15 септември: През 1946 г. България е обявена за народна република

Coffee-History608 г. Свети Бонифаций IV става папа. Бъдещият папа е роден във Валерия в Централна Италия.

Получава разрешение от император Фока да превърне построения в края на I век пр.н.е. храм в чест на всички богове – Пантеона (Рим) в християнска църква „Св. Дева Мария и Св. Мъченици”. Така той става първият езически храм, който започва да се използва за християнски богослужения.

Папата въвежда и Деня на Вси Светии, за да замести езическия празник на мъртвите. Първоначално той се чества на 13 май, но през 837 г. Григорий IV официално променя датата на 1 ноември.

668 г. римският император Констанс II е убит в банята си от заговорници.Управлението му се отличава с тежки борби за оцеляване на империята пред арабската експанзия, както и с поредица от религиозни спорове.

Всъщност рожденото му име е Ираклий, но когато през 641 г. го акламират като съвладетел, народът му избира името Константин и дори по-късно е управлявал под това име, но в историографията остава под името Констас, т.е „малкият (младият) Константин”.

През 663 г. Констанс II се опитва да възвърне Италия от ломбардите, които по това време са ангажирани във война срещу франките на север. Въпреки първоначално успешния десант в Южна Италия, армията на императора понася тежко поражение и загубва в битката с Гримуалд 20 000 души. Византийците удържат за себе си Сицилия.

В същата 663 г. Констант II е последният император посетил Рим за 12 дни и приел званието консул. След това той премества резиденцията си в Сиракуза, където пренася произведения на изкуството, взети от Рим. Носят се слухове, будещи неодобрение, че Констант възнамерява да премести там столицата на империята.

Заради извършените братоубийства, увеличаването на данъците, привързаността към монотелизма императора е недолюбван от народа. Констанс II е убит от заговорници в банята на 15 септември 668 г. Един от слугите му го пребива до смърт със сапунерка.

1847 г. с превземането на Мексико сити завършва войната между САЩ и Мексико.Съединените американски щати присъединяват към териториите си днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.

Военният конфликт, който в Мексико наричат „Северноамериканската интервенция”, започва през 1846 г. и завършва през 1848 г. Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като отказват да признаят рисъединяването му към САЩ. Мексико заявява намерението си да си го върне обратно, считайки го за своя законна провинция.

В годините след откупуването на Луизиана от Съединените щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и Мексиканското правителство имат сложни отношения, най-вече поради факта, че Мексико е католическа държава а преобладаващата част от преселниците са протестанти.

Новото мексиканско правителство, обезкървено от „Мексиканската революция”, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии. Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река Нуесес, течаща на приблизително 150 мили на север от река Рио Гранде, за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор”, определя за граница – река Рио Гранде.

През 1846 г., след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ Джеймс Полк изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Рио Гранде да обезпечи границата. Генерал Тейлър игнорира ултиматума на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като Форт Браун, на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканския град Метаморос, оставяйки след завършването му гарнизон. Мексиканската армия, под командването на генерал Мариано Ариста, започва да се готви за война.

Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е подписан под натиск от генерал Антонио Лопес де Санта Ана през 1836 г., когато се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен.Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство).

Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно Горна Калифорния и Ню Мексико, земите на днешните щати – Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта. Американските политици провеждат няколко години спор за робовладетелството в новите територии. Накрая решават с „Компромис от 1850 г.”, само щатът Калифорния да бъде свободен от робовладелство.

1903 г. в Бразилия е основан футболния клуб „Гремио Порто Алегре”. На 7 септември 1903 г. в Порто Алегре е основан „Спорт Клуб Рио Гранде”, който е първият бразилски футболен клуб на това място. Собственик на тима е Кандидо Диас.

На 15 септември с.г. Кандидо Диас с още 31 души създават футболния клуб „Гремио” в ресторант Салао Грау. За президент на отбора е избран Луиз Борер.

През 1921 г. „Гремио” за първи път печели шампионата на областта – Кампеонато Гаучо. На 19 май 1935 г. отборът печели мач срещу „Сантош” и става първият отбор от Рио Гранде до Сул, който побеждава клуб „Paulista” (клуб от Сао Пауло).

Нови успехи клубът постига отново чак през 80-те години. На 3 май 1981 г. клубът печели за първи път Шампионата по футбол на Бразилия, след като побеждава ФК „Сао Пауло” на финала. През 1983 г. футболистите на „Гремио” завоюват интерконтиненталната купа. На финала на Копа Либертадорес те надвиват „Пенярол” от Уругвай. В същата година след 2:1 срещу „Хамбургер ШФ” те печелят и световното клубно първенство.

През 1989 г. „Гремио” печели за първи път Купата на Бразилия, след като на финала побеждава „Спорт Клуб до Ресифе”. Легендарна е победата с 6:1 срещу Фламенго в полуфинала на турнира.

Поради лош сезон през 1991 г. тима отпада в Серия Б, но се завръща отново сред елита през 1993 г. През 1995 г. клуба печели за втори път Копа Либертадорес с треньор Луиш Фелипе Сколари. Съперник на финала им е „Атлетико Насионал Меделин” от Колумбия. На 15 декември с.г. „Гремио” празнува втората си бразилска купа, спечелена срещу „Португуеза” във финалния мач.

