Иван и Андрей: Идваме в „Левски“ да даваме, без да взимаме

wpid-иваниандрей.jpg.jpgМожеш да живееш на междинна станция, без да си духовен, скитник, смятат продуцентите

Иван Христов и Андрей Арнаудов са познати като тандема Иван и Андрей. Тези дни станаха част от управлението на „Левски“. Талантливите млади хора никога не са криели болните си симпатии към „синия“ отбор. Шоу мените дадоха обширно интервю пред „7 дни спорт“, в което разкриха тайните си за живота и „Левски“. Иван и Андрей се върнаха назад във времето, когато са преживявали победите, и загубите с дядовците си. които им дават „синята“ идея. Двамата обясниха и какво ги е накарало да влязат в управата на „Левски“, и как ще помагат на клуба.
– Иване, защо номерът на твоята кола е такъв 1914?
– Номерът на моята кола е такъв, защото много неща в живота ми от най-ранно детство са повлияни от „Левски“. Най-малкото, което мога да направя, е да нося номер на колата си едно девет едно четири – годината на създаването на клуба. Номер за ценители, защото не е четири еднакви цифри или две по две еднакви, а са на пръв поглед разхвърляни. И като се разминавам с някой, чийто номер е 7172 (нали ги бихме и 7:1, и 7:2), ние си бибиткаме и се радваме и аз трябва да обясня на жена ми, че сме от една порода. А иначе това е само едно проявление на това, доколко целият ми живот е повлиян от „Левски“. Започва от дядо ми, който се казва Иван Христов Христов, минава през баща ми, Христо Иванов Христов, през мен Иван и сто процента ще продължи при сина ми Самуил.
– Истински левскар си, така ли?
– Ами истински левскар трето коляно.
Виждал съм дядо ми да плаче, след като ЦСКА би „Левски“ с 5:0
Тогава за първи път видях дядо ми да плаче. Вика тоя ни вкара четири гола и плачеше. Викам си – това сигурно е сериозна работа.
– А ти, Андрей, откога си левскар?
Андрей:
– Един мач много се закучи, беше 1993 година. Трябва да е било в началото на ноември. Ние бяхме много по-силни тогава, това беше отборът с Боримиров, със Сираков. Поведохме с 1:0,
И някъде в края на мача Сираков с глава с един прехвърлящ удар вкара и бихме 2:1. Дядо ми от вълнение падна в банята, удари си главата и след пет дни почина. Той е левскарят, заради когото съм левскар. Това е бащата на майка ми, на софийското ми семейство, както обичам да казвам. Като играеха „Левски“ и ЦСКА, той не виждаше само спорт, защото човекът беше лежал по затворите след 9 септември, той малко виждаше и добрите срещу лошите. Виждаше едни други неща, които вече, слава Богу, ги няма в живота. Той виждаше в „Левски“ много повече неща. Те са вярвали до края на 60-те години, че всичко, което се случва, е временно. Тия цървули не могат да останат дълго на власт. И казваше, че точно 70-те години се отчаяли и решили, че тези неща ще са завинаги. А то взе, че свърши. Та той виждаше други неща в сблъсъка „Левски“ – ЦСКА и наистина му прилоша на човека и почина. Просто на тая възраст хората леко като им се разклати здравето, приключват бързо нещата. Та аз съм заради дядо си от „Левски“. Цялото ни семейство е от „Левски“, включително и жените, без нищо да разбират. Те трябва да разбират само едно – че трябва да са от „Левски“. За следващите поколения важи, че или трябва да са от „Левски“, или не могат да са в твоята къща
Иван:
– Аз много пъти съм казвал: Ние сме демократични хора, тези, които са с нас, имат право да не са от „Левски“, но няма да живеят в същия дом.
– До средата на 70-те години левскари бяха интелигентните хора. Публиката на „Левски“ бяха адвокати, лекари, архитекти. Разбира се, и най-широки слоеве от населението с други професии. Затова беше „Отборът на народа“. Последните 15 години агитките изгониха публиката от стадиона – не само на „Левски“, на всички отбори.
Иван:
– Нали знаете за феновете на „Славия“ и на „Локо“ (Сф), дето си дръпнали масов бой… в асансьора.
– Така че този дух на „Левски“ сега го няма. Може ли да се върне?
