Защо медиите ни тиражират предимно негативни новини?

8887975jТемата ме провокира да направя посещението ми в един информационен сайт, който направо ме озадачи със посрещането си:

Жертви, ранени, пожар, дете в кома, заложническа криза…определено добър начин да започнеш деня си, естествено стига да направиш грешката да отвориш някой такъв сайт или да пуснеш телевизора си.

Доста пъти съм си задавал въпроса за причината новините да са изпъстрени с такива новини, честно казано не мога да намеря отговора за себе си.ЦитатНормално е да има интерес към негативни новини, така опитваме се да се свържем със себе си през страданието на другите.

Така психиатърът Владимир Сотиров коментира в интервю за Дарик високия обществен интерес и противоречивите реакции към последните инциденти, които попаднаха във фокуса на медиите.
Хората вадят изводи за личния си живот през опита на околните, но най-доброто, което можем да направим, е да замълчим и да се въздържаме от оценка и мнение, каза още Сотиров.Психичното здраве се пренебрегва като тема у нас

В отговор на въпрос в контекста на последните случаи – стрелбата в Орландо, а след това инцидента с шампионката ни по художествена гимнастика Цветелина Стоянова – теми, които ангажираха медийния и обществения интерес, какво говори това за нас, психологът отговори: „Говори, че се опитваме да се свържем със себе си и със собственото си страдание през страданието на другите. Нормално е да има интерес към такива инциденти, към злощастни събития, да се опитаме да се свържем с жертвите – процесите, които са протичали в душите им, преди да се случат тези инциденти. Даже, ако щете, да се опитаме да се свържем и с насилника у себе си. Това са поводи, които ни се дават да се замислим как ние самите сме способни да овладеем тези агресивни тенденции“. По думите на Сотиров ние имаме нужда да чуваме истории, свързани с други хора, включително такива с неблагополучен изход и лошо развитие, защото по този начин ние се учим.

Психолог: Превенцията на психичното здраве трябва да стане държавна политика
Според него истории под формата на факти трябва да се разпространяват, но не и интерпретации и оценки:

„Не трябва да се разпространяват интерпретации и оценки. Трябва да сме много внимателни, когато си позволяваме публично да коментираме поведение на други хора в определена ситуация, в която ние не сме участвали и знаем за нея от слухове, включително това, което разпространяват медиите, са слухове. Основният процент от материалите, които четем в медиите, те са базирани на слухове. Колко от вашите колеги са присъствали на тази ситуация лично и могат да свидетелстват от лично име за това какво се е случило? Нито един. Никой не е присъствал. Ако вие сте жертва на системни злоупотреби, ако вие познавате само злото, вие ще виждате само злото. Човек вижда това, което познава. Това е едно възможно обяснение защо медиите, журналистите, които са продукт на тази култура, която малтретира, злоупотребява и системно травмира хората, включително вас журналистите, които сте продукт на тази култура, която е в някакъв смисъл човеконенавистна. Тя не уважава човека като същество, което само за себе си заслужава да бъде уважавано. Концепцията за човешко достойнство по никакъв начин не присъства в ежедневието“.

Подследния абзац подкрепям с две ръце. Нещо, което ми напомни, че преди имаше една доста добра статия във връзка пак с някаква трагедия, където авторът казваше, че медиите са се превърнали в едни статистици, които абсолютно без никаква емоция и съпричастност броят убитите, ранените, пострадалите. Може би пък всичко това е отражение на нашето общество.

Наблюдава се преекспониране и свръхпредставяне натеми в програмите на трите най-големи български телевизии – БНТ, bTV и Нова телевизия, както и в трите по-малки телевизионни канала – СКАТ, BIT и Алфа ТВ, а за някои от тях това е характерен елемент. Това показват резултатите от наблюдение на Съвета електронни медии (СЕМ), което представя моментна картина на излъчването съдържание с акцент върху насилието за периода между 30 март до 5 април тази година. „Този подход травмира не само близките на пострадалите, т.нар. вторична виктимизация, а и останалата зрителска аудитория, особено децата.

Фиксирането върху определен криминален сюжет или жертва превръща една случка в сензация“, се казва в констатацията на СЕМ, представена от Вирджиния Ангелова по време на конференцията „Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора пострадали при инциденти?“. Акцент в събитието беше журналистическата етика и отговорните методи при отрязване на историите на хора, преживели насилие.

