Изследване на убеждаващата стратегия на Бойко Борисов (2005 г.)

BojanK_1Екипът на “Любословие.бг” ме помоли да намеря т.нар. “ретро-материали” за съдържанието на сайта. Замислих се, кой текст (публикуван или представен публично с дадена цел) може да е подходящ, запазвайки интереса на аудиторията. Така стигнах до решението, да предложа на тяхното и респ. на вашето внимание едно изследване, направено за целите на дисертационния ми труд през 2006 г. Защитавайки го, през 2007 г. придобих образователната и научна степен “доктор по политология”.

Доколкото ми е известно и доколкото мога да се доверя на тогавашния състав на Специализирания научен съвет по политология към Висшата атестационна комисия, то е първото изследване на медийния образ на Бойко Борисов, в качеството му на канидат-кмет на София през 2005 г. С изключение на една много кратка статия, свързана с някои заключения от изследването, публикувана в тогава излизащия вестник “Новото време”, текстът не е публикуван в своята цялост.

Ето защо моля аудиторията, която прояви интерес към този текст, да има предвид дистанцията на времето и моята мъжка дума, че не съм си позволил да добавя или премахна нито една дума от оригиналния текст. Струва ми се, че предвид “мистичните” президентски избори, които се задават, един подобен текст би бил интересен…

Изследване на убеждаващата стратегия на Бойко Борисов на кметските избори в София през 2005 г.

(анализ на публикациите в националните всекидневници «24 часа» и «Стандарт» в периода 01 септември – 10 ноември 2005 г. )

бойко-борисов-96

Интересът към създаването и развитието на политическия имидж започва да назрява през XIX в. когато започват активно да се развиват демократичните институции и преди всичко тази на свободните и демократични избори. Съдбата на политиците започва пряко да зависи от това, как самите те и тяхната дейност са възприемани от избирателите. Ето защо е съвсем естествено, че въпросът за изграждането на определени идеализирани образи и утвърждаването им в масовото съзнание е от важно значение.

Образът на политическия лидер или имиджът е „комплекс от определени качества, които хората асоциират с определена индивидуалност”.[1] В основата на имиджа стои определена система от роли, които човек играе в живота си, допълваща особеностите и чертите на характера, външните данни, стила на обличане и др. Но имиджът се формира не само въз основа на реалното поведение, а и под влиянието на оценките и мненията на другите хора, т.е. до голяма степен той е рефлексивен. Както посочва руският автор А. Максимов, „Имиджът или образът на лидера, включва външността, длъжността, професията и програмата на кандидата, неговата биография, хоби, начина на водене на разговор, комплекса от убеждения, намерения и много други, а също така и „легендата” – реални или митологизирани събития от живота на кандидата, които в общественото съзнание го правят по-достоен за заемането на висок пост, отколкото т. нар. обикновени претенденти. С други думи, образът на лидера е публичната страна на личността му, обърната непосредствено към избирателите.”[2]

Репутацията на политика е отразена не само в проекциите на желания от него образ, но и в слуховете и историите за него, предавани устно или чрез медиите. В последните много по-ярко са подчертани определени човешки и делови качества, лидерски способности и морални характеристики. Качества като честност и порядъчност, надеждност и справедливост са особено важни рефлексивни качества за всеки политик. Тяхното отсъствие поставя под съмнение кариерата на политика в дългосрочен план.

„Имиджът е свързващото звено между политика и неговата аудитория. Той е отражение както на интересите на аудиторията, така и на тези на политика и в него се осъществява срещата на тези интереси. Политическият имидж е възможност за избягване на едностранното влияние „отгоре”, свойствено за тоталитарното общество.”[3]

„За разлика от психолозите и социолозите, които основно изучават обективната  природа на  психологическите образи, ПРспециалистите подхождат към анализа от прагматични позиции. За тях имиджът се явява обект на изследвания така както за лекарите – човешкия организъм… Специалистът по връзки с обществеността се занимава не с образите, които се формират в съзнанието при непосредствено общуване, а с теми, които се отнасят до възприемането на личността под въздействие на нейните практически действия, устни изявления, печатни материали и други съобщения.”[4]

Един от бащите на модерната пропаганда и пъблик рилейшънс – Едуард Бернайс – синтезира по следния начин формулата за създаването на успешен публичен образ на политика:

„Политическата апатия на средностатистическия избирател… несъмнено е резултат от факта, че много политици не знаят как да удовлетворят изискванията на общественото съзнание. Те не могат да драматизират платформата и собствената си личност по начин, по който да придобият значение за обществото… Автоматизмът не може да предизвика обществен интерес. Един лидер, един боец, един диктатор може….единственият начин, по който един роден лидер може да води народа е употребата на пропаганда на високо професионално ниво.”[5]

„Политическият имидж се дели на:

  • Обективен – реалното впечатление за кандидата;
  • Субективен – представата на кандидата за самия себе си;
  • Идеален – максимално идеалният имидж на кандидата за избирателя;
  • Моделируем – имиджът, получен от кандидата след като върху него са работили професионалисти”.[6]

Бойко Борисов още с появата си в българския политически живот показва своето голямо умение да драматизира своята личност и своите действия, ако бъде използвана формулировката на Бернайс. Талантът му да действа знаково и да „флиртува” с медиите го превръща в добре запомняща се публична личност сред привърженици на всички политически сили. Действайки с изключителна последователност (похват, който ще бъде подробно анализиран по-нататък в изследването), той покрива общите критерии на избирателите за „най-принципен български политик”. Приравняването на качествата „последователност” и „принципност” в действителност са механично конструирани, но са печеливши в контекста на възприеманата „безпринципност” в българския политически живот. Според доц. Георги Лозанов, това го превръща в един от „най-устойчивите, равни на себе си публични образи”[7]. Може да се каже, че той използва своя емоционален магнетизъм, за да приобщава хората към рационални политики и да ги реализира. Използвайки прост, но ефектен език, Бойко Борисов убеждава на две нива:

  1. Хората се чувстват съпричастни към творенето на политика, защото разбират неговите послания;
  2. Разбираемият език може да бъде интерпретиран и като доказателство, че той не се е самозабравил, а живее с проблемите на обикновените хора и се опитва да помага в разрешаването им.

Така езикът на Бойко Борисов става знаков не само като изразна форма, но и като убеждаващ контекст. Възприемането му като човек със силна харизма поставя и специфични критерии към всяко негово политическо изявление. „… властта на харизмата може и да не е базирана върху някакви „обективни” средства и възможности. Силата на харизматичната личност се състои в това, че тя притежава необикновени възможности и привлекателност в очите на публиката, тя има в себе си нещо, заставящо другите да се подчиняват. Никъде, особено в политиката, тази власт не е възможна без езика. В дадения случай лидерът го използва не само, за да издава заповеди, но и за да изгради своя образ, който публиката да може да уважава и обича и на когото да се подчинява.”[8]

Политическото говорене в България периодично изживява кризи и циклично тези кризи са съпроводени с появата на ярки девиации – напр. успехът на Жорж Ганчев от началото до средата на 90-те години. „Съществува мнение в лингвистиката, че най-често употребяваните думи в политическото пространство (пък и в други публични и в частните пространства) са тези, чието съответствие в действителността все още отсъства. Когато двама души непрекъснато декларират един пред другиго, че се обичат, с любовта им май нещо не е наред… Прилага се, следователно, магическата функция на езика (странно е в началото на ХХІ век, но „магията“ е едно от нещата, което упорито не иска да изчезне), като се предполага, че назоваването на нещо все още несъществуващо или престанало да съществува, ще го създаде (или съживи) само поради факта на назоваването му… Бюрократичният жаргон, казионният език е успешно средство за самозащита и за взаимно разпознаване.”[9]

„Изказванията на Борисов дори не са политически. Вижданията му са смес от популизъм и истина, изразени във форма, която чуваме всеки ден по софийските улици. Генералът притежава политическа харизма, а директността, с която говори, се харесва на хората… Борисов казва имената  на проблемите на езика на улицата. Това е добър сигнал към хората, затова и Бойко Борисов печели симпатии… Най-ясната оценка за Борисов обаче идва от избирателите. Те го харесват.”[10]

Бойко Борисов обаче залага на диаметрално противоположна стратегия в политическото си говорене – той съзнателно избягва бюрократичния език и с това създава впечатление у избирателите, че избягва и бюрократичното действие. Неизползването на бюрократичния политически език косвено убеждава хората, че той залага на действието. В изявленията си той често се позовава на вече постигнатото, а не на бъдещите си намерения. Въпреки че общува равностойно или от позиция на превъзходството с останалите политици и цели партии, той поставя свои стандарти на ниво вербално общуване. Това е и една от неговите лични тактики в изследваната предизборна кампания – да бъде еталон – „единицата”, по която да се равнят останалите кандидати. В хода на изследването се вижда, че коментарите им за кандидатурата на Бойко Борисов (с изключение на агресивността на Татяна Дончева) винаги между редовете казват горе-долу следното: „Аз съм 0,… от Бойко Борисов и спокойно бихте могли да гласувате за мен.”

В граденето на своя публичен имидж Бойко Борисов често е сравняван с руския президент Владимир Путин. Акцент върху шоу-ефектите и многопластовото разгръщане на образа са характерни особености за личния имидж на Путин. Руската изследователка Юлия Долгова отбелязва следните основни насоки в изграждането му: „…главнокомандващ, дипломат, любител на изкуствата, скиор-алпиец и др… Общата тенденция към превръщане на политическата комуникация в постоянна предизборна кампания принуждава екипа на Кремъл да вкара в дейността на президента характерните за изборите”шоу-елементи”.[11]

 

Методология на изследването

 

Изследването обхваща 662 публикации във вестниците „24 часа” и „Стандарт” през периода 01.09-10.11.2005 г. Включването на материали не само от предизборния период (включително публикациите в седмицата преди балотажа) е, за да бъде показана основната убеждаваща стратегия в кампанията на Бойко Борисов – той при никакви обстоятелства не поставя под съмнение факта, че ще бъде новият кмет на София. По този начин създава изключително стабилен убеждаващ контекст, в който неговият политически имидж се проектира като особено последователен.

