Един ден и десет години разлика

page_40_62Става дума за едни от най-сериозните ни майстори на филмовата режисура Иванка Гръбчева и Георги Стоянов. Те са режисирали немалко на брой кинокартини, които представляват част от наследството от добри и много добри български филми.

Защо пиша за двамата в едно антрефиле? Защото са родени в два последователни дни – 27 и 28 юли, само че с десет години разлика. Иванка Гръбчева е родена с десет години и един ден преди Георги Стоянов. Тя е родена през 1946 г., а Георги през 1936 г.!
И с двамата сме били в приятелски отношения, харесвал съм филмите и на двамата, а и те са си за харесване!

Общото и за двамата е, че за разлика от повечето наши добри кинорежисьори, които са завършили в Москва, във ВГИК (Всесъюзен държавен институт за кинематография), – Иванка е учила в Германия, а Георги – във франция.

Започвам най-кавалерски с Иванка Гръбчева. Тя е учила кинорежисура в Бабелсберг (киноинститута на някогашното ГДР), но всичките й филми са снимани в България. Има много награди от кинофестивалите в Москва (Русия), Хихон (Испания), Сантарем (Португалия), Мадрас (Индия), Техеран (Иран) и много на следващите Московски кинофестивали.
От 1969 година (до 2007) работи като режисьор постановчик в Студия за игрални филми в София и дори от 1987 до 1991 е художествен ръководител на творчески колектив „Алфа“. Особено силна е Иванка Гръбчева във филмите си за деца.

Не че не са хубави и другите й филми като например „Хирурзи“ с Васил Михайлов или „Една калория нежност“ по пиесата на Георги Данаилов, в който участвал редица известни артисти. Писателят Георги Данаилов и братя Мормареви са широко застъпени в творчеството й.
С истинско удоволствие децата (а което е важно да се отбележи) и възрастните гледат филмите й, наситени с много малчугански лудории. Тя бързо се приспособи към съвременните вкусове на добрата телевизионна публика и засне редица сериали („Бодлите на таралежите“- десет серии, „Големите игри“ – десет серии и „Ваканцията на Лили“ – шест серии)…
Не по-малко любими са и едносерийните филми за деца на Гръбчева. И сега се усмихвам, като си спомня някоя от веселите сцени на малчуганите от „Изпити по никое време“ „Тринайсетата годеница на принца“ и други.

Освен голямата си продукция като режисьор Иванка Гръбчева, натрупала вече опит, се изявява и като педагог. На младите преподава кинорежисура и филмов монтаж и кино и телевизия в Националната академия за филмово и театрално изкуство в София и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Георги Стоянов поставям тук на второ място като кавалер. Иначе неговите филми не отстъпват на иванкините, нищо, че преди кинорежисурата в Париж учи и завършва инженерство в Москва. И неговите филми са повече от петнайсет!

Ще си позволя да спомена само някои от тях и ще се убедите, че такива произведения не се забравят лесно. Например „Птици и хрътки“, „Константин философ“, „Прозорецът“, „Пантелей“, „Щурец в ухото“, „Случаят Пенлеве“, „Къщи без огради“ и други.
Макар с различни сценаристи и на различни теми, филмите на Георги Стоянов издават всеки с по нещо, че са снимани от един режисьор.

Двамата с Иванка Гръбчева, имат и много най-различни награди за филмите си. Георги Стоянов е бил и председател на Съюза на българските филмови дейци. Като вещ познавач на киноизкуството е бил още член на много журита в престижни фестивали. Може би за това е допринесла и общата му култура и задължителната обич към другите изкуства.

За филмовото творчеството на Георги Стоянов са писали големи статии и книги известни наши кинокритици като Григор Чернев, Ивайло Знеполски, Алберт Коен, Владимир Игнатовски, Иван Стоянович и други!

Иванка Гръбчева и Георги Стоянов без съмнение са от първата редица на нашите кинотворци.
ivanka-grybcheva
Иванка Гръбчева е родена на 28 юли 1946 г. в София. Завършила е „Кино и телевизионна режисура“ във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. Сред филмите, на които е била режисьор, са „Войната на таралежите“ (1979), „В името на народа“ (1984), „Деца играят вън“ (1973), „Изпити по никое време“ (1974) и други. Нейни филми печелят множество награди. През 1974 г. печели наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за филма „Изпити по никое време“ на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания. Филмът „Хирурзи“ получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна. Била е преподавател по кино и телевизионна режисура във факултета по изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, както и по кинорежисура и филмов монтаж в катедра „Кино и телевизия“ при НАТФИЗ.

Георги Костов Стоянов-Мрамор е български актьор, сценарист и режисьор.

4800405

Георги Стоянов е роден на 27 юли 1936 г. в Москва, където най-напред завършва инженерна специалност. След това заминава за Париж, където учи кинорежисура и режисура по монтажа (1961-1963). От 1963 г. в продължение на 4 години е режисьор в Студията за художествено-документални филми. От 1967-а е режисьор в СИФ „Бояна“. Основател и първи председател е на Кабинета на младите филмови дейци (1969). Днес той ръководи Съюза на българските филмови дейци (за втори път; преди това е заемал поста от 1983 до 1992 г.).

Бил е и заместник-председател на БНТ, 1990; заместник-министър на културата, 1995-1996; съветник по културата към посолството на България във Вашингтон, 1996-1997. Член-основател е на Първата световна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра, 1980. Участва в конференцията на Европейския парламент в Страсбург, посветена на съдбата на европейското кино, 1992; в Генералните асамблеи на FERA във Франция, в Германия, в Чехословакия, в Унгария; в V сесия на Министерството на Франкофонията в Париж; в колоквиума „Към Европейското кино на ХХI век“ в Страсбург.

Като режисьор Георги Стоянов е създал игралните филми „Дрямка“, „План“, „Случаят Пенлеве“, „Птици и хрътки“, „Трета след слънцето“, „Къщи без огради“, „Щурец в ухото“, „Пантелей“, „Прозорецът“, „Константин Философ“ (игрална версия и тв серии), „Брачни шеги“, „Онова нещо“, както и документалните „Жеко Манолов“ и „Павлето“ и анимационния „С изкуство, не със сила“. За творческите си постижения е носител на множество национални и международни фестивални награди, както и на държавни отличия като „Златен век“ (2006) на МК.

През 2011-а, в годината на своя 75-и юбилей, Георги Стоянов публикува монументалния си роман „Ваучър Калифорния-ГУЛаг“, в който разказва за съдбата на своя баща. Книгата е изключително драматична и през погледа на сина са предадени чувства, емоции и преживявания на основателя на сърдечно-съдовата хирургия у нас Коста Стоянов, който прекарва от 1937 до 1945 г. в ГУЛаг. Бащата на Георги Стоянов споделя: „Онова, което ме крепи в нашето битие, е надеждата, че с личното си време мога да спася цели периоди от живота на хората, които лекувам“. Да посветиш част от себе си в служба на хората – това е най-висшето човешко достойнство…
Дата: 18.07.2016 00:01
Източник: Любословие по в. Дума – стр. 17
Автор: Панчо ПАНЧЕВ

Коментирайте първи тази публикация на "Един ден и десет години разлика"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*