Денят 19 ноември в българската история

Празник на сухопътните войски на българската армия, освобождаването на Прищина в хода на Втората световна война.

В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина. България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия преминава в две фази. Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.

19 ноември е определен за Празник на сухопътните войски на българската армия с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. по повод блестящата победа на младата българска войска при Сливница на по време на Сръбско-българската война. При решителното сражение край Сливница на 19 ноември 1885 г. (07.11 по стар стил) по време на Сръбско-българската война, българската войска сразява нашествениците. Така тя защитава достойно Съединението на България и правото на нашия народ да живее обединен и свободен.

Навършват се 126 години от рождението на Димитър Шишманов – български писател и драматург.
2013 г.
Присъжда се Орден „Св. св. Кирил и Методий” втора степен на Михаил Вълов „за неговата активна дейност в областта на просветата и културата и по повод навършването на 60-годишна възраст“.
2009 г.
Йорданка Фандъкова е избрана за кмет на Столичната община. Освободена е от поста министър на образованието, младежта и науката. Постът е зает от Сергей Игнатов, дотогава зам.-министър в Министерството на образованието, младежта и науката.
2008 г.
Присъжда се Орден „Стара планина” първа степен на Дражен Вуков-Цолич „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-хърватските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“
2001 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Иван Дренков – първа степен
2. Георги Янакиев – втора степен
3. Люзант Касабян – втора степен
1961 г.
Започва Третата асамблея на Световния съвет на църквите, който продължава до 6 декември. Форумът се провежда в Индия, а Българската православна църква е приета за член на съвета.
Световният съвет е създаден в Амстердам през 1948 г. по време на Първата асамблея на икуменическото движение и е негов главен орган. Целта е обединение на всички християнски църкви. По своята същност икуменизма произхожда от римокатолическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, негови форми се срещат и по линия на различни протестантски обединения, откъдето се разпространява и придобива организационни и идейни форми. Българската православна църква напуска Световния съвет през 1998 г.
1944 г.
В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия преминава в две фази.
Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибър, в чиито състав влизат 10 дивизии, 8 бригади и други войскови подразделения. Срещу тях България мобилизира 455 хиляди души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7-ма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април военните действия се водят главно в района на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя от края на април до началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хиляди души убити и ранени войници и офицери.
1935 г.
Правителството на Андрей Тошев приема наредба-закон за създаване на Земеделски стопански задруги – казионни селски профсъюзи. Според наредбата всички мъже над 21 години, които се занимават със земеделие, трябва да плащат членски внос на Земеделските задруги. От лятото на 1937 г. в задругите членуват и жени. През същата година всички местни, околийски и областни задруги се обединяват в Общ съюз на земеделските стопански задруги (ОСЗСЗ). Към тях се създава взаимоспомагателен и пенсионен фонд. От 1942 г. се отпускат минимални пенсии за членовете им, които са навършили 65 години. Земеделските задруги съществуват до декември 1944 г.
1922 г.
Провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов (на снимката)-(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават „невинен“, и бели – за „виновен“. Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина – 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).
1915 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски принуждават съглашенската армия да отстъпи на гръцка територия (07-08 ноември по стар стил).
Първата световна война се води между т. нар. – Троен съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласкало на преден план въпроса за преразпределение на колониалните владения в света. Формален повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.
