Почитаме Свещеномъченик Игнатий Богоносец

игнажденТази година, 2015, празнуваме Игнажден на 19, вместо на 20 декември, защото така е според официалния календар на Българската патриаршия.
Игнажден е един от най-значимите зимни празници в годината. Според народните вярвания на този ден се ражда новото слънце и се поставя началото на новата земеделска година. Легенда разказва, че тогава започнали родилните мъки на Дева Мария.
В миналото на Игнажден се чествала новата година. Днешният празник е свързан и с един много важен обичай наречен „полазване“. Вярва се, че по първия гост, който влезе в дома ви, ще гадаете каква ще бъде вашата година. Затова внимавайте! Също така е важно да не се изнася нищо от дома (дори боклук) и когато вечерта се приберете да донесете нещо, за да ви бъде пълна и щедра новата година.
Ако все пак ви дойдат гости, не забравяйте и за празничната трапеза. На нея трябва да има празнична пита и само постни ястия, като варено жито, боб, булгур, ошав, орехи, чесън, пълнени чушки. На Игнажден не се дават пари назаем, и човек не бива да се ядосва за нищо.
Също така не се върши никаква работа и най-вече от тези жени, които искат да заченат или са бременни. Според народните вярвания бездетните ще забременеят лесно, а очакващите бебе ще имат леко раждане.
Днес Православната църква почита Свещеномъченик Игнатий Богоносец. Игнатий се родил в град Антиохия и за него се смята, че е от източно потекло. Бил епископ в родния си град в продължение на дълги години, ръкоположен от свети апостол Петър. Усърдно проповядвал Божието слово и живял благочестиво. Загинал мъченически разкъсан от зверове в Рим.
На днешния празник имен ден празнуват Пламен, Огнян, Пламена, Игнат и други.

Image_5183308_126

Наближават най-светлите християнски празници. Какво се прави и какво – не, в празничните дни? Как се гадае за брак, любов и здраве? Кои са основните обредни вещи, храни и символи? Отговор на всички тези въпроси можете да намерите в книгата на Лилия Старева „Български светци и празници”.

Самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце, обърнал се към учениците си, които спорели кой от тях е най-голям, и им казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който се смири като това детенце, той е по-голям в царството небесно”. (Евангелие от Матея, 18:3–5) Така те запомнили думите на своя учител, но запомнили и детето Игнатий. От тук нататък ще го наричат Богоносец, иконите ще го изобразяват в ръцете на Бога, а празникът му ще поставя началото на календара, когато новото, по детски чисто и свято, все още предстои и се очаква.Свети Игнатий бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, който го ръкополага за епископ на църквата в Антиохия (днес Антакия). На този пост той служил цели четиридесет години. Страданията започнали, когато римският император Траян (Марк Улпий Траян, около 53–117 г.) наредил в чест на победите му да се принасят дарове и жертви на римските богове. Църковните старейшини не склонили да се молят на идоли, не направил това и водачът им епископ Игнатий. Самият Траян пристигнал в Антиохия да го разубеди и да изиска подчинение на царската си воля. Попитал тогава Траян що за име е това Богоносец, а епископ Игнатий отвърнал, че това е човек, който носи Бога в себе си. Мисията на римския император се провалила напълно и той изпратил непокорния епископ в Рим, за да бъде наказан. Разстоянието от Антиохия до Рим свети Игнатий преминал, окован в тежки вериги, и навсякъде по пътя възхитени жители го посрещали и му се покланяли. Хвърлили го в клетката на два кръвожадни лъва. Многохилядна тълпа изпълвала огромния амфитеатър. Преди смъртта си светецът успял все пак да се обърне към римския народ и да му каже: „Не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от чиято любов съм завладян… Аз съм негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за него”. Достойната смърт смилила император Траян и той преустановил гоненията против християните.

След смъртта си свети Игнатий се явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лечението на различни тежки болести и за всичко, за което хората търсели помощта му.

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, „колкото петел скача на прага”. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.

На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро. На Игнажден се коли прасето.

На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода” напред през годината. Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни. Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях. Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници. На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават. Рано сутрин родителите теглят децата или ги „повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина (дървен цилиндричен съд за житни храни, събира около 15 кг) със слама и като уж мъти пиленца, нарича: „Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете”. Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината. Пости се. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари. Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Забранено е да се изнася каквото и да било от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът”.Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка.Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг. От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат. Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!”. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!”. Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: „Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!”. След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии. На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът й, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно”. Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са тек (тоест нечетен брой), ще се омъжи през годината, ако са чифт (тоест четен брой) – сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, повтаря си шепнешком три пъти, като при всяка истинска магия, заклинанието и който момък сънува, той ще е бъдещият съпруг.Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов .Петелът е слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава на това домашно животно се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички. Първият гост в дома (полазник) е символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качествата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома. Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи. Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това. Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек (човек с дефект по рождение). Лошо е да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеен, нравствен и всякакъв; мъртвородено дете (излязло мъртво от утробата на майката, но благодарение на умението на бабата акушерка – съживено); повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отделил едно крайно незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и това е особено опасно за малки деца и невести. Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, старите хора съветват задължително да се изчака поне един час, независимо че е необходимо да продължим на секундата. Лошо е и когато някъде по пътя изневиделица пред краката прескочи заек. Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.

Любословие по 24chasa.bg; Снимка: Интернет

Коментирайте първи тази публикация на "Почитаме Свещеномъченик Игнатий Богоносец"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*