Георги Узунов: Имаме свободата да пишем, но имаме и свободата да се съобразяваме

uzunovГеорги Узунов, журналист и собственик на вестник в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян, по повод 3 май, Световен ден на свободата на печата
„Фокус: Г-н Узунов, на 3 май в целия свят се отбелязва Денят на свободата на печата. Този ден е обявен за Световен ден на свободата на печата от ООН през 1993 г. На него ние утвърждаваме принципите на свободата на словото и почитаме журналистите, пострадали по време на упражняването на своята професия.
„Фокус: Като начало да се представите накратко
Георги Узунов: Казвам се Георги Узунов, журналист съм от година 73-та на миналия век, вече много, много години, но все още съм действащ журналист. Член съм на СБЖ от 76-та година, също от миналия век, в разните структури на
СБЖ съм бил на всякакви нива. Обичам професията журналист, в момента ръководя областен вестник „Родопи вест”, който съществува вече 18 години и който излиза през ден. Вторник, четвъртък и събота го има на пазара.
„Фокус: Ние научихме, че сте вие сте от пострадалите журналисти, това е било преди 1989 година. Разкажете повече за премеждията си като млад журналист
Георги Узунов: Че съм пострадал по време на комунизма, но не чак толкова пострадал, защото се намесиха и други фактори, но е факт. Уволняван съм от работа за политически убеждения и коментари. Забранявано им е да пиша в различни медии, една от тях за съжаление беше официоза „Работническо дело”. Не са искали да ме назначават и на други работни места, примерно тогавашния областен вестник” Родопски устрем”, с определението, че съм инакомислещ, т.е. не пасвам в официалната БКП-идеология и позиция. А първото ми сблъскване с идеологията на комунизма – „Който не върви в крак с нас, е враг”, беше по време на инвазията на кубинските войски в Ангола. Имаше през 70-те години такава инвазия. Ангола воюваше – гражданска война. Отидоха комунистически войски от Куба да утвърждават комунизма в Ангола и в това време стана инвазията на САЩ, на остров Гранада, държава в Централна Америка. И когато ни обясняваха другарите политкомисари от онова време, че това е американска интервениця в Гранада, какво правят американските войски в Гранада, а те бяха повикани всъщност по молба на тогавашното свалено правителство, аз зададох контра въпрос: „Какво правят кубинските войски в Ангола. Тяхното инвазия ли е, международна интервенция ли е”. Този въпрос ми донесе много разправии и проблеми. „Та какъв съм бил враг, защо съм говорил така, може ли такова нещо”. Това беше първото ми сблъскване така да го наречем „страдалческите” бъдещи години и ситуации. После в София като работех, много проблеми.
„Фокус: А на местно ниво имахте ли проблеми за вашето, както Вие се изразихте инакомислещи убеждения?
Георги Узунов: Първата ми политическа биография е от трето отделение ученик, в Началното училище „Кирил и Методий” в Смолян. След много години попаднахме на втори екземпляр на т.н. „политическа характеристика”, която ми е направена и в която пише: „Произхожда от семейство врагове на народната власт. В политическо отношение в училище не е активен”. Аз съм хлапак-третокласник. Ама имало подпис: „Асен Белев – кмет на Смолян”. Тази характеристика стои у дома, в архива. Друг спомен от тогавашното време беше, когато бях студент, задочник по журналистика и съм на последните си очни занятия. В това време аз съм официално командирован от вестника в който работя – тогавашния „Родопски устрем”, имам син, който е на 1 година и 2 месеца. Решихме съпругата ми да дойде при мен в София за няколко дни, за да може да отбие детето от кърмене. За синът ми останаха да се грижат двете баби. Връщайки се на работа ме привика ръководството на изданието – главен редактор, отговорен секретар, партиен секретар на вестника, комсомолски секретар – аз тогава бях на комсомолска възраст, проф.председател и започват да ме разпитват: „Може ли така, ти си член на комсомола, да правиш така. Работиш във вестник, орган на Окръжен комитет на партията да правиш така. Не казвай не, казвай какво си направил, защото ще стане по-лошо ако криеш и увърташ”. И познатият тогава прийом: „Ние знаем всичко”. Аз не мога да дойда на себе си, не зная какво съм направи, за какво става дума. Тогава ми казаха :”Как може твоето дете на година и два месеца да го водиш в църква, как може такова нещо. Смаях се и отговорих, че ще проверя. Прибирам се в къщи и казвам, че съм пред уволнение и тогава разбрах какво се е случило. Двете баби решават да се разходят на празника на Свети Дух, било слънчево време и влезнали една по една да запалят свещичка, като детето те било на двора, не е внасяно, не е кръщавано. Но агентите на БКП бяха донесли информацията така. В този момент аз се сетих, че съм в командировка в София, взех командировъчното, заверено и подпечатано, за да докажа, че не съм бил тук, по това време, като обясних какво се е случило.