В изследването са включени:

  • Всички публикации, свързани с оставката на Бойко Борисов като главен секретар на МВР – това е подготвителният етап на неговата кампания, по време на който той декларира своите намерения за самостоятелна политическа кариера.
  • Всички публикации, свързани с изяви на всички кандидати за кметове, анализите на експерти, фийчърите, посветени на местните избори в София и др.
  • Всички публикувани социологически прогнози за изборите в София
  • Всички публикации, свързани с искането за отнемането на депутатския имунитет на Стефан Софиянски – от една страна, това влияе на имиджа на един от кандидат-кметовете (Минко Герджиков), а от друга – предпоставя допълнителен негативен контекст в предизборната кампания (кметският пост дава добри възможности за корупция).

Основните хипотези на изследването са:

  • Бойко Борисов навлиза в предизборната кампания за местните избори след предварителна подготовка, а не спонтанно решавайки да се кандидатира за кмет, както твърди преди официално да обяви кандидатурата си.
  • Бойко Борисов не разчита само на високия си рейтинг в обществото, а подготвя стратегия за спечелване на изборите, която дори на чисто стратегическо равнище (независимо от популярността му) превъзхожда стратегиите на неговите конкуренти.

Интересно е да се отбележи, че голяма част от материалите и в двата вестника са коментари на телевизионния водещ Николай Бареков и са допълнени с транскрипции от дебатите на кандидатите по Би Ти Ви. Това може да бъде отдадено на няколко причини:

  • Ролята на телевизията като медия в България и респ. доверието към националните телевизии непрекъснато нараства;
  • Включването на Бойко Борисов в кампанията значително повишава търсенето на атракции „на живо” и вестниците предпочитат да са съпричастни към тези ефекти, отколкото да се опитват да се конкурират с тях;
  • Това спестява на вестниците ресурси при „отразяването” на самите събития в кампанията и им оставя повече поле за коментари върху тях.

На пръв поглед победата на Бойко Борисов в кметските избори в София е логична:

  • Като главен секретар на МВР той имаше най-висок рейтинг сред всички политически лица;
  • Радваше се на голямо внимание от страна на медиите;
  • Проявяваше характер срещу политическите си опоненти и печелеше повечето преки и задочни конфликти;
  • В разрива на отношенията му с НДСВ и при подаването на оставката в МВР той изглеждаше морален победител.

Както посочва в свое интервю пред „Стандарт” доц. Георги Лозанов: „Той (Бойко Борисов) иска да авторизира сам собствения си образ – аз не принадлежа на НДСВ, принадлежа на себе си и сега дойде моментът да се възползвам от публичния ресурс, който съм натрупал, а не да го разпилявам за една или друга политическа кауза… Т.е. основната цел в кметската кампания като че ли е да се предпазиш от политиците зад теб самия. Това е резултат от голямата криза на политическото, която се прояви на последния парламентарен вот. Кандидатите поглеждат срамежливо през рамо към политиците зад гърба им… Изборите сами по себе си се превръщат в мажоритарни – не толкова заради волята на кандидатите или зрелостта на обществото, а заради разпадането на политическото у нас. То стана воденичен камък на врата на кандидатите, а не подкрепа за тях. Това ще са първите избори, на които ще се види може ли мажоритарна риторика да се изведе в България… В тази кампания според мен голяма роля ще играят харизмата на кандидата и случайността… Ясно е, че Бойко Борисов има в най-голяма степен такава харизматичност. Дори, доколкото има секс символи в нашата масова култура, той е носител на тази роля.”[12]

Изследването на убеждаващите похвати за постигане на победата в кметските избори описва тактиките за убеждаващо въздействие, чрез които се изгражда медийния образ на Бойко Борисов преди и по време на предизборната кампания. Те водят до крайния му успех въпреки кандидатурите на традиционно силно представящи се на избори в София партии. За пръв път от 1989 г. насам за кмет на София е избран независим кандидат. До голяма степен предшественикът на Бойко Борисов, управлявал 3 мандата – Стефан Софиянски – се ползваше със силна мажоритарна подкрепа, но за него по правило и по „партийна линия” гласуваха привържениците на СДС в София. Този успех на Бойко Борисов е важен индикатор за промените в българския политически живот – продължава тенденцията към търсене на ярки политически „актьори” (след Симеон Сакскобургготски), чието политическо говорене излиза от стереотипите.

„24 часа” посвещава на темата за изборите 376 публикации, а „Стандарт” – 286. Интензивността на публикациите очаквано е най-голяма през октомври.

 

Вестник Септември Октомври 01-10 Ноември
24 часа 106 241 27
Стандарт 93 156 37

 

И в двата вестника темата за изборите се оценява като водеща в националния новинарски и анализаторски поток. Изборите в София са знакови за целия политически живот на страната. Най-много публикации са разположени в новинарските рубрики „България” („24 часа”) и „Денят” („Стандарт”) – между 1-ва и 8-ма страница. В рубриките за анализи – от 9-та стр. нататък и за двата вестника също концентрират значителен брой статии, посветени на изборите. В определени дни дори след 13 стр., където обикновено започват по-общи теми или международни новини, особено през месец октомври темата за местните избори в София доминира като цяло в съдържанието. В „Стандарт” се наблюдава по-контрастно разпределение между новините и коментарите – най-много публикации има в началото и след средата на вестника (след 13-та страница). По този начин на темата се създава контекст на особена важност в обществения дневен ред и съответно на личния имидж на кандидатите.

 

Позиция Септември Октомври 01-10 Ноември
  24 часа Стандарт 24 часа Стандарт 24 часа Стандарт
1-4 стр. 48 63 58 73 11 21
5-8 стр. 16 5 74 20 8 5
9-12 стр. 28 10 32 29 7 3
13+ стр. 14 15 77 34 1 8

 

При публикуването на снимки на кандидатите и двата вестника се стремят да поддържат известен баланс. Прави впечатление, че голяма част от снимките на Бойко Борисов са „в действие”, т.е. не стандартни портретни снимки, а активни репортажни снимки от предизборните му срещи. Той доминира с най-голям брой снимки и съответно с повече „активни” снимки над своите конкуренти в предизборната борба. Създава се впечатление, че „по-действеният” Бойко Борисов има определено предимство пред „по-бездействените” си съперници. Това не важи за Татяна Дончева и по този показател напълно логично двата кандидати постигат най-добри резултати. Следва да се отбележи обаче, че в седмицата преди балотажа „активните” снимки на Борисов тотално доминират над представянето на неговата опонентка Татяна Дончева.

Значението на снимката отива далеч над рутинното документиране на дадено събитие. Както отбелязва проф. Величко Руменчев: «В политиката снимките са по-скоро икони, въпреки че официално не са…. Те са абстрактно изкуство, фризирано до някаква форма на съобразен с канона реализъм. Образите и на светците на иконите, и на политиците на фотографиите изпращат послания до вярващите.»[13]

 

Вестник „24 часа”

 

Кандидат/Месец Септември Октомври 01-10 Ноември[14]
Бр. сн. по видове Активни Пасивни Активни Пасивни Активни Пасивни
Б. Борисов 10 13 21 28 5 0
Т. Дончева 5 6 21 21 1 2
Св. Гаврийски 3 5 18    
М. Велчев 2 21 23    
М. Герджиков 3 6 15 19    

 

Вестник „Стандарт”

 

Кандидат/Месец Септември Октомври 01-10 Ноември[15]
Бр. сн. по видове Активни Пасивни Активни Пасивни Активни Пасивни
Б. Борисов 9 10 14 10 4 5
Т. Дончева 4 3 12 6 1 2
Св. Гаврийски 1 5 3    
М. Велчев 1 12 8    
М. Герджиков 5 5 4 3    

 

Подготовка за влизане в кампанията

 

Бойко Борисов подготви своята кандидатура много преди останалите партии да имат ясна концепция за влизането си в тези избори – не само за кандидатите си, но и за възможните коалиции, формирани за кметския вот. Неговият начин на поведение и политическо говорене стана еталон за успешно стратегическо израстване в българското общество. Бойко Борисов успя да поеме сериозен политически потенциал върху себе си, без да се бламира сред мнозинството от хората. Той успя да канализира и обобщи в своя публичен образ две диаметрално противоположни лидерски стратегии:

  • Да стане изразител на стремежа към „твърда ръка” на голяма част от българското общество;
  • Хората все така да го възприемат като „един от народа” – защитник на обикновените граждани от безобразията на политиците.