Според дискутиращите много честно журналистите представят неетично преживяванията на жертви на насилие и особено когато това са деца. Северна Корея разработи свой вариант на интернет телевизия За 5 от 6-те програми количественият анализ показа, че темите, свързани с тероризъм, радикален ислям и военни действия – като бройки и като времетраене, са по-малко спрямо отразените теми за криминални прояви и битова престъпност. БНТ 1, Нова телевизия, СКАТ и BIT са умерени в представянето на негативни сюжети, в това число насилие, bTV преекспонира тези прояви, Алфа ТВ има звучене, различно от останалите пет – телевизията акцентира се върху тероризма и военните действия и върху бежанския проблем, е извод от наблюдението на Съвета за електронни медии.

В Алфа се създава впечатлението, че светът е арена на военни действия, коментира Ангелова. Според изследването на СЕМ в bTV темите с негативно съдържание са приоритетни в новинарските емисии. Многобройните случаи на физическо насилие и трагични инциденти се интерпретират и в актуално-публицистичните предавания с повече подробности, констатират от Съвета. Сравнението, което те са направили, показва, че сериозните 92% от излъчваното съдържание в bTV е с негативно съдържание. Според Рада Наследникова, клиничен психолог и психотерапевт, въпроси към хора, преживели насилие или станали жертва на инцидент, като „Как се чувствате?“, „Страх ли ви е“, „Боли ли ви“ от страна на журналисти не са правилни.

„Няма как това да е етично. Няма начин това да е безопасно за човека“, констатира тя. Наследникова обясни, че по този начин хората преживяват отново негативната случка. „В интервю човек може отново да преживее усещането, че няма контрол и да повтори травмата. Това може да доведе до постравматичен стрес“, каза психологът. Тя заяви, че човек може да изглежда спокоен и да иска да говори, но журналистът трябва да знае докъде да му позволи да го прави и да знае, че поема отговорност. Негативното звучене, което намира отражение в новинарските емисии и в актуалната публицистика на Нова телевизия, допълнително е подсилено с включването на специално изработени клипове, внушаващи вербална или визуална агресия, в т. ч. шапкиреклама със сходно съдържание, констатират от СЕМ. Но все пак за разлика от BTV в другата голяма частна телевизия – Нова телевизия, ситуацията е доста по-умерена. Наблюдението показва, че негативните новини заемат 27% от съдържанието, а неутралната информация – 64%.

В обществената програма БНТ 1 темите, свързани пряко или косвено с насилие, агресия, включително битова, не достигат обем, който да представлява сериозен проблем за внушенията и посланията, отправени от медията към аудиторията, смятат от СЕМ. Според констатациите в наблюдението сюжетите, свързани с тероризъм, мигранти, бежанци, също присъстват умерено в програмата. Неутралните новини заемат 74% от излъченото съдържание.

Според Рада Наследникова самите журналисти могат да попаднат в капана на взимането на страна при отразяването на насилие и да се асоциират с жертвата или с насилника. Тя обърна внимание, че журналистите трябва да се стремят да бъдат обективни и да не представят „едната истина“. Когато хората биват хранени само с едната истина, не може да бъдат обективни и да мислят, смята Наследникова. „Къс път към по-добра журналистика няма“, констатира от своя страна проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и член на Етичната комисия към Националния съвет за журналистическа етика. Тя заяви, че е нужно по-добро разбиране за етичните стандарти и призова за по-голямо внимание от страна на журналистите при отразяване на насилие и инциденти, особено такива свързани с деца. Не бива медийните публикации да допринасят за извършване на престъпления или увреждане на собственото здраве, каза още Нели Огнянова.

Нямаме желание да пресечем участието на децата в медиите, каза Теодора Петрова, директор „Комуникации и кампании“, Национална мрежа за децата. Тя обаче също посочи, че медиите трябва да комуникират отговорно с децата, когато им дават право на глас или ги игнорират. „Важен е начинът, по който говорят с тях, как ги питат и кога ги пренебрегват“, заяви Петрова. Уволнена водеща съди шефа на Fox News за сексуален тормоз Тя подчерта, че особено внимателно трябва да се подхожда към осиновени деца, деца от семейства в риск, малцинствени групи и деца бежанци. „Може детето да желае да говори, но това да не е най-доброто за него“, каза експертът. „Децата са особено уязвими, тя нямат защитни механизми, които ние възрастните имаме“, заключи Петрова.

http://forums.data.bg/index.php?showtopic=2223909

Коментирайте първи тази публикация на "Защо медиите ни тиражират предимно негативни новини?"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*