„Фокус: Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава – какъв е Вашият коментар?
Георги Узунов: Определено да. Има ли свобода на пресата, има ли въобще свобода на медиите свобода, това означава, че демокрацията е на лице. Независимо в коя държава – там където я няма – се нарича диктатура, там където я няма, се нарича антидемокрация.
„Фокус: България е 87-а в Индекса за свободата на печата, изготвян всяка година от организацията Репортери без граници по повод Световния ден на свободата на печата, който се отбелязва днес. Свободата на пресата у нас е с оценка 28.58 и се нарежда точно след Гвинея и преди Мадагаскар. В
България има ли свобода на словото и печата? Какъв е погледът Ви върху ситуацията в нашата страна?
Георги Узунов: Тази цифра ми се струва доста занижена сега. Миналата година ние бяхме на 128 място в света по свобода на печата, което е срам и позор, което говори много лошо за нашата демокрация, българска, съвременна демокрация. Това че сме преди Мадагаскар е ласкателно, а че сме след Гвинея е направо унизително. А в тези 86 държави, както казахте Вие, тези държави, които са преди нас, това е цяла Европа, без изключение плюс много държави от Африка, Азия и от третия свят, тогава сме чак ние. Ние сме зле, в България ситуацията е променлива. Уклончиво понятие е съвременната българска демокрация, според мен. Всеки разбира демокрацията по своя особен начин и често тя се разбира така: „Аз ще бъда с Вас, която е на влас /партия/”. Това означава нагаждачество, значи подреждани са, подравнявани са по силните на деня, за да има мир и любов, казано метафорично. Уви, медиите в България са силно зависими от управляващите и от бизнеса. От там идва и нагаждачеството, оттам идва и подравняването, според тези от които зависи и хляба ни, доходите ни, приходите и пр.
„Фокус: В този ред на мисли да смятаме, че има политици или бизнесмени или личности, оказващи натиск върху пресата .
Георги Узунов: Определено да, и никой това не може да го отрече .Има и политици, има и бизнесмени, да не цитирам имена на журналисти, но на бизнесмени мога да цитирам много, които имат влияние в медиите, имат и свои медии, не само централни, но и местни. Те се съобразяват с тяхното виждане, тяхното поведение, тяхното държание в публичното пространство.
„Фокус: Има ли теми табу в българските печатни медии?
Георги Узунов: Официално тема табу няма, аз не виждам такава тема. Изключая тези, които са по Конституция тема табу – не може да се пише, не може да се афишират продажбата на оръжие, разпространението на наркотици, проституцията и др., те са забранени по Конституция, те са теми табу, законово забранени. Други теми няма, но тежко на този, който се осмели да прекрачи прага към „работодателя, този който дава пари. Или казано на народен език :Този който плаща парсата, той плаща музиката”. С това се съобразяват медиите, с това се съобразяват и журналистите.
„Фокус: Означава ли новият дигитален свят – интернет – край на царството на пресата?
Георги Узунов: Не, новият дигитален свят не означава край на царството на пресата, но предхожда края. Той ще дойде края, но аз съм оптимист, че това време ще бъде доста отдалечено във времето и няма да дойде в близките години. Преса ще има, макар и в намален, макар и в ограничен като периодика. Но полека-лека умирането им е неизбежно.
„Фокус: Какво мислите за културата в медиите, например за жълтата преса коментар?