„Въобще Бойко Борисов успя да изгради известна митология край себе си… Покрай неговите адекватни и недотам адекватни действия обаче имиджът на полицая се вдигна и то не малко. Още от влизането си в сградата на ул. „6-ти септември” главният секретар обяви, че дава месечната си заплата за сираците на загиналите полицаи.”[16]

„Генералът построи гениално просто кампанията си и не допусна нито една сериозна грешка – представи изхвърлянето си от службите като резултат от неговото несъгласие с новите началници там, но не забравяше да флиртува с „обикновените професионалисти” в МВР. Наруга всички партии и партийци, като внимаваше само с царя и президента. Непрекъснато подчертаваше, че прави евтина кампания с доброволци опълченци. Накратко – Борисов беше различният кандидат, който, подчертавайки своето различие, слагаше всички останали в един кюп.”[17]

И количествено, и качествено медийното отразяване на оставката на Бойко Борисов се превръща в сензационна новина и служи като сигнал за неговите намерения да започне самостоятелна политическа кариера. Той посреща умело и оправдава очакването, че това решение е знаково за политическия живот на България.Дори бегъл поглед върху заглавията на материалите показва объркването на политическите сили, издигнали кандидат-кметове на София:

Десните скарани за кмет на София. Сините искат Минко Герджиков, „Гергьовден” – Милен Велчев” (Елена Янева, Нина Александрова), Стандарт, 02.09.2005, З стр.;

Троен съюз за кмета на София. Управляващата коалиция с общ кандидат е програма максимум на БСП.” (Райна Харалампиева), Стандарт, 17.09.2005, 4;

„Местният вот няма да взриви управляващата коалиция. НДСВ е готово да подкрепи Борисов. Ще играем с „А” отбора за победа в София, твърди Николай Свинаров.” (Елена Янева), Стандарт, 21.09.2005, 13;

30 на червен конкурс за кмет”, Стандарт, 06.09.2005, 4;

Царят искал Велчев за кмет, той се дърпа. Никой не е водил с мен такъв разговор, твърди ексфинансист № 1” (24 часа), 24 часа, 03.09.2005, 2;

БСП молела жълтите да изчакат за София. В НДСВ разединени за Борисов” (24 часа), 24 часа, 14.09.2005, 4;

БСП и НДСВ набелязали Петър Кънев за кмет? На някои червени им се искало да изправят един срещу друг Дончева и Борисов” (24 часа), 24 часа, 18.09.2005, 3;

Възникват и директни съмнения за политически пазарлък, който е в интерес на управляващите партии, без да се търсят оптимални кандидатури.

„Огнян  Герджиков: Може да се подкрепи Борисов за София. Острите му изказвания срещу НДСВ са плод на емоции, казва депутатът” (Лиляна Клисурова), 24 часа, 16.09.2005, 4;

БСП и НДСВ заедно в София, но на балотаж. Това е програма минимум за Станишев. Ген. Борисов май вече желан от царя” (Елица Гилтяй, Лиляна Клисурова), 24 часа, 17.09.2005, 4;

В тази предизборна обстановка действията на Бойко Борисов и съответно медийният отзвук от тях са много категорични – брани до последно позициите си за правомощията на главния секретар на МВР, заема „мъжка” позиция срещу всички партии и създава усещането, че е успял да победи всички, оттегляйки се.

  • Подава оставка като главен секретар на МВР, оповестявайки точните причини за това:

Генералът каза баста на НДСВ. Симеон ще разиграва коалицията и за кметския вот” (Юлиана Ончева), Стандарт, 07.09.2005, 12;

„Борисов хвърли оставка на Кръстовден, в дъното е конфликт с шефа му Румен Петков. Генералът си отива – 2. Кабинетът решава за главния секретар на МВР днес, стягат за поста шефа на НСБОП” (Зорница Гаврилова, Доротея Димитрова), Стандарт, 15.09.2005, 2-3;

Борисов: Политици командват МВР. Винаги съм бил полицай по душа, а не по служба, твърди генералът” (Бойко Борисов пред Би Ти Ви), Стандарт

„Борисов: Взимат най-силното в работата на главсека” – снимка на Бойко Борисов и Румен Петков, 24 часа, 12.09.2005, 6;

БСП 2 пъти давала МВР на НДСВ заради Борисов. Отказали тоя министър. Генералът подаде оставка и докладва с Петков за убийствата.” (24 часа), 24 часа, 15.09.2005, 2-3;

  • Не създава конфликт с президента и министъра на вътрешните работи

И в двата вестника е публикуван текстът на оставката му до Президента, където той обяснява мотивите за решението си и благодари на Георги Първанов за сътрудничеството през годините.

„Генералът: Ще отговоря след среща с президента” (24 часа), 24 часа, 19.09.2005, 2-3

„Премиерът Сергей Станишев: Знам от петък, ще си сътрудничим” (Йордан Георгиев), 24 часа, 15.09.2005, 2-3;

В интервю на Николай Бареков по Би Ти Ви, Бойко Борисов казва, че на Румен Петков му прави чест, че ясно обявява намеренията си и екипа си. За Георги Петканов твърди, че е прикривал намеренията си.[18]

  • Не отрича намеренията си за самостоятелна политическа кариера

В материал на 24 часа от 15.09.2005, Бойко Борисов обяснява, че се оттегля, за да бъде „свободен в решенията си”. Вестникът посвещава 2 и 3 страница изцяло на оставката му, а на първа страница със снимка е анонсирано: „Оставка. Почва сам”

  • Не отрича намерението си да се кандидатира за кмет на София като независим кандидат

„Ако искаш да бъдеш значим, за огромно съжаление трябва да се занимаваш с политика, политиците управляват МВР, а не професионалистите, коментира ген. Борисов вчера пред Би Ти Ви. Той допълни, че когато реши точно какво ще прави, ще информира веднага обществото.”[19]

„Б. Борисов: Благодаря заоценката, като реша, ще кажа” (Диляна Ценова), 24 часа, 13.09.2005, 10. В това свое изявление Бойко Борисов обяснява, че ще обяви публично своята кандидатура, защото това негово решение не може да остане в тайна и моли действията му да не бъдат погрешно интерпретирани.

Според Румяна Бъчварова от „Маркет Линкс” „…кандидатирането на Бойко Борисов променя характера на кампанията – тя ще стане доминиращо политическа, по-силно мажоритарна… Неговата кандидатура е силна с личните му качества, а не с политическата подкрепа.”[20]

Контекстът на предизборната кампания в София се характеризира с няколко основни момента:

  • Очаквана ниска избирателна активност – верижна реакция от бламирания на парламентарните избори политически елит;
  • Търсене на крайни политически алтернативи като напр. „Атака”;
  • Обща негативна нагласа спрямо политиката заради критичните оценки на еврокомисарите за напредъка на България и предполагаемо отлагане на членството в ЕС с 1 година;
  • Лоши резултати в борбата с корупцията – конкретно за предизборната ситуация решаващо е искането на главния прокурор за сваляне имунитета на бившия кмет на София и депутат от ССД Стефан Софиянски. Този аспект на обществения контекст особено силно влияе на предизборните нагласи у софиянци;
  • Редица сериозни градски проблеми като:
    • Събирането на сметта;
    • Уличните кучета;
    • Проблеми с градския транспорт и др.

Припознаването на Бойко Борисов като изразител на общите стремежи към „твърда ръка” и „борба с корупцията” е решаващо за изграждането на цялата му предизборна кампания. Влиятелните аспекти от медийния му образ, формиран през петте години активно присъствие в политическия живот, са резултат най-вече от проекцията на доминантен, решителен, физически здрав и безкомпромисен мъж. Веднъж прокаран в медиите, този стереотип е в състояние да се самовъзпроизвежда до безкрайност – при отразяването на кампанията медиите често търсят събития от типа на: „С кого игра футбол Бойко Борисов преди да гласува?”, „Нахрани ли каракачанките?”, „Колко набирания направи на лоста в парка на Банкя?” Декларираните в социологически изследвания претенции към „активността” на един потенциален кмет на София правят една такава стратегия продуктивна и съответно са в отговор на обществения интерес към тези негови качества. Макар и относително малко на брой, подобни публикации не липсват в изследваната съвкупност.

В Бойко Борисов голяма част от софиянци виждат човек със свръхестествени способности, който може да реши проблемите с един замах. Въпреки публикуваните социологически прогнози, че избирателите биха предпочели кмет-експерт в хода на кампанията се засилва тенденцията към търсене на „по-добре разпознаваем” човек за този пост и Бойко Борисов се явява най-оптимален вариант. При издигането на кандидатурата му умело се използва общественият антипартиен и антисистемно-политически контекст: „Вярваме, че той ще се справи, защото е необходимият човек на подходящо място, в точното време, пишат още интелектуалците. Според тях Борисов е „доказан професионален управленец, засвидетелствал неведнъж, че поставя обществения интерес над партийните страсти, родолюбието над патриотарството.”[21]

Професията на Бойко Борисов предполага някои стереотипни позитивни качества, свързани с:

  • Призванието на полицията „да защитава и да служи”;
  • Способността на полицая да въвежда ред, да следи за съблюдаването на законите;
  • Да се изискват експедитивни и ефективни действия и да се понася персонална отговорност.

Митологията за „твърдата ръка” в политиката е основана именно на съществуването на тези ценности в общественото съзнание и Бойко Борисов започва да ги експлоатира още преди официалното си влизане в кампанията. В неговия освободен „силов” ресурс мнозина избиратели и анализатори виждат възможност за реализация в решителни действия за решаването на общински проблеми в София. Според Харалан Александров:„Най-близо до това, което се случва в България, е случващото се в Русия.  Доколко е носталгия не зная, но че има копнеж по силната ръка е извън съмнение. Този копнеж става все по-персонализиран, той се схваща като нужда силен човек да бъде начело. Изключително тревожната ситуация, в която е поставено обществото, продължаващите убийства, някои от които се случиха в навечерието на изборите, усещането за разнопосочност в управляващата коалиция, много силният външен натиск и все по-явно отсъстващият капацитет на институциите да отговорят на този натиск за промяна, повишиха тревожността у всички хора и естествената реакция бе опит да се прислоним към някой, който изглежда силен, който буди доверие, че може да се пребори с проблемите. Мисля, че Бойко Борисов отлично отговаря на тези очаквания.”[22]

 

Водещи внушения на кампанията

  1. Бойко Борисов със сигурност Е новият кмет на София

Този похват е реализиран с инициирането на редица медийни поводи, при чието отразяване журналистите са умело манипулирани и предават точно водещите ключови послания на Бойко Борисов, който винаги говори с абсолютната увереност, че той ще бъде новият кмет на София.

