Младите търсят луксозен хляб

Мариана КукушеваВсеки втори самун се произвежда и търгува в сивия сектор

Защо расте потреблението на луксозен хляб у нас? Възможен ли е скок в цената на насъщния? Произвеждат ли се хлябовете у нас с изцяло българска суровина? Защо сивият сектор в хлебопроизводството е сред най-големите? „Стандарт“ попита Мариана Кукушева, председател на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

– Г-жо Кукушева, земеделският министър Десислава Танева обяви, че расте потреблението на луксозни и специални видове хляб у нас. На какво се дължи тази промяна в потребителските навици на българина?
– Министър Танева е експерт в сферата, която оглавява и управлява. Трябва да признаем нейната информираност, че има повишен интерес към специфични, нетрадиционни за България видове хляб, което е изключително добра новина. Това потребление основно се оформя от интереса на младите хора, които са учили, пътували или са работили в Европа и отвъд Океана. Те търсят разнообразието и пренасят гурме културата и в сферата на хляба. Новината е добра, защото по този начин се развива конкурентния пазар, отглеждат се все по-добри сортове житни култури, тъй като вкусният хляб се прави от пшеница със специални хлебопекарни качества. А вече имаме и немалки площи с насаждения от ръж. Когато потреблението определя и предлагането, това говори за свободно развитие на пазара. Фактът, че

 

хлябът се завръща като традиционна, основна и здравословна храна

 

на трапезата на младите българи, показва, че нашият залог да произвеждаме насъщния като единствената храна, която е доказано полезна за човешкия организъм, е правилен.
– Средно по колко хляб консумира българинът?
– През последните 2 години потреблението на хляб у нас расте. Българинът консумира между 480 и 550 грама хляб на човек, което е добра новина. Защото с добрата зърнена реколта на България и на страните от Черноморския басейн, единствено хлябът има своята гарантирана суровина за производство. Знаете как стои въпросът в животновъдството, а оттам – проблемите в месопроизводството. Трудни са нещата и при млекопреработвателите. Единствено при хляба суровината е гарантирана. Хлябът у нас е произведен изцяло от българска суровина, с изключение на видовете, в които се използват нетрадиционни за страната ни култури, като киноа например, която не се произвежда в България. Но апелът ни към потребителите е да търсят и подкрепят българското, защото контролът в България към бизнеса е много силен и постоянен. Що се отнася до реколтата на пшеница за 2016 г. в Черноморския басейн, вече е ясно публично, че за първи път Русия ще е най-големият износител на пшеница и се очаква тя да интервенира около 30 млн. тона.

 

Добрата новина е, че са върнати азиатските и арабските пазари за нашата суровина

 

произведена в Черноморския басейн, към която спада и българската пшеница. Това са пазари, които през последните 20 г. бяха забравени за нас. Те изкупуваха суровина отвъд Океана.
– Възможна ли е промяна в цената на хляба?
– Цената на хляба се свързва не с тази на пшеницата, която в момента е по-ниска спрямо същия период миналата година, а с брашното. Неговата цена не е с тенденция да поевтинява, дори обратното. И това е обяснимо, защото се очаква повишение на цената на тока, повишават се транспортните разходи, цените на горивата в България са едни от най-високите. Очакваме за 20-те млн. лв. дефицит на НЕК през последните 2 месеца да се търсят компенсаторни мерки и отново да скочи цената на тока за бизнеса. Няма как в момента да коментираме, че имаме основание да търсим тенденция за понижение на цената на хляба. Единственият възможен начин хлябът да поевтинее е, ако се вземе предвид предложението за диференцирана ДДС ставка на хляба. Но не очаквам тази тема да бъде засегната и приета точно сега и да влезе в процедурата през 2017 г. Защото сивият сектор у нас е много голям, постъпленията в държавният бюджет сумарно стават по-малко, легалният бизнес плаща все повече, но той се сегментира и става все по-малък като процент, а това пречи. В Закона за храните, който очакваме да бъде разгледан в тази пленарна сесия, част от законодателството е подчинено на мерки, които ще направят невъзможно съществуването на сивия сектор.
– Правили ли се изчисления по колко хляба дневно се продават на сивия пазар?
– Съвсем лаишки в началото на годината се опитахме да направим такива изследвания. Истината е, че всеки втори хляб, който се консумира в България, е от сивата икономика. За неговото производство и реализация до трапезата на потребителя държавният бюджет, социалните фондове, данъкоплатците нямат никакъв сигнал и следа.
– Как може да се сложи край на този сив сектор?
– Първата крачка е това, което ще се случи с влизането в сила на Закона за храните. В него е заложено законодателство, което абсолютно реферира европейското. То третира помещенията, в които се произвежда храна, транспортните средства, които пренасят храната, което за нас е много важна част. Трето,

