Доц. Александър Маринов, политолог, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио„Фокус“.
Водещ: Ще продължи ли стабилността или се задават предсрочни парламентарни избори, има ли завера вляво? Темата коментираме с политолога доц. Александър Маринов. Изненадахте ли се от създалата се вчера ситуация?
Александър Маринов: Имаше известен елемент на изненада, доколкото по-логично беше решението да бъде обявено след конгреса на АБВ.
Водещ: Питам Ви за изненадата, защото се появиха много тези, че решението е било планирано отдавна, просто е било въпрос на време и се е търсел подходящият момент.
Александър Маринов: Със сигурност е било обмисляно като вариант на поведение, тъй като беше ясно, че в един момент АБВ ще се опита да се разграничи от правителството с оглед приближаващите избори. Но този вариант се реализира именно сега благодарение на определени причини, не е въпрос на хрумване. Няма как да не отбележим, че един от факторите, не казвам единственият, но един от факторите е именно промяната на ръководството на БСП.
Водещ: Тоест Вие също съзирате завера вляво?
Александър Маринов: Завера е много силно казано, но е ясно, че това е вариант на развитие в отношенията между БСП и АБВ, който беше труден, да не кажа невъзможен, при предишното ръководство.
Водещ: Защо? Какво се е променило сега?
Александър Маринов: Новото ръководство на БСП има свое виждане, въпреки че то не беше изложено пред конгреса, за връщането на БСП във властта. Не знам дали си спомняте, но в хода на своята предконгресна кампания Корнелия Нинова обяви на няколко пъти, че се ангажира до 2 години да върне БСП във властта.
Водещ: Да, така е.
Александър Маринов: Тъй като БСП не може да влезе във властта чрез победа на избори – тя е много далеч от такава кондиция, явно става дума за коалиционно преконфигуриране на политическото пространство и управлението. От тази гледна точка е логично да се допусне, че първо, ще настъпи сближаване между АБВ и БСП, след това вероятно ще се търсят и други цялостни варианти, въпреки че сега Нинова сипе огън и жупел по ГЕРБ, а ГЕРБ се обясняват и оправдават с БСП и АБВ. Нищо чудно няма да се случи и няма да бъда особено изненадан, ако след известно време се повдигне въпросът за правителство на голямата коалиция, предвид трудната обстановка в страната и голямата нестабилност около нас.
Водещ: Кой ще влезе в тази голяма коалиция – БСП, АБВ?
Александър Маринов: ГЕРБ, БСП, АБВ и може би още някой, за патриотичен оттенък.
Водещ: Това не е ли малко нереалистично?
Александър Маринов: Напротив, много е реалистично. Между другото, ако си спомняте, когато протичаха танталовите мъки по съставянето на управляващото мнозинство, Бойко Борисов на няколко пъти подметна, че би се съюзил с БСП, но те са прекалено слаби в момента и не могат да му бъдат равностоен партньор. От всички други формули, пробвани в България много отдавна, почти 20 и няколко години, не е пробвана формулата за голяма коалиция.
Водещ: Да, това е така.
Александър Маринов: Така че няма никакво значение, че ГЕРБ е в ЕНП. Когато се задействат политическите интереси и най-вече интересите за оцеляване, всякакви промени са възможни. Аз не бих счел този вариант за особено екзотичен или трудно осъществим.
Водещ: Защо им е тогава на АБВ да излизат от властта и после да се коалират с ГЕРБ, а и с БСП?
Александър Маринов: Защото трябва да се сближат с БСП, а БСП, особено тези кръгове, които подкрепиха Нинова, на няколко пъти подчертаваха, че условие за това е АБВ да излезе от дясното правителство.
Водещ: В този контекст как виждате бъдещите президентски избори, ще има ли общи кандидатури и изобщо наемате ли се да прогнозирате?
Александър Маринов: Да, имам няколко варианта. Отново ще Ви върна към нещо, което каза Борисов преди известно време и което по инерция беше подценено или сметнато за поредното словесно излияние. Той каза: „Защо ни е на нас президент, след като той на следващия ден ще се отметне от нас, ще трябва да бъде независим от нас?“. Преди това е казвал, че би дал президентския пост на други. Така че не изключвам тук да става дума за един много по-широк и цялостен план. Например ГЕРБ може и да не се хвърли с всички сили в битката за президентския пост, което не значи, че няма да участва, но може да направи така, че да подкрепи кандидатура, която е почти сигурно губеща. Тогава това ще отвори пътя – като част от плана – към спечелване на президентската позиция от друга коалиция, която ще бъде бъдещият партньор в следващото управление на страната, следващата изпълнителна власт.
