Новите предизвикателства в средата за сигурност, новите отговорности пред комуникаторите

 

downloadПредизвикателствата, свързани с дигиталната революция, глобализацията и базисните промени в процеса на публичните политики (преди всичко – овластяването на заинтересованите страни), в съчетание с други процеси като световната икономическа криза и загубата на доверие в институциите, създава значителни проблеми, но и възможности за професионалистите в сферата на публичните комуникации. В този доклад се прави опит за изследване на предизвикателствата в новата комуникационна среда, новите предизвикателства в средата за сигурност и новите отговорности пред комуникаторите, чрез изследване на основните промени в контекста, в който оперират организациите и съответните промени във връзките с обществеността и комуникацията като процес.

От началото на XXI век един от най-сериозните проблеми на социалното развитие е противодействието срещу екстремизма и тероризма във всичките форми на многобройните им проявления. Нарастващата заплаха от тероризма, заедно други, на първо място, природни и човешки фактори за възникване на бедствия и аварии,  потвърждават, че съвременната цивилизация е изложена на значителни рискове, които могат да представляват заплаха за нейното развитие и дори съществуване.

В съвременна България, както и в други страни по света, нарастването на терористичната заплаха (с нейните политически, етнически, религиозни и комуникационни компоненти) се увеличава на фона на разпространението на различни видове екстремизъм. Формирането и развитието на информационното общество създава нови възможности, но и води до драматично нарастване на качествено нови предизвикателства в средата за сигурност. Значителните промени в информационните и комуникационните технологии и прилагането им в различни сфери на живота неизбежно водят до създаване на единен свят информационно пространство, което включва многопосочна, мрежова комуникация за събиране, съхраняване, обработка, споделяне и съхраняване на значима, а често и чувстителна информация.

Една от важните последици е промяната в медийте и техните взаимодействия със средата за сигурност. Традиционните медии губят монопола си върху новинарското отразяване. Интернет инициира промяна в това кой създава, разпространява и притежава определена новина. Той все повече оформя начините, чрез които медийните субекти общуват, създават истории, публикуват материали и взаимодействат с аудиториите си. Но Интернет дава и възможност на радикални групи, които по-рано са се поддавали на цензура от страна на традиционните медии, да предлагат своите послания директно на аудиторията.

В тази нова комуникационна среда паралелно се променят и  връзките с обществеността. Ставаме свидетели на възникването на нов модел връзките между заинтересуваните страни в политиките – моделът на обществена ангажираност. Мрежите заменят традиционните еднопосочни канали на комуникационно въздействие; прякото въздействие върху аудиторията е изместено от „меки” и косвени форми на влияние; споделените интереси ни извеждат извън границите на формалната власт;  новият диалог вече е пълноценна многостранна връзка. Ежедневно сме изправени пред хаотично кълбо от новини, мнения, внушения, манипулации.

Всичко това има дълбоки последици за света на комуникациите. Ние, хората, сме се превърнали в медии и комуникатори сами по себе си, дори да не си  оставяме такава изрична цел. Всички – гражданите, държавните институции, неправителствените организации и корпорациите – вече имат възможността да участват в мрежова комуникация, навсякъде и във всеки един времеви момент. Мненията стават все по-независими, медиите – все по-социализирани. Това не трябва да ни изненадва – такава е новата реалност на ежедневието.

Всичко се случва веднага, на живо, в реално време. Вече получаваме новините в рамките на минута –  новината за земетресение се появява в Туитър, преди да достигне до информационните агенции. Вестниците са станали „Хартии за мнения“ (ако използваме играта на думи, заменяйки Newspapers с Viewspapers). Старите правила не могат да се прилагат и традициите при рекламата разбираемо се рушат. Един 30-секунден клип се превръща в късометражен филм.

Тук не говорим единствено за технологиите. Технологичната динамика води до промяна в поведението и въвежда нови норми. Малко вероятно е промяна да спре дотук. Това е една развиваща се нова история за обществото и хората – как общуваме, какви са приоритетите ни и как и кога образуваме временни, но активни коалиции. Последните данни от изследванията на доверието по модела на Еделман вече класират интересите на служителя и на потребителя заедно с тези на акционера, докато етичните стандарти при доставките, заплащането на директорите и отговорното управление изведнъж станаха наистина важни фактори в решенията за инвестиране. От правителствата все повече се търси отговорност за цифрово-активно гражданство, докато призивите за прозрачност се засилват и прозрачността сама по себе си е допълнително засилена от дигиталния свят. Гражданският сектор вече изисква правителствата и бизнес да действат при пълна прозрачност на действията си. Приказките сами по себе си просто не са достатъчни – еволюиралата форма на комуникация е очевиден императив. Изграждането на обществена ангажираност е неотменимо изискване към всеки, който иска да осигури условия за успех на замислената нова политика или управленско решение.

