Грета Петрова има седемгодишен опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността и медиите.
Започва своето професионално развитие като репортер. След година работа като журналист се присъединява към комуникационния екип на локалния офис в УНСС на най-голямата международна студентска организация AIESEC. От 2010 година насам е част от процес „Публични комуникации” в най-голямата частна газова компания у нас – Овергаз.
Бакалавър по журналистика и магистър по енергиен мениджмънт от УНСС. Има придобити квалификации по комуникации от Университета за приложни науки “Кодолани Януш” в Будапеща, Унгария, специализации по събитиен мениджмънт и по приложни комуникации от Италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие.
В първото за новият облик на Любословие.БГ интервю пред Андрей Велчев, тя разкрива множество интрегуващи загатки на комуникации:
Първо – Дайте малко информация за Вас – Къде живеете? На колко години сте? Какво Ви мотивира? Какво Ви вдъхновява?
Родена съм в „митичния” Северозапад, в годината на промяната, така любимата 89-та. Кръстена съм на баба ми Георгия, но името родителите ми са харесали от известния по това време италиански сериал „Октопод”. Зодия Близнаци съм – и ми личи. Не случайно за нас астролозите казват, че сме бъбривци J.
В ученическите си години дълго търсих себе си – от тренировките по карате и баскетбол, през уроците по рисуване и пеене, до школата по математика. Но всяко за година-две. За разлика от любовта към литературата.
В гимназията станах член на Клуб „Медии” в родния ми град Монтана. Там учехме на практика „А” и „Б” на професията – пишехме репортажи за местния вестник, правехме предавания за регионалните телевизия и радио. И въпреки че завърших паралелка по икономика и мениджмънт с професионална квалификация „счетоводител”, писането и света на новините бяха моята страст. Пренесох я във висшето си образование, а оттам тръгна и кариерният ми път.
Вие сте експерт по връзки с обществеността – какво Ви въвлече в този сектор? Беше ли нещо, което винаги сте искали да работите?
Не аз открих PR-a, а PR-ът откри мен. PR-ът в лицето на Овергаз, където преди 5 години изживях първата си лятна стажантска академия. Бях на 21 години, едва завършила втори курс, на прага на лятото, отново търсеща. Невероятният екип, към който се присъединих, ме научи на основите и най-важните принципи във връзките с обществеността. Съдбата си знае работата – кога и как да те срещне с хората, които да предопределят бъдещето ти развитие. А аз имах щастието да се уча от най-добрите.
Кое е по-ценно – да си завършил журналистика, да си практикувал като журналист в медия и да станеш PR или първо да преминеш през комуникациите и тогава да станеш журналист?
И двете са ценни, защото PR-ът и Журналистиката не се намират от двете страни на монетата. Те работят заедно, в една равнина – тази на обществения интерес. И двете професии са отговорни за това каква информация достига до хората и тя да бъде достоверна. А образованието по журналистика само надгражда умението да отправяш посланията успешно и да бъдеш професионалист във всичко, което произвеждаш.
Как се изгражда и поддържа марка или име, което може да се срине главоломно, ако изчезне доказаното с годините доверие?
Питате как – трудно. Истината е, че добрата репутация се гради с години, а може да бъде разрушена за един миг. Това е най-голямото предизвикателство пред хората, които се занимават с комуникации и връзки с обществеността.
И факторите са много – от добър продукт, през умел мениджмънт, до откритост в отношенията с крайните клиенти. Защото желанието на външната среда да купи, да препоръча или да поиска да работи за компанията в 60% от случаите се основава на цялостното възприятие за компанията и 40% на възприятието за нейните продукти. Тук именно е нашата роля (на експертите по комуникация) – да изравним представата на обществото за компанията, човека или продукта със собствената им представа за това какви са е и какво искат да бъдат.
Защо бизнесът има нужда от връзки с обществеността? Какъв комуникационен съвет бихте дала на един млад предприемач при започване на бизнес, особено ако неговите средства са ограничени?
Ако продуктът ти е добър, то той ще се купува. Това е най-добрият PR. Когато предлагаш лошо качество, дори най-ловкият имидж мейкър няма да успее да изгради доверие между теб и твоя клиент.
Предприемачите имат нужда от връзките с обществеността, за да се доближат повече до хората, да им разкажат своята история и защо инвестират именно в този бизнес, да им покажат защо и как са полезни на обществото и какво още могат да направят за него.
Как общуваме и кои послания печелят читателите и публиката в ежедневие, изпълнено със социални медии и непрестанно променящи се медии и еднообразни послания?
Макар да сме част от информационното общество, живеем във времена на информационна „изключеност”, така да го нарека. Заради твърде многото информация, която ни залива всекидневно, все по-често и то съвсем съзнателно се изключваме и игнорираме потока от новини.
Хубавото обаче на това изобилие от канали за комуникация е точно в това – че когато публиката те потърси, тя знае защо го прави и то е целенасочено. В социалните медии сме, за да поддържаме контакт с другите хора от обкръжението ни. Четем новинарските сайтове и гледаме телевизионните емисии, за да се информираме. В youtube сме, когато ни се слуша музика и забавлява. Ето такова трябва да бъде съдържанието, което компаниите създават – спрямо интересите на публиката във всеки комуникационен канал.