Андрей:
– „Левски“ е най-великият български клуб точно поради тази причина. Че той е успял по някакъв начин да събира в себе си любовта на масите, на обикновените хора и любовта на т. нар. интелектуален елит. И това го прави велик. Иван:
– На мача „Левски“ „Олимпик“ (Марсилия), когато Йовов вкара найневероятния гол за всички времена, един от най-красивите голове въобще във футбола, зад нас почнаха да ни удрят от щастие едни хора, които почнаха да ни псуват. Викаха: те тава ви е за Ньойския диктат. И ние се обърнахме и видяхме, че това са хора от Западните покрайнини. След това станахме приятели, разменихме си координатите. Ние сме били при тях в Босилеград, между другото.
Андрей:
– Цялата им къща в Босилеград е синя. Ще ви репликирам, че в никакъв случай не е правилно според мен твърдението, че феновете на „Левски“ са изгонили публиката от стадиона. Мисля, че публиката от стадиона си е тръгнала по много причини. Може би една от тях е невъздържаността на най-крайните фенове, които искам да подчертая са такива на всички отбори.Толкова шумни, луди и хвърлят бомби, правят такива неща. Онзи ден четох за голямо меле между феновете на „Шалке“ и „Байерн“, а немците ги даваме за пример като хора, които си отиват заедно, гледат си мача.
Иван:
– В Мадрид бях да гледам „Реал“ срещу „Лудогорец“. феновете от „Реал“ (Мадрид) бяха убили човек на „Атлетико“ (Мадрид) и го бяха хвърлили в една река. Така че най-крайните фенове са шумни, луди и това им е работата. Те са една екзотика. Проблемът тук е, че останалите 1520 хиляди фенове ги няма. Останалите според мен са изгонени по много причини. Неуверено представяне на отбора доста дълго време, меко казано, недостъпна, а за хора в неравностойно положение военна среда на стадиона и на пространството около стадиона. С нетърпение чакам да се отвори новата трибуна, защото тогава хората в България ще видят една трибуна, изградена в един средноевропейски мащаб. Тогава в комбинация с добрата игра на отбора, с оправяне на средата, дето се вика, да направиш нормални седалки и нормални тоалетни на хората. Малко по малко. А и ние си поставяме тази цел – ще се върне цялата публика, ще направим средно 15-18 хиляди човека на домакински мач, след което феновете, които в момента изглеждат вулгарни и шумни, ще бъдат наистина един чаровен придатък към другите. Благодарение на този придатък всички отбори, дето гостуват на Герена, ще започват мача от 0:2
Те така ще реват и такива бомби ще хвърлят на терена, че онези ще са се насрали, с извинение.
– Всички българи, които живеят още от края на 60те години в Германия, са левскари, всички българи в Латинска Америка са левскари и това изразява нещо. „Левски“ беше бунтът срещу режима. Цивилизован, културен, но бунт.
Иван:
– Отдушник. Партията е имала достатъчно ум да го остави да съществува, при все че е ясно, че ако иска да не го остави, няма да го остави. Защото това е един социален отдушник. Разрешава на едни хора да се олицетворяват полуофициално за опозиция по време на тия най-тъмни времена.
– Вие сте вулканични момчета, готови сте да се захванете с всеки нов, интересен проект. Как стигнахте до това да се захванете с „Левски“?
Андрей:
– Историята всъщност е много проста, ще я разкажа така, както се случи реално. Аз спортувам в един и същи фитнес с Иво Тонев и когато „Левски“ имаше големи проблеми със спасяването на лиценза и можеше да тръгне по пътя на ЦСКА и „Локо“ (Сф) в края на миналата година и разбрахме, че се събират пари. С Иван решихме да дарим една малка сума, която е според възможностите ни.
Иван:
– Купихме си акции, не сме ги дарили.
Андрей:
– В този момент започнахме по-често да си говорим за „Левски“ и как виждаме нещата в отбора, някои наши идеи за това как трябва да се развива клубът, по отношение на нещата, от които ние разбираме – медии, PR, маркетинг и т.н. И така се случи всичко. Така че всичко започна от фитнеса.
Иван:
– Така се родиха някои идеи, които да набавят алтернативно финансиране, защото тогава темата беше такава. Помолихме г-н Тонев да се видим, разказахме му ги и така в няколко разговора той ни оторизира да почнем да разработваме тези идеи и от дума на дума, общо взето, се увери, че в наше лице може да има двама партньори, които са идеалната конфигурация между мозък и възраст хем да им се бачка, хем да не са вече малки.
– Да не са зелени, защото дядо ми казваше от зелена тиква семка не взимам. Какво мислите, че най-много липсва на „Левски“ днес?