Георги Узунов: На много ниско ниво е културата на медиите, а в жълтата преса въобще няма култура. Да кажем кой на кого е извадил зъб, кой кого е пребил, да не каже нещо по-щекотливи приказки, които продават, подчертавам, съответната медия. Жълтата медия се продава заради интимния живот, скрития живот на известните хора. Тя е плод на демокрацията, след демократичните процеси възникна жълтата преса. Защото всичко онова, което сега се пише, през комунизма беше забранено, то не се пишеше. При комунизма лоши прояви и лоши дейности нямаше. Подчертавам нямаше убийства при комунизма, т.е. не се пишеше за тях, пак си ги е имало. Нямаше изнасилвания при комунизма, не се ипшеше за тях, но пак си ги е имало. Нямаше кражби при комунизма. Просто при идеалното общество на комунизма не може да има отрицателни, капиталистически „деяния”. А сега това се пише, а тогава и хората го четат. Журналистиката е общо-взето на доста занижено ниво. Мога да кажа и по-силна дума, трябва да подкрепя с примери, ще ми бъде неудобно от колегията да давам конкретни примери, но журналистиката ни е твърде зле. Много слабовато се пише, напълни се с пишещи, които са некомпетентни и неграмотни, за непрофесионално можещи е още по. Напълни се с такива и те бълват, бълват и читателят ще не ще, се примирява и чете. Дори и претенциозния читател, този кой е по-сериозен във вижданията си и в претенциите си, казва: остави го този вестник и този е пълен със жълтни. За редица национални вестници се говори така, не само за регионалните. Не е добро състоянието. Не бих казал, че читателят е виновен за това, времето е виновно, то налага начин на писане и публикуване.
„Фокус: В кои страни печатът има най-голяма свобода?
Георги Узунов: Не бих могъл да дам такава класификация, но струва ми се в много страни има печатът има свобода. И в България има свобода, но има съобразяване с тези, които дават парите, защото печатът от това зависи. Защото платеното съобщение, платения репортаж, целите страници, те носят издръжката на медията. Една от свободните страни е Италия. Няма да кажа също Великобритания, също Щатите, но ето казвам Ви една свободна Италия в печатно отношение е много, много напред, според моите виждания. Бих посочил една Швеция.
„Фокус: Какво не попитах журналиста и собственик на вестник Георги Узунов.
Георги Узунов: Много неща не ме попитахте, но може да ме попитате как съществуваме толкова години, та ни се чудят хората как ни има на вестникарския пазар. С хиляди мъки, много дългове и с разбирането на определени кредитор, с търсене и плачене като малко дете за филия хляб и молене: Плати ми бе Иване, плати ми бе Драгане и т.н. Молене на разни фактори, бизнесмени, политици. Фактурата пусната, ДДС сме платили и всеки ден Узунов плаче.
„Фокус: И за край на нашия разговор – какво още бихте добавили за днешния ден?
Георги Узунов: Бих добавил, че свободата е нещо свято. Още навремето великият Сервантес го е казал: „Свободата, Санчо, свободата”. Ние имаме свободата да пишем, но имаме и свободата да се съобразяваме. Не случайно говорих за съобразяването. Да се съобразяваме как пишем, как пишем, срещу кого пишем и срещу кого не пишем. Защото премълчаването също е форма на съобразяването. Има свобода на мисълта, словото и печата. Това е конституционно право на всеки българин. Да, но там където в Конституцията е не е вкарано, аз го казвам от мене си – има и съобразяването. Трудно в България се прави и се поддържа медия. Не говоря само за печатна медия, изключая националните, които получават дотации от Държавата, но и те се съобразяват. Не бих могъл да упрекна никой колега, но и не бих могъл да похваля управниците, че нещата са идеални. Въобще проявите на зависимост са многообразни. Зависимостта е лошо нещо.
„Фокус: Г-н Узунов, благодаря за отделеното време.
Георги Узунов: За мен е чест, да бъда Ваш събеседник. Искам да кажа по народному – Радио „Фокус” ми е легнало насърце от момента на своето създаване и си оставам негов фен и до сега. Дерзайте!
Мина ЧЕРНЕВА

Коментирайте първи тази публикация на "Георги Узунов: Имаме свободата да пишем, но имаме и свободата да се съобразяваме"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*