Смятате ли, че предприемаческата дейност е нещо, което трябва да е в кръвта на всеки човек от комуникационния и маркетинг отрасъл ? Или това е нещо, което може да се научи?
Раждането на идеи и желанието за споделяне са част от ДНК-то на нашата професия. Някои го имат като дарба, други се учат и го развиват, но без креативността не можем. Комуникацията сама по себе си е много динамичен процес, които не позволява статичност в отношенията.
Има ли някой, който да е бил Ваш модел на подражание във Вашата практика на човек, отдал се на PR? (Можете да назове повече от един)
Моят екип. Те са хората, от които съм се учила и с които съм съпреживявала и щастливите, и трудните моменти. И най-вече моят ментор – г-жа Нери Терзиева. При нея винаги водещ е бил майчинският подход, а не мениджърския. Тя е човекът, който ме е насърчавал, когато вървя в правилната посока и който ме е подкрепял и ми е помагал, когато съм сгрешила. Благодарна съм й за ценните уроци.
Кой е най-добрият съвет, който някога сте дала и свързан ли е с комуникационна политика, действие или послание?
Съветвам приятелите и близките си да бъдат откровени. За мен това е най-ценното качество в отношенията помежду ни. Когато си истински, неподправен и себе си, само тогава знаеш, че отсрещната страна те харесва и уважава заради това, което си и което мислиш. Било то на работа с колегите и ръководството, било то вкъщи с гаджето, родителите или детето, било то в университета или на опашка в администрацията. Силата на думите и посланията е в откритостта им.
Ако Интернет не съществуваше – как според Вас щеше да изглеждат комуникациите и света в 21 век?
Бихме се върнали в 90-те, когато вместо Фейсбук, правехме лексикони и вместо във Вайбър, пишехме бележки в час.
С развитието на технологиите светът ни се променя и ние с него. Днес вече е много по-лесно да се свържа с приятел, отколкото преди 15 години, когато със семейството ми чакахме в продължение на 2 години, за да имаме домашен телефон. Дори на мен ми звучи някак нереално, като го разказвам.
Вие сте от Монтана, едно от изказванията на политически централи и политици е, че новоизбараният кмет Златко Живков е използвал най-добрата и дипломатична комуникация, лишена от агресия, нападки и атаки – това ли е печелившата платформа в политическите комуникации и въобще в общуването с обществеността?
В процеса на комуникация най-важно е личното отношение и заинтересованост. Именно те изграждат доверие. Ако хората не познават своя кмет, ако той не е един от тях, ако не споделя всекидневните им проблеми и болки, то той не би бил добър градоначалник.
Малкият и среден бизнес в Монтана има нужда от стимул и подкрепа, за да може икономически да издърпа региона напред и да не бъде вечно представян за най-бедната част на Европа. Защото хората са автентични и искат да останат такива и там, в своя град, в своето село.
Как изглеждат според Вас българските медии?
Вече почти 10 години „лягам” и „ставам” с новините и всичко случващо се в медийния свят. Както технологиите се променят, така и медиите се променят. Тенденциите, които наблюдавам, са свързани с все по-активното въвличане на аудиторията в процеса на създаване на крайния продукт. Това от една страна е хубаво, защото зрителят, слушателят или читателят става все по-съпричастен към събитията на деня. Но от друга страна медиите не трябва да забравят една от основните си функции – да образоват и да повишават нивото на култура на публиката. Защото средствата за масова информация имат огромно влияние върху формирането на общественото мнение и това е повече отговорност, отколкото привилегия.
Има ли обективна журналистика и обективен PR?
Обективността е винаги субективното усещане, което остава у аудиторията. Обективността в журналистиката се свързва с това да бъдат показани всички гледни точки по даден казус. Обективността при ПР-а е възможността най-точно и коректно да бъде представена гледната точка на дадената организация. Двете не са взаимоизключващи, а напротив – взаимозависими са и взаимно се допълват.
А могат ли комуникациите без комуникатори?
Без комуникатори, в смисъла на PR експерти, вероятно могат, защото процесът на комуникация винаги е бил и ще продължи да бъде непрестанен. По-лесно е обаче, когато има фасилитатори в лицето на експертите по връзки с обществеността. Те са тези, които помагат на публиката да не се загуби в потока от информация.
Каква е първата Ви асоциация щом чуете „Любословие”?
Свобода. Словото е продължение на мисълта, на свободната мисъл. Без него сме изгубени в пътя си напред. Това е нашата сила и предимство като човешки същества – да сме дарени със слово.
Вашето послание към нашите читатели?
Да не спират да четат. Да четат всичко – новини, романи, поезия, история. Да ходят на лекции и форуми, на работилници и фестивали, на кино и театър, на музикални спектакли.
Нека не се оставяме на течението, което да ни повлече към нихилизъм и невежество. Нека запазим съвестта си будна, дължим го както себе си, така и на следващите поколения след нас.
Интервю на Андрей Велчев
Каква е вашата реакция?