България се включва във войната през 1915 г., след като на 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.
Страната ни капитулира в края на септември 1918 г., с което става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението.
1908 г.
В Цариград е свикан Светият синод на Българската екзархия от митрополитите Авксентий Велешки, Козма Дебърски, Иларион Неврокопски и Герасим Струмишки.
Споразумението за създаване на паралелен Цариградски Свети синод е постигнато през септември 1908 г. Решението е взето от делегация на Светия синод и българските архиереи от Македония.
Първият Свети синод след Освобождението е създаден през 1881 г. За негови членове са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. Съставянето на Свети синод в Княжеството е регламентирано с Екзархийския устав от 26 февруари 1883 г. Възстановени са и църковните настоятелства в Княжеството. На 28 юни 1902 г. екзарх Йосиф I обнародва такрир за съставяне на Свети синод и на Смесен съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите.
1885 г.
В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят на 19 ноември 1885 г. (по стар стил 07 ноември) е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон – всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция.
На тази дата са родени:
1964 г.
Роден е Любен Любенов Дилов–син – български журналист и политик. Дилов завършва 32-ра столична гимназия, а след това и журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор във в. „АБВ“, в. „Поглед“ и сп. „Литературна академия“. Собственик и главен редактор е на в. „Ку-ку“, а след това е главен редактор на в. „Експрес“. От 1996 г. е работещ съдружник в „ТриВоДи“ ООД , “7/8” АД и „Българска музикална компания“ ООД. Любен Дилов-син е създател и главен редактор на предаванията – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави Трифонов“. Създател е на движение “Гергьовден” и негов председател от декември 2003 г. В два поредни мандата е лидер на групата съветници на “Гергьовден” в столичния парламент. Ползва немски и руски език. Женен е с три деца. Любен Дилов-син е носител на наградата „Златен пъпеш“ (1996 г.) и наградата „Златно перо“ (1997 г.).
1936 г.
Родена е Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица; солистка на Ансамбъла на БНР (1958 г.), както и в “Мистерия на българските гласове” (1987 г.). Изнася множество солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Има над 300 записа на родопски народни песни за БНР и “Балкантон”. Последната й аудио касета е “Родопска изповед” (1992 г.). Надежда Николова Хвойнева има пет творчески портрета за БНТ. Носител е на множество награди, сред които и “Грами” с хор “Мистерия на българските гласове”. Надежда Хвойнева умира на 25 ноември 2000 г.
1925 г.
Роден е Костадин Спасов Кюлюмов – български писател, сценарист. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Автор е на белетристични книги от областта на криминално-разузнаваческия и военно-приключенския жанр, на редица драми и сценарии за игрални филми, в които се опитва психологически да мотивира и героизира образа на комуниста-революционер. Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), “Школникът” (1965 г.), “Опасен полет” (1967 г.), “Слънце над Пирин” (1973 г.), “Четвърта оперативна зона” (1974 г.); съсценарист на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Автор е на драмите Вечерен гост” (1965 г.), “Последният шанс” (1969 г.) и др. Книги: “Момичето и предателят” (1964 г., в съавт. с В. Диаватов), “Урок по толерантност” (1973 г.), “Момъкът и планината” (1974 г.), “Залезът” (1975 г.), “Безсънни нощи” (1976 г.), “Скалите на пролетта” (1977 г.), “Не отбивай водата” (1978 г.), “Възшествието” (1978 г.), “Тихи утрини” (1979 г.), “Разлюлени сенки” (1979 г.), “Да дочакаш слънцето” (1980 г.), “Записки на Иван Козарев” (1980 г.), “Мисли на майстора” (1981 г.), “Младостта на инспектора” (1982 г.), “Яне” (1982 г.), “Скендер войвода” (1983 г.), “Срещу вятъра” (1983 г.), “Фаталният изстрел” (1985 г.), “Душманин на империята” (1985 г.), “Смърт за надежда” (1987 г.), “Полковникът” (1989 г.), “Убийството на хан Кубер” (1992 г.) и др. Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 г.
1889 г.