  • Бойко Борисов подава на прокуратурата сигнал за нарушения на концесионния договор със „Софийска вода” – заглавието и публикацията създават внушението, че той сезира прокуратурата като действащ кмет:

Бойко Борисов даде на прокурор “Софийска вода”. Генералът поиска проверка на водната концесия по сигнал на в. “Стандарт”, Стандарт, 20.10.2005, 1-4;

„Прокуратурата изследва доклада на Сметната палата. Дело за концесията на водата в София. Божидар Димитров и Бойко Борисов подали сигнала” (Невелин Ганчев, Кристина Кръстева), 24 часа, 20.10.2005, 5;

  • Бойко Борисов поема ангажимент към столичани да се заеме с ремонта на конкретна улица в София

По този повод в анализите на изборната победа „Стандарт” публикува и мнението на доктора по политически науки Франсоа Фризон-Рош, който твърди, че Бойко Борисов „може да стане първият български политик от западен тип”[23]. Френският специалист отбелязва: „Научих, че запълнил някаква дупка в центъра на София. Ами точно това разкрива неговите намерения: да покаже разликата между себе си и традиционните политици. Вместо да говори, както със сигурност биха постъпили другите, той запълни дупка, което другите не биха направили… той има шанс да вдигне високо летвата за кметската длъжност с практически неща, разбираеми и видими за всички. Така той може да вдигне високо летвата за другите кметове и политици.”[24]

  • Бойко Борисов дава предизборни обещания на определени професионални групи избиратели

На среща с учители: „В 9 ч на третия ден след избирането ми сядаме в кабинета ми с калема и пишем решения.”[25]

Борисов обеща охрана в школата” – Стандарт, 12.10. 2005, 6;

  • Други

„Строго ще ревизирам заплатите в общинските фирми и възнагражденията на съветници, които са участвали в приватизационни сделки.” – „Борисов щял да ревизира заплати”, Стандарт, 13.10.2005, 4;

Борисов маха колите от центъра” – Стандарт, 14.10.2005, 4;

Борисов ще спира маршрутките” – Стандарт, 25.10.2005, 4;

„Вляза ли в общината, почвам с ревизия – ремонти на улиците, маркировки, мантинели, знаци, пешеходни зони. После – чистотата – Колко пъти е мита София, колко струва това, платено ли е всичко.” – „Проблемите на София нямат цвят” (Зорница Гаврилова), Стандарт, 03.11.2005, 13;

Борисов прави „Витошка” пешеходна” (Кристина Кръстева) – 24 часа, 14.10.2005, 5;

Мюнхен помага на Борисов за кучетата” (Кристина Кръстева) – 24 часа, 18.10.2005, 4;

При мен театрите ще са по-богати, обеща Борисов” (Кристина Кръстева) – 24 часа, 25.10.2005, 5;

Генералът на седмица от кмет на София” (Генка Маркова) – 24 часа, 30.10.2005, 9;

Общото впечатление при провеждането на изследването е, че „24 часа” е „по-ангажиран” към тази стратегия, докато „Стандарт” се опитва да я тушира. Изключение прави отразяването на случая с проверката в „Софийска вода”, в който вестникът набляга на саморекламата („по сигнал на в. Стандарт…”).

 

  1. Бойко Борисов е еталонът, по който трябва да се равнят другите кандидати

Според социолога Андрей Райчев „на избори не само ти определяш враговете си, но и те определят теб”.[26] С поведението си преди и по време на предизборната кампания Бойко Борисов успява да се представи като най-подходящ кандидат и кара пряко и косвено останалите кандидати да се равняват по неговите действия и качества. Това е допълнителен аспект към предното внушение от кампанията – по този начин те са поставени в ролята на фигуранти, участващи в предрешената надпревара за кметския пост. Преди да представят и аргументират своите управленски програми, на тях им се налага да се борят с неговия героичен ореол и харизматично излъчване. Включването на Борисов в кампанията представлява изкривяване на реалното противоборство на стратегии за управление на града към противопоставяне от типа: „Народният герой срещу партийците”.

Конкретни примери за това са следните коментари на кандидатурата на Бойко Борисов:

Минко Герджиков: „Със силни кандидати като Борисов се вдига шансът столицата да отиде в добри ръце, смята и.д. кметът.”[27]

Огнян Герджиков: „… ген. Борисов е много решителен, прям и деен човек, харизматична личност, която има големи шансове.”[28]

Павел Чернев, издигнат за кандидат-кмет от „Атака”: „силна, мащабна, рейтингова фигура”[29]

Тези „експертни” оценки само затвърдяват успеха на тази тактика и действат синергийно с универсалния пропаганден подход „позоваване на авторитети”. Това е рядко срещан случай в българската политическа практика, при който останалите кандидати почти единодушно признават, че се изправят пред силен противник, без да приложат традиционното „омаскаряване”. Изключение прави позицията на Татяна Дончева, но нейната стратегия „всичко или нищо” не предполага друго. Тя се опитва да обиди Бойко Борисов, наричайки го „пожарникар”, но тези нападки са парирани чрез медийни позовавания на авторитети и обикновени хора, че опитът на Бойко Борисов винаги е бил от полза за хората. Примери за това са изказвания на проф. Божидар Димитров, кметът на Долни Богров и на работници в Кремиковци.

 

  1. Бойко Борисов е универсалният успешен мениджър

Въпреки че няма имиджа на човек с опит в общинската администрация, Бойко Борисов  успява в медийните си изяви да го изгради чрез изявления на влиятелни лица в българския политически и обществен живот. Според проф. Божидар Димитров, който е председател на групата на БСП в СОС, но открито се обявява в подкрепа на кандидатурата му, “Бойко Борисов е кандидатът, който се покрива с разбиранията ми за мениджър на София. Той е управлявал отлично и пожарникарската си рота, и частната си фирма, и 55-хилядния корпус на българската полиция с всичките й сгради, оръжия и техника. Той е човек с желязна решителност и силна воля за модерни промени. Познава отлично проблемите на София, защото като висш полицай му се е налагало да се занимава и с инфраструктурата, уличната престъпност, боклука. Оправял е много от гафовете (да не използвам по-силна дума – престъпленията) на бившата кметска управа.”[30]

Липсата си на опит Бойко Борисов се стреми да компенсира с демонстрация на воля и решимост за се решават проблемите, които са видими за обикновените избиратели. Неговото „препозициониране” от професионален полицай до универсален управленец в общественото съзнание е една от основните цели в кампанията. Той успява с лекота да отклони вниманието от този свой недостатък и да фокусира вниманието върху своите лични качества и умения, неутрализирайки стратегиите на трима от кандидатите (Милен Велчев, Светослав Гаврийски и Минко Герджиков) да акцентират на своя институционален управленски опит: “Няма битка за София. В батака, в който се намира този град, който и да отиде там, ще понесе само негативи и пасиви. Няма университет за подготовка на кметове.”[31]

 

 

Универсални техники

 

Основната убеждаваща техника, която използва Бойко Борисов в предизборната си кампания, е „близо до народа”. Много специалисти и анализатори причисляват тази тактика към идеологията на популизма и съответно в кампанията основните обвинения на неговите опоненти са именно в популизъм. Определенията на популизма не изключват използването на подобни методи, но употребата на понятието почти винаги се опира върху радикално морално-етични възгледи. В този смисъл упрекът в популизъм би могъл да бъде характеризиран като популизъм. Според определението от философската теория популизмът е „1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси. 2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.”[32] „Към чертите, свойствени на популизма, спадат вярата във възможността да бъдат намерено най-простото решение на социалните проблеми (въплъщения на социална и национална справедливост, егалитаризъм), антиинтелектуализма и др. Заложена е и възможността за различни тенденции: демократични, консервативни, реакционни и др. В политологията съществува широк спектър от оценки на популизма – от апологетика за неговата функция на „непосредствена” демокрация до крайна критика и отъждествяване с демагогията.”[33]

Примери за популистки изказвания на Бойко Борисов:

“Ще водя кметовете да се отчитат пред хората. Ако съветниците блокират проекти или решения, които са в полза на софиянци, софиянци ще разберат всъщност какви хора са си избрали и на следващите избори, когато пак излизат, ще знаят дали да ги подкрепят.”[34]

“Аз ще проверя колко пъти са мити улиците, колко са разходите, защо е мръсна София. Ще извикам концесионерите и ще ги питам ще чистят ли или да си заминават.”[35]

Умението на Бойко Борисов да се изразява просто и разбираемо е отбелязано от всички анализатори като едно от най-сериозните му предимства пред другите кандидати, а и в българския политически живот въобще. Бойко Борисов умее да фабрикува „крилати фрази”, които журналистите популяризират и които влизат в ежедневния език. Прословутото: „Ние ги хващаме, те ги пускат” е едно от доказателствата за това. Той владее общуването „на равна нога” с хора от всякакви възрастови и социални групи. Лесно прави преход между специфичното политическо говорене и езика от ежедневието на хората. Нещо повече – той успешно ги смесва и използва за постигане на своите цели. Тактиката на Бойко Борисов при прилагането на „близо до народа” има три основни пласта:

  • Акцент върху разбираемото говорене и успешното достигане на посланията до избирателите;
  • Самоирония и обезоръжаване на политическите опоненти на принципа: „Няма съвършени хора”;[36]
  • Канализиране на антипартийните настроения и акцент върху „аполитичността” му;
  • Знакови действия на Бойко Борисов, свързани с благотворителност и съпричастие към определени обществени групи.