 

Законът дефинира категорично измамата с храни и въвежда наказателна отговорност за нея

 

Създава се Национален консултативен съвет за храните, който ще играе ролята на помощен механизъм на публично-частното партньорство, който може да обхване, реализира и въведе контрола във всички звена на производството на храни и тяхната преработка. Ще гарантира контрола от нивата до трапезата. Новият Закон за храните реферира към европейските регламенти, така че те да са задължителни за нас, но и предвижда финансови санкции и затваряне на предприятия при неизпълнението им. В момента на един нарушител, хванат в нарушение на Регламента за етикетиране на храни 11.69, няма как да бъде наложена адекватна санкция, защото няма поднормативна уредба, отразяваща неспазването на този регламент. А в европейското законодателство има стотици регламенти, касаещи здравето на потребителя и производството на храни.
– Крие ли рискове за здравето хлябът, произведен от сивия сектор?
– Като основна храна хлябът крие най-малко рискове за здравето. Защото се изпича при висока температура, прави се от истинска суровина, няма заместители, по традиционна рецепта без консерванти и химия. Неговата нерисковост като храна отваря широко вратата за сивия бизнес. Това е сред причините той да е най-голям в сферата на хлебопроизводството. Освен това хлябът е и бързооборотна стока – прави се през нощта и до обяд на другия ден вече е реализиран на пазара. От тази година влезе в сила Наредба 9 с нейните изменения, касаеща храненето на децата в детските градини и социалните домове. Там доставчиците трябва да доставят единствено храна по стандарт. В общините вече са разписани договорите.

 

Сигурна съм, че в 90% от общините доставчиците не са проверени дали произвеждат храни по стандарт

 

След което ще последва вълната: „Плащаме държавни пари за имитационни продукти!“. Разбира се, хлябът не попада в тези продукти, но разхищението на националните средства е ангажимент на всеки от нас.
– Как потребителят да се ориентира в огромното разнообразие от хлябове?
– Той трябва да намери своя доставчик, да се информира за него и да открие своя вкус. Тук е мястото да поканя всички потребители на нашето традиционно изложение „Булпек“ от 9 до 11 ноември. С Камарата на винарите ще организираме ден „Хляб и вино“, за да разкрием как да избираме хляба според виното и обратното. Ще има иновативни продукти на водещи български производители. Надявам се да представим и малки занаятчийски работилници с тяхното по-специално производство. Тази година за пръв път ще открием „Алея на знанието“ с водещи диетолози, сред които проф. Донка Байкова. В проекта наши бенефициенти ще бъдат българските деца.
– Какви проблеми срещат българските хлебопроизводители в момента?
– Основен проблем е сивият сектор. Второ, липсата на регистър на моторните превозни средства, който обаче ще отпадне с новия Закон за храните. За да не се возят заедно хляб и перилен препарат, защото тогава хлябът може да навреди на здравето ни. Актуален проблем е непредвидимостта на цената на енергийните източници, по отношение на цената на петрола, който освен че има международна цена, има и своите национални добавки, чието формиране остава скрито за нас. Актуален проблем е ежегодното покачване на минимални осигурителни прагове и минималната работна заплата, което има изключително тежко влияние върху бизнеса и осигурените. Опитът да се повиши платежоспособността на българските потребители се изяжда от това, че се покачват техните вноски към националния бюджет. Темата би била много благородна, ако това правило важеше за всички, но за съжаление, само една малка част от родното население е реален данъкоплатец на тема осигурително, здравно и пенсионно осигуряване. Това са въпроси, които касаят не само нас, а всички сектори на икономиката. Когато говорим за насъщния, ние се чувстваме като компас на кръстовището, който трябва да посочи вярната посока, за да продължим напред

 standartnews.com

Коментирайте първи тази публикация на "Младите търсят луксозен хляб"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*