В последствие обаче отборът отново изпада в Серия Б. Стадионът на отбора се казва „Олимпико Монументал” и има капацитет от 55 000 души.

1916 г. в битката при Сома за първи път са използвани танкове. Сраженията започват на 1 юли и продължават до 18 ноември. Целта на битката била да отдалечи немските сили от битката при Вердюн (Франция). Затова силите на Съюзниците (Англия и Франция), направили опит да си пробият път през германската гранична линия при р.Сома.

Плановете за офанзивата започнали да се оформят идейно, когато немските войски започнали битката при Вердюн. Френските войски се били посветили на защитата при Вердюн, така че бремето се пренася върху английските войски. Битката е предшествана от 7-дневни артилерийски бомбардировки, в които англичаните взривили 1,5 милиона снаряда, а 10 мини били закопани, от които три съдържали около 20 тона експлозив.

На 15 септември започнала последната битка при Флерс-Корселе. Тогава бил дебюта на танка. Първите танкове били много бавни, движели се със скорост 3,2 км/ч, и не били издръжливи. Те също били уязвими на артилерията. От 49 английски танка, 32 достигнали до мястото на сражението, а от тях само 21 успели да влязат в битката, поради технически проблеми или защото заседнали в окопите.

По-късно се присъединили и танкове D-17, което вдъхнало кураж на Съюзниците и те побеждават немските войски. В битката обаче няма победител – съюзниците завладяват едва 8-километрова ивица, а това е по-малко отколкото очаквали, а Германия губи много високо квалифицирани военни кадри.

1935 г. в нацистка Германия започва да се използва ново национално знаме със свастика. В сила Нюрнбергските закони, които лишават германските евреи от гражданство. Новите правила са изготвени от Вилхелм Щукарт и оповестени на 7-ия конгрес на НСДАП в Нюрнберг, проведен между 9 и 16 септември.

Най-важният от тези закони е Законът за защита на германската кръв и на германската чест от 15 септември, който забранява бракосъчетанията между арийци и евреи. Арийският произход става условие за заемане на държавни длъжности.

1935 г. в Белград е осветен най-големият православен храм на Балканския полуостров „Свети Сава”. Църквата е издигната в чест на Свети Сава, който е считан за основоположник на сръбската православна патриаршия.

Строежът на храма на Светосавския площад започва още през 1894 г. През 1926 г. е одобрен архитектурният план на църквата, изработен от арх. Богдан Несторович. По-късно планът претърпява малки изменения от арх. Александър Дероко.

По време на Втората световна война изграждането на храма е спряно и чак през 1984 г. сръбската държава дава позволение за доизграждане на църквата, която отново е осветена от патриарх Герман в присъствието на всички сръбски архиереи. Освещаването на основите се извършва от патриарх Варнава, а на 27 май 1939 г. патриарх Гаврило освещава и олтара на църквата.

Църквата е изградена в неовизантийски стил, директно повлиян от храма Света София в Истанбул. Има четири камбанарии, високи по 44 м. Височината на централния купол при върха е 70 м, а площта на храма заема площ от 91×81 м. Украсен е с 18 позлатени кръста. През 2004 г. е завършено изграждането на външната облицовка, интериорът на църквата все още не е готов.

1946 г. България официално е обявена за Народна република. Страната носи абревиатурата НРБ до 15 ноември 1990 г., когато е преименувана на Република България.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и окупацията на Царство България от Червената армия на власт идва правителството на Отечествения фронт, ръководено от Кимон Георгиев. То обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. През 1946 г. министър-председател става Георги Димитров (БКП).

На 8 септември 1946 г., в присъствие на съветски войски, в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях.

На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага да напуснат страната. Те се отправят към Египет, а през 1951 г. заминават за Испания.

1968 г. изстрелян е съветският космически апарат „Зонд 5”.
Апаратът за първи път извършва прелитане край Луната и се завръща в земната атмосфера. Космическият кораб е планиран като предшественик на пилотиран лунен кораб.

„Зонд 5” е изстрелян в 21.42:11 ч. (по Гринуич) от Туажели Спутник. На 18 септември корабът прелита покрай луната, като най-близката дистанция била 1950 км. Направени са снимки с високо качество на Земята от разстояние 90 000 км. Биологичният товар на апарата включвал костенурки, винени мушици, плодни червеи, растения, семена, бактерии и друг жив материал бил включен в полета.

На 21 септември капсулата за връщане навлиза в земната атмосфера, забавяща хода си аеродинамично и отваря парашути на около 7 км височина. Капсулата се приземява в Индийския океан и е успешно вдигната и биологичния товар бил безопасно върнат.

1971 г. официално е учредена Международната природозащитна организация „Грийнпийс”. Екоорганизацията днес има офиси в над 40 страни.