Проф. Димитър Шойлев, член на инициативния комитет на Бойко Борисов твърди, че го познава от времето, когато е бил спортист. Според него той е много борбен и добър отборен играч. „Говори просто, действа решително, постига успехи във всяко начинание”. В описанието на достойнствата на кандидата той използва разговорните думи „обичен”, „широко скроен” и «мъжкарче». Според проф. Шойлев Бойко Борисов не само че нямал твърде много публични изяви, а дори още повече „трябва да обяснява на хората”.[37]

Илюзията за широко политическо представителство въз основа използването на подобни речеви стратегии е изключително стимулираща. Още повече, когато кампанията се води на ниво ежедневни проблеми. Използвайки я, Бойко Борисов с лекота надвива експертните репутации на повечето си противници – за обикновения софиянец, живеещ в краен квартал, понасящ всички свързани с това битови несгоди, е трудно да повярва, че Светослав Гаврийски напр. може да бъде съпричастен към тези проблеми и да предложи работещи мерки за разрешаването им.

Антоанета Петева, „Стандарт”: „(Бойко Борисов) постепенно се превърна в любимец на голяма част от народа. Защото умее простичко и ясно да формулира и насочва гнева си… Още от влизането си в сградата на ул. „6-ти септември” главният секретар обяви, че дава месечната си заплата за сираците на загиналите полицаи.”[38]

Политологът Димитър Аврамов пред „Стандарт”: “Генералът изглежда перфектен кандидат за всеки пост в държавата, Главен секретар на МВР, кмет на София, министър, премиер, главен прокурор и дори президент са все постове, които демонстриращият воля и характер генерал би поел с високия си рейтинг… той печели именно от това, че изглежда откровен с хората.”[39]

Николай Бареков, Би Ти Ви: „Колкото по-далеч бягат партиите от генерала, толкова по-близо ще се приближават хората към него.”[40]

Д-р Красимира Иванова, сестра на Бойко Борисов: „Той е много прям човек, директен. Говори искрено, така че да го разбират хората… Той говори разбираемо. У него няма лицемерие. Това също го прави привлекателен. Българите са хора, които интуитивно разбират човека, който ги лъже, който не е искрен. Когато той говори, винаги гледа хората в очите. Това е много важно, защото значи, че си искрен… Той е директен човек. Някой път езикът му е по-грубичък, но и времената са такива…”[41]

Росен Петров, главен сценарист на „Шоуто на Слави”: „Плюсът при ген. Борисов при всичките му кусури е, че посланията му достигат до хората…”[42]

Боряна Димитрова, „Алфа Рисърч”: „…той се вмества в типа антипартийна личност, която пряко общува с хората.”[43]

Самият Бойко Борисов също посочва като силна страна от изграждането на имиджа си този подход:

„… Вярвам на хората. Те ме спират по улиците и ми казват: „С тебе сме, за теб ще гласуваме”.[44]

„…аз съм си нормален с хората, които ме харесват такъв и това, което правя. Те искат политиците да са нормални като тях. Или поне този, когото избират за кмет.”[45]

Бойко Борисов печели симпатиите на хората и чрез посочването на определени свои слабости, които всъщност подчертават неговата съпричастност към проблемите на столичани – “Ангели няма, всеки от нас има дефекти, тщеславие, прекалява понякога…”[46]

В предизборната си кампания Бойко Борисов отделя специално внимание на „обикновените хора” и на ценностите, които силно влияят в посока на изграждането на имиджа му като защитник на интересите им в политиката. Още в началото на предизборната кампания социологът Михаил Мирчев прогнозира, че дистанцирането от партиите и утвърдените политически практики в България ще бъде печелившо („Магическата дума за София е независим”[47]). Според резултатите от изследването, проведено от АССА-М по поръчка на БСП през месец септември 2005 г., партийните кандидатури са проблематични, защото очакванията на хората са партийният кандидат да „не е изхабено име”, „да не е номенклатурчик” и да е „критичен към своите”. Мирчев отбелязва също, че политическото говорене на принципа „близо до народа” ще бъде чуто и вярно интерпретирано от избирателите:

„Кампанията е популистка, „защото за проблемите се разговаря на непосредственото делнично равнище, няма мислене за механизмите и функциите, чрез които се решават или затлачват. Хората много ежедневно преживяват образа на кмета и така трябва да им се говори – да им се обещае, че няма да има задръствания, но да не се каже как сложно ще бъде прокарвано в общинския съвет някакво решение… За такъв тип говорене нагласа имат около 90% от столичани. Ако управленски институционално им се посочват изключително верни и точни неща, те ще останат нечути, защото масовото съзнание е запушено.”[48]

Психологът Христо Монов отбелязва, че Бойко Борисов вдъхва доверие в почти всяка възрастова, социална и етническа група с изключително гъвкавия си поведенчески модел. „Ген. Борисов е най-добрият пиар и медиен продукт през последните 4 г. и половина, но е яростно отхвърлян от немалко групи в обществото, заради образа, който играе. Той се харесва на хората, които най-тежко преживяха прехода – на тези, на които им е най-трудно да намерят своето решение на своите проблеми. Ето защо те търсят простото, праволинейното решение.”[49]

“За четирите години, откакто е публична личност, Бойко Борисов изгради образ на прям борец срещу всяка форма на престъпност, която върлува у нас. А това да се бориш с лошите и на всичкото отгоре да ги преборваш, безспорно се харесва на хората. Освен това, многото актове на благотворителност, участието в проекти за подпомагане, привличането на чуждестранно внимание и другите подобни прояви на генерал-лейтенанта, вдигнаха рейтинга му почти до небесата.”[50]

Според Евгений Дайнов “В “безформените” квартали, доколкото някакъв кандидат бива разпознаван и обсъждан, това е Бойко Борисов. От него се очаква да реши нещата със замах – например да застреля бездомните кучета. В улегналите квартали точно този образ на генерала подкопава подкрепата за него. В последните години у нас работи принципът “Най-обсъжданият кандидат се класира най-добре от очакваното”. На тази основа предполагаме, че Борисов е силно вероятен участник в балотажа, макар че крайните квартали, където са неговите фенове, ще гласуват най-слабо.”[51]

През цялата кампания Бойко Борисов отбелязва във всички свои медийни изяви, че е надпартийна кандидатура и че партиите са виновни за сегашните проблеми на София. Заявява, че търси „лична подкрепа от всеки гражданин”; че приема партийна подкрепа, но че няма да изпълнява „партийни повели”[52] и обещава „да удари шамар на политическата класа”.[53] Един от най-сериозните проблеми в работата на софийския кмет – координирането със Столичния общински съвет – Бойко Борисов представя като лесна за решаване задача, бламирайки градския парламент и морала на съветниците. В заключителното интервю за своята кампания във вестник „24 часа” той демонстрира характерната си решимост да се справи с проблема по „народному”:

„Въпрос: Но Вие реално няма да сте шеф на съветниците, а те могат да ви съботират.

Отговор: Да ме съботират, колкото искат. Когато аз съм в тази градинка и докарам работници и спонсори, ако няма пари в общината, и мобилизирам софиянци да помагат, те ако искат, да си седят в общинския съвет и да бойкотират.”[54]

Издателят на вестник „Земя” и бивш шеф на Шести отдел на държавна сигурност Димитър Иванов обяснява успешната кандидатура на Бойко Борисов по следния начин:

„Бойко Борисов е бъдещият кмет на София по две причини. Първата, защото той успя да се представи в най-симпатична светлина от всичките кандидати. Той го прави това в последните няколко години като главен секретар на МВР. От друга страна, е умората в обществото от политическата демагогия, от неизпълнението на организирано дадени обещания. Бойко Борисов действа утвърждаващо – казва това и това мога да направя. Докато Таня Дончева действа оплювателски. И затова хората вярват на Бойко, защото казва какво може да направи той самият. Мога да направя и една прогноза, че той ще бъде сравнително добър кмет, защото той се захваща само с проблеми, които може да реши, от които може да има видим положителен резултат.”[55]
Социалният антрополог Харалан Александров обобщава за този аспект от имиджа на Бойко Борисов:

„Той е антисистемният, антипартийният самотен ездач, осъществената мечта на простолюдието да дойдеш от село и да влезеш в салона с един скок. Гавазинът, който по царска милост става политик и звезда. В тази шахматна игра, която Симеон завъртя, Борисов е пешката, която има шанс да стане царица… Борисов връхлита с цялата енергия на плебса. Ромите в СДС например ще гласуват за него, работниците в Кремиковци, Долни Богров, учителите от профсъюза на Янка Такева. Най-прецаканите, най-онеправданите хора от периферията на града, онова “полугето-полусело”, което ражда футболни хулигани и омраза към социалните върхове… голяма част от българите се преживяват като прецакани и употребени от хората с власт.”[56]

„Бойко Борисов срещу политическата класа – явно това е формулата на независимия кандидат-кмет в битката за София. Бившият главен секретар на МВР ще разчита на настроенията на онези столичани, които се разграничават от цветовете на политическите сили. 40% от софиянци смятат, че основен противник на Борисова на втория тур ще бъде кандидатът на левицата Татяна Дончева…”[57]

Бойко Борисов печели симпатиите на хората със загрижеността си за слабите хора в обществото. Така още повече засилва собствената си аура на силен човек.

Тодор Барзов, бивш футболист: „Аз съм му идол”, Стандарт, 19.09.2005, 4:

„Благодаря му, че с благотворителното си участие в многобройни спортни събития е дарил 400 000 лева на деца на загинали полицаи.”

