души, в Малайзия над 70 души, в Малдиви над 100 души, в Мианмар над 60 души, в Сомалия около 300 души и др. Сред загиналите има и множество чужденци.

1993 г.
Неонацисти оскверняват гроба на Марлене Дитрих. Марлене Дитрих е американска киноактриса и певица, германка по произход. Работи в Холивуд от 1930 г. Играе във филмите „Мароко“ (1930 г.), „Синият ангел“ (1930 г.), „Шанхай – експрес“ (1932 г.), „Градината на Аллах“ (1936 г.), „Ангел“ (1937 г.), „Седем грешници“ (1940 г.), „Мартин Руманяк“ (1946 г.), „Червената Лола“ (1950 г.), „Свидетел по обвинението“ (1958 г.);“Присъдата в Нюрнберг“ (1961 г.). Снима с най-големите режисьори: Джозеф фон Щернберг (7 филма от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След „Нюрнбергският процес“ (1961 г.) се оттегля от киното. За последен път се снима в „Просто жиголо“ (1979 г.).

1971 г.
Група ветерани от Виетнам, в знак на протест срещу войната окупират статуята на Свободата в Ню Йорк. Виетнамска война се води в периода 1964-1973 г. от САЩ във Виетнам . Тя има за цел да предотврати установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 г. се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. Три години по-късно със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната. През 1968 г. е кулминация на войната, тя обхваща цялата територия на страната.Една година по-късно националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам. В Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 г. американските войски се изтеглят от Виетнам.

1949 г.
Представена е Общата теория за относителността, създадена от Алберт Айнщайн. Теория за относителността представлява Физична теория за пространствено-времевите съотношения и законите на гравитационното поле. Физичните явления, описвани от теорията на относителността, се наричат релативистични и се проявяват при скорости “V”, близки до скоростта на светлината във вакуум “С”. Специалната теория на относителността (1905 г.) описва свойствата на пространство-времето, когато гравитационните полета могат да се пренебрегнат, докато общата теория на относителността (1915-1916 г.) е съобразена с наличието на гравитационни полета. Специалната теория на относителността се основава на принципа на относителността и принципа за постоянството на скоростта на светлината във вакуум и независимостта и от скоростта на движение на източника на светлина. Геометрична основа на общата теория на относителността е неевклидовата геометрия на Б. Риман. Нютоновата теория за гравитацията е частен случай от общата теория на относителността в първо приближение на слаби гравитационни полета и малки скорости.

1941 г.
Чърчил за първи път вдига два пръста във формата на буква V.

1922 г.
В Русия се създава държавна спестовна каса.

1919 г.
В Русия се приема декрет за справяне с неграмотността.

1865 г.
Джеймс Нелсън патентова кафеварката.

1825 г.
На Сенатския площад започва въстанието на декабристите. Декабристите са руски революционери, главно дворяни и офицери, участници в Отечествената война от 1812 г. През декември 1825 г. вдигат въстание против самодържавието и крепостничеството. Първите организации на декабристите се създават през 1816-1821 г. Съюз за спасение, Съюз за благоденствие. През 1821 г. се създават Южното общество и Северното общество. Стремят се към извършване на военен преврат. Програмата на декабристите включва отменяне на крепостничеството, установяване на унитарна република (Южното общество) или конституционна монархия с федеративно устройство (Северното общество). Междуцарствието, което настъпва след смъртта на Александър I, предизвиква преждевременно избухване на въстанието на 26 декември 1825 г.( 14 декември 1825 г. стар стил) в Петербург и в Черниговския полк в Украйна. След разгрома му са арестувани много от декабристите , между които П. Пестел, С. Муравьов-Апостол, К. Рилеев, М. Бестужев-Рюмин. Те са обесени, а 121 души са изпратени на заточение в Сибир.