„Грийнпийс” възниква като движение за мир и антиядрени протести във Ванкувър, Британска Колумбия, в началото на 1970 г. На 15 септември новосъздаденият комитет „Не правете вълни” изпраща от Ванкувър за протеста чартърен кораб „Филис Кормак”, преименуван на „Грийнпийс”, за да се противопостави на тестването от САЩ на ядрени устройства в Амчитка, Аляска. Комитетът „Не правете вълни” впоследствие приема името Грийнпийс.

След няколко години, „Грийнпийс” се разпространява в няколко страни и започва кампания по други въпроси, свързани с околната среда, като например търговския китолов и токсичните отпадъци. В края на 1970 г., различни регионални групи на „Грийнпийс” формират „Грийнпийс Интернешънъл”, за да контролират изпълнението на целите и дейността на регионалните организации в световен мащаб.

„Грийнпийс” получава вниманието на международната общност през 1980 г., когато френското разузнаване бомбардира „Рейнбоу Уориър” – един от най-известните кораби, управлявани от „Грийнпийс”.

Членките на „Грийнпийс” имат за цел да гарантират способността на Земята да се грижи за живота в цялото му разнообразие и фокусира усилията си към въпроси като глобалното затопляне, обезлесяването, свръхулова, промишления китолов и антиядрените въпроси. „Грийнпийс” използва преки действия, лобиране и изследвания, за да постигне целите си. Глобалната организация не приема финансова помощ от държавни организации и институции, политически партии и бизнес организации, за да осъществи своята дейност, а набира средства само от доброволни дарения.

1982 г. в Алберта (Канада) е открит най-големият дотогава търговски център в света. West Edmonton Mall удържа титлата си в световен мащаб до 2004 г. Въпреки това обаче остава най-големият мол в Северна и Южна Америка.

Освен 800 магазина и услуги, търговския център включва най-големия закрит увеселителен парк в света, най-големият закрит аквапарк в света и Ice Palace – умалена версия на ледената пързалка на Националната хокейна лига. Други атракции са мини голф с 18 дупки, киносалон и алея за боулинг. Разполога с паркинг за повече от 20 000 превозни средства, а дневният трафик от хора е между 60 000 и 150 000 клиенти, в зависимост от деня и сезона.

Днес най-големият търговски център в света е New South China Mall в Китай с площ от 600 000 кв.м. Молът разполага със седем зони по модел на международните градове, страни и региони като Амстердам, Париж, Рим, Венеция, Египет, Карибите и Калифорния, както и копия на Триумфалната арка, на Венецианската камбанария Сан Марко и 2,1 км канал с гондоли. Молът разполага с 553-метрово закрито-открито влакче в увеселителния парк.

1993 г. в Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар.

В периода на Германската си окупация официалната валута използвана в колонията била Германска Югозападноафриканска марка. В хода на Първата световна война ЮАС (от 1961 г. ЮАР) окупира днешна Намибия и от 1915 г. въвежда официално в употреба южноафриканския паунд. Днешният намибийски долар заменя южноафриканския ранд.

През 1990 г. успоредно с извоюването на независимостта се създава необходимост от въвеждането на нова национална валута. Националната банка на Намибия предлага новата единица да се нарече калахар, свързвайки я с пустинята Калахари, която заема значителна част от източната половина на Намибия.

Предложението обаче не е осъществено. Така на 15 септември 1993 г. националната банка на Намибия издава първите банкноти, а през месец декември издава и първите монети.

2000 г. в Сидни (Австралия) са открити 27-те Летни олимпийски игри. Така за втори път Олимпиада се провежда в южното полукълбо. Първият е през 1956 г. в Мелбърн, когато Игрите са организиарани през пролетта.

Сидни е избран за домакин на Игрите на 24 септември 1993 г., като успява да изпревари кандидатурите на Пекин, Берлин, Истанбул и Манчестър. В състезанията се включват
общо 10 651 спортисти в общо 300 състезания от 28 вида спорт.

САЩ печели най-много медала – общо 96, от които 39 златни, 25 сребърни и 32 бронзови. България остава на 17-о място в класирането по медали с общо 13 отличия, 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. Марион Джоунс (САЩ) печели 5 медала, 3 златни и 2 бронзови. Впоследствие обаче тя признава, че е употребявала допинг и отличията й са отнети.

2000 г. китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан. Няколко години след старта на разкопките около могилата в района на Авраг, Централна Монголия, археолозите стигат до резултат.

Група от японски и монголски учени откриват мавзолей, който вероятно е от 13-15 в. На мястото, където е разположен, столетия по-рано бил построен дворецът на Чингиз хан. Неговите стени са достигали до дебелина 40 см, а цялата сграда е била дълга 25 м. В средата на развалините е открит жертвеник с кости от кон и кандилници за благовония с изображения на дракони. Това дава основание на археолозите да предположат, че гробницата на великия завоевател също е в този регион.

Според историческите летописи обаче Чингиз хан наредил на своите приближени да не разгласяват къде са го погребали след смъртта му. Опасявал се, че съседните племена биха разграбили гробницата. Според легендата всички, които срещнали погребалната процесия, били убити. Освен това били избити и тези, които отдали последни почести на Чингиз хан.

Коментирайте първи тази публикация на "15 септември: През 1946 г. България е обявена за народна република"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*