Дава курбан на жителите на Долни Богров, на които е помогнал при наводненията, без това пряко да му влиза в задълженията. „Борисов към студентка: Говориш много – Таня си” (Кристина Кръстева), 24 часа, 16.10.2005, 4. Темата за действията на Бойко Борисов по време на спасителните операции при наводненията през лятото на 2005 г. всъщност е използвана още в началото на неговата кампания. Член на инициативния комитет е кметът на Долни Богров Иво Шуменски. Според него мобилизирането на жандармерията е заслуга лично на Бойко Борисов – „Благодарение на него нямаше жертви в Долни Богров…”[58]В отразяването на предизборна среща с работници от „Кремиковци” от „24 часа” се споменава, че работниците си спомнят как „поне 4 пъти е гасил пожари при тях”.[59]

Сред по-скоро куриозните знакови действия е няколкократното отбелязване в материали, че преди да отиде да гласува, Бойко Борисов играе футбол с приятели. Това негово хоби в действителност го приближава към мъжете-избиратели и дава на журналистите допълнителни поводи той да бъде представен чрез атрактивен визуален материал (снимки във вестниците и ефектни телевизионни репортажи).

Друга ключова универсална техника е позоваването на авторитети. В случая с Бойко Борисов това са мнения и интервюта на публични личности. Самият Борисов изтъква своите добри познанства с другите „кметове-звезди” от страната – Йордан Лечков, Йоан Костадинов, Лазар Причкапов и др. Референциите на други градоначалници за него не само издигат авторитета му на човек, способен да се справи с кметския пост, но и дават допълнителен силен сигнал към избиратели от различни партии – „кметове, избрани с различни политически убеждения ценят качествата на Бойко Борисов”. Публикации в тази насока могат да бъдат открити и в двата изследвани всекидневника:

Професори издигат Борисов за кмет. Наследникът му в МВР ясен до три дни” (Зорница Гаврилова, Елена Янева), Стандарт, 18.09.2005, 3;

Секирата и Камата искат Борисов за кмет. Генералът пита Първанов дали да участва в битката за София” (Райна Харалампиева), Стандарт, 19.09.2005, 4:

„30 български звезди издигнаха вчера кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София…”;

Кметът на Сливен подкрепя Бойко” (Георги Мангинов), Стандарт, 20.09.2005, 4;

„Йоан Костадинов, кмет на Бургас: Бойко да работи и да не му пука. Политиците се сещат за общините само по избори” (Димчо Райков), 24 часа 21.10.2005, 16. Костадинов подкрепя винаги независимата позиция, когато става дума за управление. Според него ББ „не е политически обременен”. Тенденцията в ЕС била да се дават възможности за взимане на решение на ниво община.

Христо Стоичков: „Ние с генерала сме от тези, които не вземат, а дават, за да стане нещо”.[60]

Стоян Александров, кандидат-кмет от БСП на предишните избори и член на инициативния, издигнал кандидатурата на Бойко Борисов:

„Дайте пък да видим Бойко в друго амплоа, не само полицай. Нека това да бъде тест за него и ако го издържи, защо да не се смята готов за голямата политика. Отсега е хубаво да се търсят хора за следващите избори – и кметски, и парламентарни, които не са партийно оцветени и не са конюнктурни… За мен причината е самият Бойко. Познавам го не от вчера и ни свързват доста общи неща – и двамата обичаме прямотата, твърдите позиции, директно назоваваме нещата.”[61]

Бойко Борисов на среща с „Новото време”: „Ще приложа системата, по която Юрий Лужков поддържа сградите на Москва – който купи от общината, е длъжен да оправи фасадите на съседните, тротоара, улицата и за направи модерно художествено осветление.”[62]

Трета печеливша универсална техника, използвана от Бойко Борисов е неговата последователност в граденето на политическа кариера. В общественото съзнание се налагат няколко доминантни основни времеви периода:

  • Заемането на поста Главен секретар на МВР.

Бойко Борисов налагаше имидж на добър професионалист и „работар”. Капитализира стереотипните представи на 3 поколения за „доброто ченге”. Изявите му в медиите бяха добре премерени, журналистите го харесваха, защото за разлика от предишни началници в МВР той не борави с апаратни изрази, успява да даде „точния цитат”, който да стане привличаща вниманието на аудиторията основа на интересен журналистически материал. Бойко Борисов градеше своя имидж на „силния човек” в МВР, без обаче да уронва авторитета на институцията. Според анализатора от вестник „24 часа” Борислав Зюмбюлев неговата лична популярност се е превърнала в популярност за МВР. Бойко Борисов „успя да присади човешко лице под фуражките”.[63] С изковаването на крилата  фраза – „Ние ги, хващаме, съдът ги пуска” – Бойко Борисов назова проблема, който години по-късно влезе във фокуса на общественото внимание, свързано с предстоящото членство на България в Европейския съюз.

  • Политическият му ангажимент с НДСВ през 2005 г.

Въпреки очертаващото се поражение на изборите в сравнение с убедителната победа през 2001 г. Бойко Борисов впрегна своята популярност в услуга на НДСВ и успя да спечели мандати едновременно в два избирателни района. Неговата лоялност към лидера Симеон Сакскобургготски не навреди на имиджа му, а по-скоро го доутвърди – хората възприеха тази негова линия на поведение като принципна и мъжка. Бойко Борисов имаше и други варианти в тази ситуация – да се престори на „надпартиен професионалист” и да капитализира управленския си дивидент в своя бизнес или пък да се впусне в партийно строителство. Вместо това той предпочете последователността и успя и по този начин успя да запази натрупаната си популярност. Бойко Борисов твърди, че все още му липсва житейска и политическа мъдрост за създаване на партия.

  • Подаването на оставка като главен секретар на МВР.

Бойко Борисов напуска системата на МВР без типичното за подобни случаи омаскаряване. Верен на своя подход, той назовава просто и ясно своите мотиви и за пореден път печели от този подход – не е съгласен с орязването на правомощията на главния секретар. Той непрекъснато напомня, че дължи своя успешен старт в живота на МВР, посвещава изборната си победа на колегите си от МВР, грижи се за децата на загинали полицаи и пожарникари и т.н.

„… аз съм полицай по душа. Никога няма да споделя, дори със сестра си какво съм видял, прочел и знам в МВР. Това е непрофесионално.”[64]

„МВР ми е дало много, аз от 17-годишен съм там. Баща ми също, като служител в противопожарната охрана, дядо ми, който е бил полицай. Аз съм закърмен и съм расъл в такова семейство. От сега нататък в момента, в който президентът ми подпише оставката, за МВР или хубаво, или нищо.”[65]

„София е един организъм и не може да се даде приоритет само на едно нещо. Първо трябва да се направи ревизия на сделките, на харченето на пари за ремонти, осветление, мантинели, транспорт, за всичко. След това идват наред проблемите с кучетата, дупките, светофарите, маршрутките и градинките. Ще се постарая софиянци да усетят, че общината върви в правилната посока. Както действах в МВР, така ще работя и в общината.”[66]

 

Печеливши ирационални компоненти на имиджа на Бойко Борисов

 

Основното качество, което според анализаторите прави Бойко Борисов печеливша кандидатура за кмет, е неговата харизматичност и героичен ореол. Той е подсилен с прозвището му „генерала”, което го поставя в по-благоприятна светлина от останалите кандидати. За сравнение конкурентите му Татяна Дончева и Милен Велчев са определяни с далеч по-неатрактивните „червената юристка” и „бившия финансист №1” За да избегнат повторенията журналистите често използват думата „генерал” в заглавия, подзаглавия и в самите си материали. В два материала в „Стандарт” (единият от които е препечатан от чуждо издание) – Борисов е наречен „шерифът” и „суперченге”.

Макар че Бойко Борисов се явява на изборите като гражданско лице, званието му е употребявано с откровено манипулативни намерения – „генералският” поглед върху проблемите на София създава съвсем различни очаквания в сравнение с „по-сивите” публични образи на останалите кандидати. Особено ясно изразен е този манипулативен похват в интервю на „24 часа” с шефа на щаба на Борисов – Цветан Цветанов – навсякъде в интервюто става въпрос за „ген. Бойко Борисов”. Всяко подобно назоваване препраща не само към някакви реални и/или въображаеми компетенции, но и действа сугестивно на избирателите в посока на ирационални предимства в кандидатурата му.

Брой назовавания на Бойко Борисов „генерал” (в заглавия и подзаглавия) – общо 53 пъти.

 

Месец/Издание „24 часа” „Стандарт”
Тип назоваване Заглавия Подзаглавия Заглавия Подзаглавия
Септември 7 8 6 10
Октомври 7 3 6 5
01-10 Ноември 1 1 2 3

 

„А. Моулз разделя информацията на естетична и семантична. Семантичната информация кара хората да действат в съответствие със своите убеждение и интереси. Семантичната информация директно подбужда човек към определени действия… Естетичната информация се явява доминираща в посланията на средствата за масова комуникация. За разлика от семантичната тя не е предметна и отразява не толкова реалното състояние на нещата, а по-скоро предизвиква у аудиторията определени душевни състояния и емоции. Обект на естетичната информация се явяват онези ценности, въз основа на които те формират своите убеждения. Тези ценности често не са основани на някакви факти и доказателства, а се създават чрез колективния опит… Преди избори хората често изпитват определен страх от бъдещето и несъзнателно се насочват към ценности, натрупани от колективния опит.”[67]

Понятието „харизма” води началото си от християнската теология. От гледна точка на църквата харизмата е Дар, даден на човека от Господ за изпълнение на неговото житейско предназначение… В науката и по-точно в социологията терминът „харизма” е въведен от Макс Вебер. Според неговата представа харизмата е изключително качество на личността, благодарение на което тя (личността) се възприема като свръхестествена или поне изключителна, обладаваща особени сили и свойства, недостъпни за другите, оценявана е като пример за подражание и достойна да бъде вожд… Предназначението на харизмата е влиянието над хората, което се изразява във възможности за убеждение и лидерство. Казано на по-научен език – харизмата е способност да се влияе на хората чрез позитивна социална мотивация, при което под позитивна социална мотивация се разбират всички социални средства за стимулиране на личността освен принудата.[68]

Психологът Красимир Калпаков счита, че „Бойко Борисов е типичната модификация на Крали Марко… Той се вживява в ролята на човек, който хваща бика за рогата, но има непрестанната нужда от ново доказване и твърдения колко е готин. В момента, в който загуби тези уверения в МВР, той подаде оставка. Борисов моли да не го включват в рейтингите, но с искрен интерес следи какво се случва с неговата позиция в социологически план… Българинът предпочита да идентифицира себе си с бате Бойко, това е първобитно-сигналната система – отиваш да ловиш мамути с този, който е най-силен.”[69]

Отново за доц. Георги Лозанов, Бойко Борисов е успял да проектира върху публичния си образ “Най-ярката харизма, създадена в стереотипите на звездите в киното или спорта и на сексистки принцип: “масовата жена” го желае, “масовият мъж” му подражава. Парадоксално е, че не масовата култура, а политиката роди секссимвола на последните години.”[70]

Според проф. Величко Руменчев: «Съществуват стереотипи, свързани с възприемането на външния вид и конкретно с физическата привлекателност. Става дума за т.нар. «ефект на красотата», който има предварителен за общуването характер и нерядко го детерминира.»[71]

Още в самото начало на кампанията проф. Димитър Шойлев произнася един от „бисерите” на кампанията – за кмета било важно да има „здрав опорно-двигателен апарат”. Журналистите подемат и популяризират тази фраза, опитвайки се да осмеят Бойко Борисов, но това на практика се превръща в едно от най-добре запомнените изречения преди изборите.