Андрей:
– Всичко, което ние сме постигнали, като знания, като опит, като възможности, като влияние, ние ще дадем на „Левски“ абсолютно безвъзмездно. Те. ние идваме да дадем на „Левски“ своя опит, а не идваме нищо да вземем от този клуб. Иван:
– Не само че няма да вземем, ако ще има даване и взимане на пари, то ще бъде от нас към „Левски“. Естествено, в мащабите, които можем да си позволим, и то вече се случва. Първо и много важно – няма да взимаме заплата като членове на УС.
Второ – започнахме със създаването на няколко важни сегмента от един нов и модерен футболен отбор. А именно създадохме „Левски ТВ“. Андрей:
– На 5 декември ще тръгне каналът в Youtube официално.
Иван:
– „Левски ТВ“ е онлайн телевизия, посветена на „Левски“ по подобие на най-модерните европейски клубове, която не струва на клуба нищо.
-Това не е без пари работа, това струва доста пари. Иван:
– Това са пари, които ние даваме с удоволствие на клуба и старта на тази телевизия, едни първоначални инвестиции, са направени от нас двамата. Когато „Левски ТВ“ започне да акумулира средства, от тези средства ще се поемат разходите, а когато те надвишат разходите, всяка стотинка, която излезе от „Левски ТВ“, ще попадне в“Левски“
Андрей:
– Второ – създадохме сайт, изцяло наша инвестиция и изцяло инвестиция до голяма степен на хората, с които го направихме. Те също са левскари, заради доверието в клуба и заради доверието в нас приеха да го направят на символична стойност, която пък ние заплащаме, а не клубът. Сайтът ще стартира през януари и се надяваме, че за нула време ще натрупа изключително много посещения. Новият фейсбук, който също направихме, вече има около 40 хиляди последователи и, трето, също е безплатен за клуба. Нещо повече,събитието на 23 ноември е направено и заплатено от нас. Говоря за целия конгрес. Да има сцена, осветление, наема си го плати „Левски“, но всичко, което вътре се случи, е от нас. Иван:
– Изцяло с идеална цел е влизането ни в клуба. Ние сме си построили къщичката достатъчно добре, за да можем да си изкарваме парите от друго място.
– Аз си мислех, че вие сте луди левскари, а сега разбирам, че сте болни левскари.
Андрей:
– Има много болни левскари, които дават всичко от себе си. Да, ние сме в „Левски“, за да дадем своя опит и да помогнем с каквото можем и не искаме нищо да вземем.
Все пак да кажем, че и нещо ще вземем. Ние, аз по-специално, имаме голяма любов към историята, а да си част от „Левски“, ти по някакъв начин се вписваш в историята. Иван:
– За първи път УС ще бъде работещ, тъй като над 51 процента от акциите де факто не стоят в един човек, а са в повече хора и УС ще бъде ръководният орган на футболния клуб.
– Означава ли, че ръководният орган няма да бъде един човек, а ще бъде управителният съвет?
Иван:
– С целия поклон пред кариерата на г-н Тодор Батков, който постигна найголемите успехи в клуба до момента, не е добре президентът да мине през целия сектор, през половината стадион, да влезе в съблекалнята и да уволни треньора след мач. Това не е добре никъде да се прави. Пример за това е спешната пресконференция, която флорентино Перес свика, след като „Барселона“ размаза „Реал“ (Мадрид). Той излезе след 24 часа и каза: Ние вярваме на нашия треньор, желаем ви приятен ден.
– Означава ли това, което казвате, че вие имате идеята да извадите левскарството и левскарския дух от стадиона и да го направите начин на преживяване в сфери, които са далеч от стадиона, но са много емоционални, много интелектуални и това вече да е голямата среда, в която живее „Левски“, идеята „Левски“?
Андрей:
– За нас най-важното е марката „Левски“ да достига като послание до кръг извън тесния кръг от много запалени фенове, които следят абсолютно всичко. Марката „Левски“ да достигне до по-широката аудитория и да е носител на ценностите на „Левски“, които са следствие от ценностите на нашия патрон Васил Левски. На толерантност, уважение, отборен дух и т. н.
– Това общество, което ще се създаде в интернет – в сайта и във фБ, е много важно нещо. Това е формата, по която левскарският дух ще живее извън стадиона.
Андрей:
– Да, това е много важно.
Много е важно хората да се чувстват част от „Левски“ през цялата седмица, а не само докато тече мачът 1
Иван:
– Аз дори не мога да я обхвана в мислите си. Каузата „Левски“ е велико нещо, защото тя включва любов и уважение към всички останали. Тя не означава да мразиш хората от .
Андрей:
– Дори и да ти идва отвътре.
Иван:
– Не означава да псуваш съдиите.