1492 г.
Една от трите каравели на Христофор Колумб “ Санта Мария “ се блъска в подводен риф и потъва. Първата експедиция, която предприема Христофор Колумб е в периода 1492-1493 г. Тя включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Христофор Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Христофор Колумб се завръща с него в Кастилия.

На тази дата са родени:

1904 г.
Роден е Алехо Карпентиер – един от най-известните латиноамерикански писатели наред с Астуриас и Маркес. Сред най-известните му романи са “Загубените следи” (1953 г.), “Векът на Просвещението” (1962 г.), “Приложението на метода” (1974 г.), “Свещена пролет” (1978 г.). Умира на 24 април 1980 г. в Париж.

1893 г.
Роден е Мао Дзе-Дун – китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР). Той е основоположник на разклонение на марксизма, наречено на негово име – маоизъм. Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След „Великия марш“, един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава възможност да заеме водеща роля в КПК. През 1949 година Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт. От 1945 година и до смъртта си е председател на китайската комунистическа партия, през 1954-59 г. е президент на КНР. Провежда няколко шумни кампании, най-голяма от които се явява „Културната революция“ (1966 – 1976), при която загиват няколко милиона човека. Управлението на Мао се характеризира с обединението на страната след дълъг период на раздробеност, ръст на индустриализацията и умерен ръст на благосъстоянието на народа от една страна, политически терор, безсмислени кампании, упадък в сферата на културата и култ към личността на Мао от друга.

1194 г.
Роден е Фридрих II Щауфен (или Хохенщауфен) – германски крал (от 1212 г.), император (от 1220 г.); сицилийски крал (от 1197). Внук на Фридрих I Барбароса и на Роджър II Сицилийски. Фридрих II Щауфен се стреми да превърне Сицилианското кралство в централизирана държава, за което издава т. нар. Мелфийски конституции (1231 г.). Създава държавна данъчна система, наемна арабска войска, разрушава феодалните замъци, въвежда държавен търговски монопол върху много стоки, лишава градовете от самостоятелност. Политиката му в Германия помага за по-нататъшното раздробяване на страната на териториални княжества. Дава на князете държавни права за поддръжката на императорската политика в Италия, забранява съюзите на градовете (имперските закони от 1220 г., 1231 г., 1232 г.). Отлъчван е няколко пъти от Църквата, независимо че организира Шестия кръстоносен поход и се завършва след завладяването на Йерусалим (1229 г.). Папа Инокентий IV свиква Вселенски събор (1245 г.), който обявява Фридрих II за свален от императорския престол. Умира в разгара на войната с папата. Фридрих II е високо образован, владее няколко езика, интересува се от естествени науки. Създава редица училища и Неаполитанския университет (1224 г.), в който разрешава да преподават арабски и европейски учени. Фридрих II Щауфен умира на 13 декември 1250 г.

На тази дата умират:

2006 г.
Умира Джералд Рудолф Форд мл. Той е 40–ият вицепрезидент на САЩ от 1973 до 1974 г., както и 38–ият президент на САЩ от 1974 до 1977 г.. Той е първият президент, който не е избран на избори. След оставката през 1973 г. на Спиро Агню, избран заедно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е избран от Камарата на представителите и Сената, за да се спазят разпоредбите на 25–та поправка на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., Форд става президент.

1972 г.
Умира Хари С. Труман – американски държавник, Президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Роден е на 8 май 1884 г. в Ламар, щат Мисури. Завършва право. Участва в Първия световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия. Заема постовете: председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.), сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари1945 г.). Хари С. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки през август 1945 г. Той участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да заеме курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западен Европа и други части на света. Хари С. Труман започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейски страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американско общество срещу тоталното настъпление на комунизма.