 

Социологическите проучвания като социално доказателство

 

Социалното доказателство е една от най-влиятелните убеждаващи техники още от зората на човешката цивилизация. Принципът е особено приложим в случаите, в които хората решават какво определя правилното поведение. Обикновено поведението се счита за коректно в дадена ситуация, когато виждаме останалите да се придържат към него.[72]

Социалното доказателство се основава върху кооперативната природа на човешкото общество. То дава на хората необходимата рутина при взимането на решения, въз основа на натрупаното знание и практически опит. Според Бъргър и Лукман: „Това освобождава индивида от бремето на „всички онези решения”, дава му психологическо облекчение, което е основано върху неадресираната инстинктивна човешка структура и по този начин намалява акумулирането на напрежения, които възникват като резултат на неадресираните импулси. Чрез осигуряването на стабилна основа, на която човешката дейност може да се реализира с минимално усилие при взимането на решения, през повечето време се освобождава енергия за решения в определени нерутинни ситуации. С други думи, основата на обичайната дейност открива възможности за обмисляне и иновации.”[73]

„Социалното доказателство е тенденцията да се вярва в това, в което вярват повечето хора. Ако напр. един адвокат създаде впечатлението, че „всеки знае”, че някой лъже и премълчи фактите, налице е подсъзнателно внушение – тези, които не са съгласни с подобно твърдение са заблудени и не трябва да им се вярва. Определянето на малцина, които вярват в подобно твърдение, и насърчаването им да се появяват в публичното пространство, създава впечатление, че неговата позиция е вярната.”[74]

Социалното доказателство посредством публикуване на данни от социологически проучвания не трябва да бъде разглеждано непременно като негативен феномен, но практиката показва, че често те се използват с манипулативни цели. Мнозинството от хората в България не възприемат резултатите от социологически изследвания в предизборна обстановка като прогнози, а като реално „разпределение на силите”. Нещо повече, практиката показва, че в публичното пространство няма критични нагласи спрямо достоверността на данните. Много от комуникационните специалисти смятат, че много социологически агенции съществуват „от едни избори до следващи”, за да обслужват дадена политическа сила с манипулирани резултати.

Медиите в България вече не само са „лоялни потребители” за предизборните проучвания, но и поръчват собствени изследвания с цел привличане на аудитория. Според експерта по политически маркетинг Брус Нюман: „Повечето новинарски медии правят такива проучвания, защото считат, че информацията за това, кой кандидат увеличава подкрепата си и кой я губи, има значима новинарска стойност за широката общественост. Тяхна практика е да превръщат резултатите от проучванията на общественото мнение в напрегната драматична битка, подобна на тази при конните надбягвания.[75] С публикуването на данни в подобен контекст, те създават невярно впечатление, че дават на аудиторията точна картина за изхода на вота, „ако изборите бяха днес”.[76]

Резултатите от социологически изследвания по време на предизборна кампания и тяхната интерпретация са изключително влиятелен инструмент върху предпочитанията на избирателите към дадена партия или политическа личност, изпълнявайки функцията на самореализиращо се пророчество. Използвайки интереса на медиите, предизборните щабове си служат с данните като индиректни доказателства за своите шансове за победа. Това е особено ефективно в няколко случая:

  • Данните от изследванията се използват като „барометър” от колебаещите се избиратели – практиката показва, че в България това са предимно млади хора, без специфичен интерес към политиката, които гласуват емоционално и „в последната минута”.
  • Данните от изследвания карат много избиратели да определят своя избор въз основа на сочените за фаворит кандидат или партия – това са предимно слабо образовани хора. Те най-често са склонни да търсят политически решения на своите битийни проблеми в рамките на предизборната кампания.
  • Преекспонирането на данните от изследвания намаляват избирателната активност – у много избиратели се създава чувството, че изборите са предрешени и техният глас не е от значение.

Най-показателният пример за използване на данни от социологически проучвания като социално доказателство в кандидат-кметската кампания е поредица материали на „24 часа”, публикувани през октомври, в които са представени количествено и качествено предизборните нагласи на различни хора с различни професии. Манипулацията протича на две основни равнища:

  • Опит за сугестиране на цялата професионална или демографска общност с предпочитанията на респондентите (използване на минимална групова парадигма)
  • Опит за предпоставяне на решението за вота чрез постановката „това мислят обикновените хора”

Сред повечето изследвани групи Бойко Борисов убедително води пред другите кандидати. Цитатите от респондентите обаче допълнително подсилват всички вече описани и анализирани убеждаващи похвати.

Така напр. при мненията таксиметровите шофьори се наблюдава сугестия към тезата за здравата ръка:

“Предпочитам да е бате Бойко. Ако не за друго, поне съм сигурен, че няма да позволи да хвърлят сянка върху името му и затова ще е добър и съвестен кмет.”

“Има рейтинг, доказа се в МВР, а и на столицата й трябва здрава ръка.”

“Може да не е специалист по общинските дела, но в МВР стоеше здраво на поста си.”[77]

Очаквано при фризьорките се набляга на ирационалните достойнства – Бойко Борисов е изборът на тази професионална група заради качествата си на самец:

“Силен мъж, тежи си на мястото, ще пусна една бюлетина.”

“Нито Герджиков ще пусне метрото, нито Дончева ще реши проблемите с бездомните кучета, нито някой непознат кандидат за кметския стол ще оправи дупките. Красотата ще спаси света, не политиците. Затова ще гласувам за Борисов!”

“Бойко е сладур!”, “Говори убедително. Каквото е казал, направил го е!”

“Ако стане кмет ще го дават по-често по телевизията. И нищо да не направи, поне ще го виждаме по-често!”

“… по-добре той да е кмет, ако излезе от политиката, кой знае какво ще му се случи – спечели си толкова врагове. А хубави мъже малко останаха в България…”[78]

При учителите подсказваното избирателно решение е по-скоро „близо до народа”:

“Най-близко е до обикновените граждани, умее да работи в екип, увлича хората и е точен”… Високо оценяват невероятната солидарност и всеотдайност на генерала към изпадналите в беда.”

“А човещината е рядкост сред политиците”, лаконична е трета. Не липсват и привърженици на твърдата ръка. “Кой друг, ако не той, ще стегне общинарите? Кой друг, ако не този железен мъж, ще възстанови авторитета на поста градоначалник”, попита риторично учител.”[79]

При лекарите се акцентира на „твърдата ръка”:

„На генерала се надяват да вкара в релси общинските дела с твърда ръка. „Той може да стегне София, защото е перде. Не се поддава на влияние. Познава мафията и нейните механизми, способен е на по-твърди мерки срещу подземния свят.”

„Действен е и показва на политиците, че не стават за нищо.”

„Харесват го, защото има излъчване на човек, на когото може да се разчита. Респектира и с вида си, и с това, че държи на думата си.”

„Надявам се като добър полицай да бъде и добър кмет, макар да не съм сигурен, че се искат същите качества.”

„Малцина виждат в него фигура, способна да въведе военна дисциплина и ред в делата на столицата, но се чуват гласове, че „само военно положение ще ни оправи.”[80]

При проучването сред тийнейджърите без изненади проекциите върху образа на Бойко Борисов са свързани със силовия му подход и образа му на успяващ във всички житейски поприща човек:

„Той е номер 1”

„На вота ще ги помете всичките.”

„Свестен, честен, готин, симпатичен, вдъхва респект, възторгват се повечето ученици за генерала.”[81]

 

[1]Политическое консультирование – Москва, Центр Политического консультирования „Никколо М”, 1999, 83-84

[2]Максимов, А. „Чистые” и „грязные” технологии выборов: Российский опыт, Москва, 1999, 51

[3]Шашлов М. Политический имидж как актуальный предмет исследования // Актуальные проблемы политологии: Сборник научных работ студентов и аспирантов Российского университета дружбы народов. / Отв. ред.: д.ф.н., проф. В.Д. Зотов. – Москва, МАКС Пресс, 2001, 89

[4]Долгов, М. Политический имидж. http://www.mihaildolgov.ru/ima/formirovanie_imidja/, 17.05.2006

[5]Цитатът е по книгата „Propaganda”на Едуард Бърнайс, издадена през 1928 г. от http://www.thirdworldtraveler.com/Propaganda/Propaganda_Bernays.html, 11.05.2005

[6]http://www.33333.ru/public/imagemake.php?st=2, 19.05.2005

[7]Лозанов, Г. Състезателите на финала – 5 Х 5. 24 часа, 25.10.2005, 11

[8]Егоров-Гантман, Е. Имидж лидера. http://socarchive.narod.ru/infochan/nikkolom/books/book1/23.htm, 29.05.2006

[9]Георгиев, Б. Новият казионен език. http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1, 25.05.2006

[10]Аврамов, Д. Борисов печели с харизма и десните. Стандарт, 01.11.2005, 13

[11]Долгова, Ю. Телевизионная политическая пропаганда. http://www.pronline.ru/read.php?type=articles&id=32, 14.07.2006

[12]Ончева, Ю. Кметът не е партиен секретар (интервю с доц. Георги Лозанов). Стандарт, 06.10.2005, 13

[13]Руменчев, В. Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване. ИК „Св. Климент Охридски/Софи-Р”, София, 2006, 168

[14]Само за Б. Борисов и Т. Дончева до 06.11.2005 г.