– Вие трябва много да го обичате, защото кого друг ще биете 7:1? Иван:
– Абсолютно. Плюс това фактът, че в момента не е в „А“ група, на мен, честно да си кажа, не ми се отразява много зле. Казват, че не е същото в „А“ група без , но аз съм си окей. Каузата „Левски“ е толкова голяма, че тя подкрепя отбора, дори когато отборът губи. Дори когато съдиите не свирят добре, футболистите да са изключително добре тренирани, с много високо самочувствие, но на терена, а не в дискотеката. И когато съдията допусне две грешки, ти да ги компенсираш с още 18 положения, така че тия две грешки да не са фатални за крайния резултат. След това интервютата да не са как еди-кой си с три неправилни отсъждания ни е провалил мача. Защото ние, ако направим 30 добри положения, не може да ни провали мача с три.
Андрей:
– Искаме етичен кодекс, който да обединява някои основни принципи за поведението на футболистите, на ръководителите на отбора, които да заразяват и феновете с неща, които един левскар може или не може да си позволи. Искаме етичен кодекс, ако колегите от управителния съвет и феновете ни подкрепят.
Иван:
– Искаме заредени служители на „Левски“ с енергията на „Левски“, футболисти, които излизат и играят невероятно удовлетворено, защото те са футболисти на „Левски“ и пет грешни отсъждания не са в състояние да съборят това. И това трябва да тръгне най-отгоре. Интервюто трябва да бъде посветено и концентрирано върху играта на отбора, да няма неща като еди-кой си се подигра с усилието на момчетата, защото момчетата само това и чакат след това да отидат и да кажат: ми той се подигра с усилията ни и става един порочен кръг. Това се случва навсякъде по света и не виждаме защо да не се случи и в България.
Това, което ще вземем от клуба, е политически опит. Винаги може да ти е от полза. Политически опит е това да можеш да лавираш между девет човека, които са равноправни, така че да си наложиш визията. В нашата фирма ние не сме свикнали така. Ние изглеждаме усмихнати и забавни, но когато влезем в нашата фирма, нещата стоят по различен начин. В нашата фирма нещата стават така, както ние ги искаме. Андрей:
– Вчера например аз се бях поизнервил и ритнах една врата в офиса, бих й няколко шута, което няма да мога да правя в „Левски“, защото не ми е бащиния, и ще се съобразявам с всички останали.
Иван:
– Другото, което е различно от фирма „Междинна станция“, е, че „Левски“ е над един век и е такава светиня, че тя е над всички нас. „Левски“ е над егото на всички нас. Колкото и да си самоуверен и да се имаш за велик, знаеш, че понятието „Левски“ е на светлинни години.
– „Междинна станция“, я ми кажете междинна станция между какво и какво?
Иван:
– По отношение на „Левски“ ли?
– Не, по отношение на вас двамата?
Иван:
– По отношение на нас двамата може би наистина подсъзнателно, че целия живот се лашкаме в крайности и сме прекалено шумни а и двамата търсим това, което всеки човек би трябвало да намери – средния път, малко будистки звучи.
– Кажете вие от коя станция тръгнахте и към коя станция отивате, та сега сте на междинна? Признайте си. Досега не сте го казвали.
Андрей:
– Въпросът е много труден. По принцип тръгнах от спирката на „Славейков“ аз, не знам коя станция е тя. Стигнахме до „Хладилника“, оттам взимахме 164 за лифта…
– Престанете да хитрувате и ми кажете към коя крайна станция вървите?
Андрей:
– Аз смятам, че междинната станция е станцията, към която всеки трябва да се стреми.
– Вие духовни скитници ли сте?
Андрей:
– Ако духовен скитник е човек, който през цялото време търси себе си и се опитва да усъвършенства – да.
Иван:
– В света няма понятие като крайна станция. Моментът, в който решиш, че има крайна станция, осъзнаваш, че си супержалък, защото се отварят чисто нови хоризонти и безбрежие. Можеш да живееш на междинна станция, без да си духовен скитник.
– Защо се страхувате да изглеждате умни?
Андрей:
– Много обичаме да изглеждаме глупави.
– Карате ли се? Иван:
– Преди, сега не толкова. Засега знаем, че приятелството ни е по-ценно от личността на всеки един, защото то и фактически ни носи повече облаги, а и духовно, емоционално и както щеш. Така че малко сме по-напред от останалите хора по отношение на това, че сме двама, а не сме сами.
Андрей:
– Въпреки че е очевидно това колко по-прекрасен съм аз.
Иван:
– Да, той просто ме влачи, а аз съм на спирачка.
(Продължението – в понеделник)

Коментирайте първи тази публикация на "Иван и Андрей: Идваме в „Левски“ да даваме, без да взимаме"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*