Роден е Димитър Иванов Шишманов – български писател, драматург и литературен критик. Завършва гимназия в София (1907 г.), а по-късно право в Женева. От 1919 г. работи в различни съдебни ведомства. През 1919 г. е началник на комисията по репарациите. През 1923 г. е началник на съдебен отдел в Министерството на външните работи. В годините 1935-1940 г. е извънреден пратеник и пълномощен министър в Гърция. В периода 1940-1943 г. е главен секретар (зам.-министър) в Министерството на външните работи и вероизповеданията. От октомври 1943 г. до май 1944 г. е в министерството на външните работи. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд за провеждането на “пронемска политика”. През 1996 г. присъдата е отменена. Автор е на книгите: “Хайлайф” (1919 г.), “Депутатът Стоянов” (1919 г.), “Разкази” (1919 г.), “Странни хора” (1934 г.), “Зограф Павел” (1938 г.), “Блянове край Акропола” (1938 г.), “Пламъчета над делника” (1942 г.), драмата “Панаирът в Стародол” (изиграна през 1942 г.). През 1993 г. са публикувани неговите дневници “Писма до самия мен”. Димитър Шишманов умира на 1 февруари 1945 г.
1868 г.
Роден е Никола Иванов Генадиев – политически и държавен деец, юрист, журналист и публицист. Той е роден в Битоля (днес в Република Македония). Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. През 1890 г. заедно с брат си Харитон издават в Пловдив в. „Балканска зора“, който първоначално е опозиционно настроен против управлението на Стефан Стамболов, но по-късно минава на стамболовистки позиции. В края на ХIХ и началото на ХХ в. е един от редакторите на печатния орган на Народнолибералната партия (стамболовисти) – в. „Нов век“. След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г.– 22 февруари 1907 г.). От 27 февруари до 3 март 1907 г. отново е управляващ министерството, а от 3 март 1907 г. до 16 януари 1908 г. пак е негов титуляр. В коалиционния кабинет на Д-р В. Радославов е министър на външните работи и изповеданията (4 юли – 17 декември 1913 г.), а от 4 юли до 23 септември 1913 г. е управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. След убийството на Д. Петков прави неуспешен опит да заеме лидерския пост на Народно-либералната партия. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван и освободен от затвора чак през есента на 1918. Пуснат на свобода, продължава политическата си дейност. Като един от водачите на Народно-либералната партия дава съгласието си за сливането й с други либерални партии и образуването на Национал-либерална партия (1920 г.) участвайки в нейното централно ръководство. През септември 1923 г. неочаквано напуска не само ръководството на партията, но и самата партия и заедно с група свои съмишленици полага основите на нова политическа формация, наречена Народно единство. Скоро след това, на 30 октомври 1923 г., е убит пред дома си в центъра на столицата.
На тази дата умират:
1996 г.
Умира Пламен Анжел Вагенщайн – български кинооператор. Пламен Анжел Вагенщайн е роден през 1945 г. Завършва висшето училище за кино и телевизия „Бабелсберг“ в ГДР (1970 г.), специалност „Операторско майсторство“. През 1970 г.-1990 г. работи като оператор в СИФ „Бояна“. Син е на Анжел Вагенщайн.
Филми: „Силна вода“ (1975 г.), „Да изядеш ябълката“ (1976 г.), „Вината“ (1976 г.), „Всички и никой“ (1978 г.), „Черешова градина“ (1979 г.), „Голямото нощно къпане“ (1980 г.), „Дами канят“ (1980 г.), „Предупреждението“ (1982 г.), „Опасен чар“ (1984 г.), „Бронзовият ключ“ (1984 г.), „Мъгляви брегове“ (1986 г.), „Нощем по покривите“ (1988 г.) и др.
1967 г.
При злополука загива Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач. Той е роден на 28 юли 1935 г. в София. Завършва специалност „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Редактор е във в-к „Народна младеж“, в-к „Работническо дело“, в-к „Пулс“, зам.-главен редактор на в-к „Литературен фронт“, член е на УС на СБП., на ГК на ДКМС в София и на ЦК на ДКМС. Носител на Димитровска награда (1967 г.). Автор е на „Тревожни антени“ (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията“ (1960 г.), „Желязно време“ (1962 г.), „Нецелунати момичета“ (1963 г.), „Магазин за часовници“ (1964 г.), „Възраст“ (1966 г.), „Ателие“ (1967 г.) и др.
1912 г.
Умира Христо Ганчев (Х. Г. Велев) – български драматичен артист. Сред май-известните му роли са тези на Подколесин (в „Женитба“), Арпагон (в „Скъперникът“), Симеонов-Пищик (във „Вишнева градина“), Раксин (в „Към пропаст“), Осип и Градоначалникът (в „Ревизор“), Македонски (в „Хъшове“) и др.
Христо Ганчев е роден на 26 февруари 1877 г. в Провадия. Той е съпруг на актрисата Адриана Будевска.

Дата: 19.11.2015 09:01
Източник: www.focus-news.net

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 19 ноември в българската история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*