Новите дигитални предизвикателства в средата за сигурност неизбежно обуславят новите отговорности пред комуникаторите.  Това е отразено в редица стратегически документи в сферата на сигурността. Така например, в концепцията за борба с тероризма на Руската федерация, разпространението на идеите на тероризма и екстремизма чрез информационните и телекомуникационни мрежи, интернет и медиите, е определено като един от основните фактори, допринасящи за разпространението на тероризма в Русия. Основните мерки за противодействие на тероризма вече задължително включват информационни мерки. Това са стъпки за идентифициране на информационното поведение и оттук – за прилагане на информационно въздействие върху граждани и групи, за да формират нагласи срещу идеологията на насилието и за практическо ангажиране в борбата с екстремизма и тероризма. Една от най-важните задачи на публичното управление в борбата с екстремизма, наред с идентифициране и отстраняване на причините и условията за това явление, е засилването на протводействието на разпространението на идеологията на насилието.

Проблемът за организацията на ефективна информация за противодействие на тероризма и екстремизма е във фокуса на днешните комуникационни професионалисти в областта на националната сигурност. В същото време проблемът за разработване и прилагане на ефективни информационни политики за противодействие на тероризма и екстремизма на регионално, локално и секторно ниво остава подценен.

Идеологията на тероризма и екстремизма сама по себе си е сложно явление, което изисква интердисциплинарни изследвания и развитие на специализирана система от практики за комуникационно противодействие. Противодействието на екстремизма и тероризма само със сила е неефективно. Необходим е много по-широк кръг от институционални – правни, превантивни, образователни и други – дейности, както и подобряване на координацията и сътрудничеството между държавните органи и неправителствените организации. Във връзка с този аспект на противодействие на екстремизма и тероризма следва да се организира системна работа за информиране на различни социални групи за същността на тази идеология, на нейните негативни последици, както и специална система от комуникационни дейности за превенция.

В света на комуникациите, посветени на различни аспекти от сигурността, постоянно трябва да гарантираме, че работим в рамките на строги професионални стандарти, че не правим необосновани изявления, че данните подкрепят нашите твърдения и че сме осигурили необходимата съпричастност с нашите адресати – както гражданите, така професионалистите от областта на сигурността. Въпреки че професионализмът се разграничава от самоцелното политическо говорене, можем да научим полезни неща от майсторите на политическата риторика.

Като цяло, открояват се няколко характеристики, които могат да бъдат приложени ефективно в работата на комуникаторите в сферата на сигурността:

  • Да бъдат добре обучени – да знаят как се използват малките жестове, интонацията на гласа и паузите за постигане на максимален ефект;
  • Да са репетирали добре – никога да не оставят развоя на комуникацията на случайността и да бъдет добре подготвени за отговори за трудни въпроси;
  • Да изграждат своя харизма – защото техните лични качества са като на длан;
  • Да ангажират вниманието;
  • Да използват само по изключение бележки по време на изложението – много дсадно е говорителят да се разсейва с ровене в бележките си;
  • Да използват малко, а най-добре възобщо да не използват визуални помощни средства – няма да видите добър професионален комуникатор, който разчита на PowerPoint презентация.

В заключение, необходимо е да признаем,  комуникациите са донякъде консервативна област, но може би е дошло времето за преминаване към следващ етап и за инвестиция в нови възможности, за да могат комуникаторите да отговарят на новите изисквания на средата за сигурност – висок експертен профилу спжсжбнжст зо установяване на трайни позитивни отношения с техните целеви аудитории и най-важното, откриване на нови, по-широки аудитории, които досега са били извън фокуса на вниманието. Така ефективният отговор на новите предизвикателства в средата за сигурност ще бъде осигурен чрез осмислянето на новите отговорности пред комуникаторите.

Част от доклад на д-р Андрей Велчев  изнесен  на Научна конференция “Балканите в променящата се среда за сигурност”, Първа Конференция 2016 Пловдивски университет “Паисий хилендарски”,  Катедра „Политически науки„, Факултет по Икономически и социални науки, 05 ноември 2016, Пловдив, Зала “Компас”, ректорат. подробности за събитието

 

ANDREY VELCHEV 2 Андрей Велчев,  Собственик и главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисетрационния труд:   Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
Email: avelchev@luboslovie.bg

Коментирайте първи тази публикация на "Новите предизвикателства в средата за сигурност, новите отговорности пред комуникаторите"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*