[15]Само за Б. Борисов и Т. Дончева до 06.11.2005 г.

[16]Петева, А. Борисов – генерал 007. Стандарт, 23.09.2005, 33

[17]Томов, Ц. Гласуваш за генерала, псуваш всички партии. Стандарт, 31.10.2005, 10

[18]По: Бареков, Н. Политиците командват в МВР (интервю с Бойко Борисов). 24 часа, 16.09.2005, 10

[19]„Станишев пусна Борисов да си ходи”, Стандарт, 16.09.2005, 4

[20]Бъчварова, Р. Ген. Борисов ще дръпне гласове от БСП и НДСВ. Стандарт, 19.09.2005, 11

[21]Харалампиева, Р. Секирата и Камата искат Борисов за кмет. Стандарт, 19.09.2005, 4

[22]Петров, Кр. Изборите демонстрираха копнеж по силната ръка (интервю с Харалан Александров). http://www.mediapool.bg/show/?storyid=110565&srcpos=7, 31.10.2005

 

[23]Готев, Г. Борисов има нюх за верните думи (интервю с д-р Франсоа Фризон-Рош). Стандарт, 10.11.2005, 19

[24]Пак там.

[25]Кръстева, К. Борисов щял да удари шамар на политиците. 24  часа, 12.10.2005, 5

[26]Райчев, А. Един капан пред Бойко Борисов. 24 часа, 16.09.2005, 11

[27]Кръстева, К. Ромите да гледат зеленчуци край София като в Гърция (интервю с Минко Герджиков). 24 часа, 22.09.2005, 13

[28]Клисурова, Л. Може да се подкрепи Борисов за София (интервю с Огнян Герджиков). 24 часа, 15.09.2005, 15

[29]Влайкова, К. Не мразя циганите, а строителите на гета (интервю с Павел Чернев). 24 часа, 23.09.2005, 12-13

[30]Милчева, Ж. Пускат кръчми да отхапят от парковете (интервю с проф. Божидар Димитров). 24 часа, 03.10.2005, 17

[31]„Борисов: Велчев мишкува край царя, ще се похаби. НДСВ зад Милен – това не било екшън” (24 часа), 24 часа, 13.10.2005, 10

[32]Динев, Е. Кратък философски речник. http://philosophy.evgenidinev.com/populus_isma/, 17.05.2006

[33]Современная энциклопедия. http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc1p/38210, 17.05.2006

[34]Кръстева, К. Помогнете да бия на първия тур (интервю с Бойко Борисов). 24 часа, 24.10.2005, 13

[35]Гаврилова, З. Не могат да ме бият с плакати и демагогия (интервю с Бойко Борисов). Стандарт. 27.10.2005, 15

[36]Много изследователи и модели разглеждат тази техника като самостоятелна – „Сламеният човек”. Чрез посочване на незначителна слабост, която да бъде критикувана, се избягва критиката на важни проблеми на пропагандиста.

[37]Патрашкова, К. За лидера е важно да излъчва здраве (интервю с проф. Димитър Шойлев). 24 часа, 23.09.2005, 13

[38]Петева, А. Борисов – генерал 007. Стандарт, 23.09.2005, 4

[39]Аврамов, Д. Капанът на рейтингите. Стандарт, 19.10.2005, 12

[40]Бареков, Н. Трите коза на генерала. 24 часа, 14.09.2005, 11-12

[41]Интервюто е на Светла Петрова от Би Ти Ви и е публикувано със съкращения в 24 часа под заглавие: „Престанете! Не е вярно, че е мутра”, 06.11.2005, 8

[42]Хюсеин, П. Не виждам Слави и Кошлуков заедно в избори за кмет. 24 часа, 14.09.2005, 13

[43]Ончева, Ю. БСП и НДСВ търсят реванш в столицата (интервю с Боряна Димитрова). Стандарт, 16.09.2005, 13

[44]Гаврилова, З. Не могат да ме бият с плакати и демагогия (интервю с Бойко Борисов). Стандарт, 27.10.2005, 15

[45]Бойко Борисов пред Би Ти Ви: „Не копирам царя като политик”

[46]Кръстева, К. Борисов: БСП и НДСВ са заедно, за да се оправдават. 24 часа, 13.10.2005, 4

[47]Цит по: „Столичани искали кмет, а не флегма” (24 часа), 24 часа, 16.09.2005, 4

[48]Гилтяй, Е. По-скромният може да бие „атовете” в София (интервю с Михаил Мирчев). 24 часа, 19.09.2005, 16

[49]Милчева, Ж. Ще гласуват за кандидата, на когото биха дали пари назаем (интервю с Христо Монов), 24 часа, 11.10.2005, 13

[50]Крантев, К. Бойко Борисов и неговата ГЕНЕРАЛна ПРОМЯНА. http://www.dnes.bg/article.php?id=14597, 12.09.2005

[51]Част от доклада от социално антропологично теренно изследване на Центъра за социални практики. Дайнов, Е. Кой квартал за кого. 24 часа, 15.10.2005, 9-11

[52]Цитатите са от материал на 24 часа на 27.09.2005 под заглавие „Бойко Борисов: Не им искам подкрепата”

[53]Кръстева, К. Борисов щял да удари шамар на политиците. 24 часа, 12.10.2005, 5

[54]Кръстева, К. Помогнете да бия на първия тур (интервю с Бойко Борисов). 24 часа, 24.10.2005, 13

[55]Любомирска, М. Дончева обиди хиляди членове на БСП (интервю с Димитър Иванов). http://www.omda.bg/bulg/NEWS/BSP/Dimitar%20Ivanov.htm, 05.05.2005

[56]Гешакова, М. Матроната срещу пешката, която иска да е царица (интервю с Харалан Александров). 24 часа, 27.10.2005, 16

[57]Гецов, Д. Столичани очакват битка с компромати. Стандарт, 14.10.2005, 10

[58]Ценова, Л. Борисов в акция „ГЕНЕРАЛна промяна”. 24 часа, 19.09.2005, 2

[59]Кръстева, К. Борисов: Партия? Може, но не сега – млад съм. 24 часа, 21.10.2005, 5

[60]Кръстева, К. Бойко го арестува, но Вежди пак го обича. 24 часа, 22.10.2005, 31

[61]Стойкова, В. Борисов ще бие всеки партиен кандидат (интервю със Стоян Александров). Стандарт, 20.09.2005, 13

[62]Генералът се учи от Лужков (24 часа), 24 часа, 20.10.2005, 5

[63]Зюмбюлев, Б. Късно включване. 24 часа, 15.09.2005, 11

[64]Бареков, Н. Политиците командват в МВР. 24 часа, 16.09.2005, 10

[65]„Борисов: Политици командват МВР” (интервю пред Би Ти Ви). Стандарт, 16.09.2005, 4

[66]Гаврилова, З. Не могат да ме бият с плакати и демагогия (интервю с Бойко Борисов). Стандарт, 27.10.2005, 15

[67]http://www.33333.ru/public/manipula.php?st=1, 22.03.2006

[68]Калабин, А. Харизма – способность убеждать и вести за собой. http://www.tonich.ru/glossary/term/?id=1, 12.05.2005

[69]Калпаков, К. Крали Марко срещу строгата учителка. Стандарт, 28.10.2005, 14

[70]Лозанов, Г. Състезателите на финала – 5 Х 5. 24 часа, 25.10.2005, 11

[71]Руменчев, В. Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване. ИК „Св. Климент Охридски/Софи-Р”, София, 2006, 184

[72]Cialdini, R. 2001.Influence – Science and Practice. Allyn and Bacon, 100

[73] Berger, P., T. Luckmann. The Social Construction of Reality: A Treatise its the Sociology of Knowledge, Anchor Books, 1966, 52

[74] Lee-Haley P. Manipulation of Perception in Mass Tort Litigation. Natural Resources & Environment, 1997, 64

[75]Изразът „horseracepolls”е устойчив термин в политическия маркетинг.

[76] Newman, B. Handbook of Political Marketing, Sage Publ., 1999, 178-179

[77]Всички цитати от: Гешакова, М. Таксиджии определят двойка Борисов-Герджиков. 24 часа, 05.10.2005, 11

[78]Всички цитати от: Гешакова, М. Борисов и Велчев – изборът на фризьорките. 24 часа, 08.10.2005, 29

[79]Всички цитати от: Гешакова, М. Учителите в София решават в последния миг за кмета. 24 часа, 17.10.2005, 15

[80]Всички цитати от: Гешакова, М. Лекарите между първите трима. 24 часа, 20.10.2005, 17

[81]Всички цитати от: Гешакова, М. Бизнесът избира Велчев, учениците – Борисов. 24 часа, 26.10.2005, 17

 

 

19.07.2016 г.

 

Боян Кутевски

Коментирайте първи тази публикация на "Изследване на убеждаващата стратегия на Бойко Борисов (2005 г.)"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*