Водещ: Аз много се оплетох, честно да Ви кажа.
Александър Маринов: Да, може би изглежда сложно, но аз виждам много бистро тези неща. Така чета поведението на актьорите. От друга страна, трябва да имате предвид и още едно обстоятелство. Дори ръководството на ГЕРБ си дава сметка, че не може да побеждава до безкрайност. Няма партия, която може да побеждава непрекъснато. ГЕРБ вече се приближават към рисковата зона, където може и да загубят, независимо какви са резултатите от предишните избори. Ще Ви върна към 2001 г., когато Първанов спечели изключително изненадващо. Тогава всички смятаха, че кандидатът на Обединените демократични сили ще бъде непробиваем. Случи се нещо друго. Така че ГЕРБ биха споделили част от тази не толкова важна за тях власт, за да си осигурят наистина стабилно управление, защото управление на голямата коалиция, в която са защитени интересите на всички тези субекти, ще бъде доста по-стабилно от сегашното.
Водещ: Вашият колега проф. Михаил Константинов вижда във всички тези действия опит за римейк на левицата от 2001 г. Реалистично ли е това според Вас?
Александър Маринов: Няма да е точно римейк, защото има доста съществени различия. Например, както предполагам забелязахте, аз никъде не споменах ДПС.
Водещ: Да, забелязах, че не споменахте ДПС.
Александър Маринов: За разлика от 2001г., това е друг вариант. Няма да се получи отново, дори БСП няма да направи втори път същата грешка, защото разбраха, че сдружаването с ДПС е изключително неблагоприятно за тях. Борисов също. Разбира се, това не означава, че ДПС няма да бъде приласкано по някакъв начин, но смятам, че няма да бъде привлечено в управлението, което между другото, не е лошо и за ДПС, тъй като хората трябва малко да ги позабравят. Те натрупаха доста негативи през последните години.
Водещ: Доколкото Ви разбирам няма да има предсрочни парламентарни избори, а просто нова конфигурация във властта?
Александър Маринов: Тук въпросът е сложен и ще Ви кажа защо. Този план трябва да се реализира в две стъпки. Първо президентски избори, променено съотношение на силите, поне външно така изглеждащо, и от там обосноваване на необходимостта от предсрочни парламентарни избори – например през пролетта – и съставяне на управление на страната по нова формула. Не бива да забравяме, че нещата не се решават и слава Богу, само от българските политици. Ситуацията в страната не е добра, независимо от хвалбите на правителството. Ситуацията около България става все по-тревожна и непредвидима. Виждате, че е много вероятно споразумението между ЕС и Турция да се окаже мъртвородено. Тоест, ако ситуацията се усложни, особено при засилен миграционен натиск, може да настъпят трудни времена, в които не е много примамливо да управляваш. Освен това сегашното управление е толкова нестабилно, че може да падне и заради случаен или непредвидим трус. Не бива да отписваме варианта за предсрочни парламентарни избори по модела 2 в 1, но това ще бъде непредвидимо развитие на събитията, не целенасочено. Целта според мен е първо президентски избори, а после предсрочни парламентарни през следващата година.
Водещ: Защо според Вас партиите се бавят с това да обявят своите кандидат-президенти? От страх ли?
Александър Маринов: Това е интересен въпрос. Защото ако обявят кандидатите, ще се окажат в много трудна ситуация. Или трябва да обявят силни кандидати и тогава да се борят за победа без да могат да правят своите задкулисни комбинации, или трябва да обявят откровено слаби кандидати, които биха позволили да се правят всякакви възможни ходове. Авторитетна, силна фигура няма да допусне партийните ръководства на негов гръб да договарят други планове. Освен това, в интерес на истината, партиите по принцип нямат желание да издигат силни личности. На тях на „Дондуков“ им трябва послушко, който „да не им се мотае в краката“, ако използваме речника на Симеонов. Те умишлено бавят ситуацията и защото нямат голям избор. Независимо че си говорят какъв голям избор имат, те нямат избор с достатъчно убедителни кандидатури, а освен това забавянето използват като лост за влияние, за натиск помежду си и затова ще чакат последния възможен момент, което е много погрешно и порочно, тъй като лишават обществото от възможността да обсъди и избере наистина достоен президент. България най-после трябва да избере достоен президент. Прекалено много ни дойдоха личностите, които не могат да бъдат нито водачи, нито обединители на нацията.
Ева БРАНИМИРОВА
Каква е вашата реакция?