1933 г.
Умира Анатолий Василиевич Луначарски – руски политически деец; болшевик, критик, литературовед, изкуствовед, писател, драматург; академик (1930 г.). Член е на РСДРП от 1895 г. Емигрант в Западна Европа преди 1917 г. Живее в Париж, Женева, Цюрих. Участник е в Октомврийския преврат през 1917 г. Анатолий Василиевич Луначарски е първият народен комисар на просветата (1917-1929 г.). От 1929 г. е председател на Комитета на учените при ЦИК на СССР. Автор е на трудове по естетика („Основи на позитивната естетика“, 1904 г.; „Марксизъм и естетика“, „Диалог за изкуството“, 1905 г.); по философия („Религия и социализъм“, 1908-1911 г., т. 1-2); сб. „Критика и критици“ (1938 г.); сб. „Критически и полемически етюди“ (1905 г.); „Еснафщина и индивидуализъм“ (1909 г.); „Литературните силуети“ (1923 г.); сборник „Театърът днес“ (192); статии за кино и музика. Пише пиеси: „Фауст и градът“ (1918 г.), „Оливър Кромуел“ (1920 г.), „Освободеният Дон Кихот“ (1922 г.), „Мегасватба“ (1923 г.) и др.; киносценарии, разкази, спомени за Ленин.

1931 г.
Умира Мелвил Дюи – американски библиотековед, който заради заслугите си за развитие на библиотечното дело в САЩ е наречен „патриарх на американското библиотекознание“. Той основава първата в света професионална организация – АБА (1876 г.). В годните 1876-1890 г. е нейн секретар, след което и президент до 1892 г. Мелвил Дюи създава първото библиотечно списание в САЩ „American Library Journal“ (1876 г.), съществуващо и днес под заглавие „Library Journal“. Организира създаването и на първото библиотечно училище в САЩ (1887 г.) към Колумбийския университет и е негов директор (1887-1904 г.). Благодарение на Дюи в него за пръв път се учат и жени. Създава и „Десетичната класификация“ (1876 г. ), която днес е най-разпространената класификация в света.

1825 г.
Умира Михаил Андреевич Милорадович – руски генерал. Той е главен подбудител за опожаряването на Москва през 1812 г. Градът е опожарен с цел предотвратяване на падането на града в ръцете на Наполеон I Бонапарт.

1820 г.
Умира Жозеф Фуше– френски политик и държавник. Получава духовно образование. През 1791 г. става член на Якобинския клуб в Нант, на следващата година е избран в Конвента. Отначало споделя възгледите на жирондистите, но по-късно преминава към якобинците. Гласува за екзекутирането на Луи ХVI. Организира жестокото потушаване на контрареволюционни метежи в редица департаменти, наказва на място виновните, активно провежда политика на дехристиянизация. Сближава се с ебертистите и е изключен от Якобинския клуб (юли 1794 г.). Той е един от организаторите и ръководителите на Термидорския преврат (27-28 юли 1794 г.). В годините 1799-1802 г., 1804-1810 г., 1814-1815 г. е министър на полицията; организира широка мрежа за политическо разузнаване, шпионаж и провокации, като в резултат става една от най-влиятелните личности в страната. След повторното сваляне на Наполеон оглавява Изпълнителната комисия на Временното правителство и ревностно се заема с подготовката на втората реставрация на Бурбоните. След завръщането на Луи ХVIII (1815 г.) е посланик в Дрезден (Саксония). След декрета от 1816 г. за изгонените от Франция “цареубийци” Фуше напуска посланическото място и заминава за Триест, където приема австрийско поданство, а по-късно се самоубива.

1731 г.
Умира Антоан Удар де ла Мот – френски писател. Обявява се срещу условностите на класицизма. Известен е със своя относително свободен стихотоворен превод на “Илиада” (1714 г.), в който променя характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за критиката” (1715 г.) прави опит да защити превода си, което става повод за възобновяване на спора между “древните и новите”. В полемиката получава подкрепата на Б. Фонтенел. Като драматург е известен с написаната в духа на Расин трагедия “Инес де Кастро” (издадена през 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в проза. Антоан Удар де ла Мот е роден на 17 януари 1672 г. в Париж.

източници:

ИА „Фокус“
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 26 декември в световната история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*