ГОРЕЩО

Денят 18 юни в световната история

History time imageПодписването на договор за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2, произнасянето на знаменитата реч на Чърчил, в която заявява, че Англия ще се бори с Германия, независимо от капитулацията на Франция. Това са част от събитията, с които се свързва датата 18 юни в световната история. На тази дата през 1979 г. американският президент Джими Картър и съветският ръководител Леонид Брежнев подписват във Виена договора за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2, със срок на действие до 31 декември 1985 г. Той не влиза в сила, тъй като не е ратифициран от Сената на САЩ, но страните спазват формулираните в него ограничения. Договорът предвижда определяне на общото количество на стратегическите оръжия в двете държави.

На тази дата през 1940 г. Уинстън Чърчил произнася знаменитата реч, в която заявява, че Англия ще се бори с Германия, независимо от капитулацията на французите. Уинстън Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. През май 1940 г. е министър -председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз.

Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5.03.1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради напредналата си възраст подава оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист

Южна Осетия признава официално Луганска Народна Република.

2012 г.

В курортния мексикански град Лос Кабос започва срещата на Г-20.

2012 г.

Наследник на престола на Саудитска Арабия става министърът на отбраната принц Салман бен Абдел Азиз Ал Сауд.

1979 г.

Американският президент Джими Картър и съветският ръководител Леонид Брежнев подписват във Виена договора за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2, със срок на действие до 31 декември 1985 г. Той не влиза в сила, тъй като не е ратифициран от Сената на САЩ, но страните спазват формулираните в него ограничения. Договорът предвижда определяне на общото количество на стратегическите оръжия в двете държави.

На 26 май 1972 г. Временно съглашение между СССР и САЩ, сключено в Москва, за някои мерки по ограничаване на стратегическите оръжия, със срок 5 години (САЛТ-1). Предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети. Контролът се осъществява с националните технически средства на договарящите се страни. На 24 септември 1977 г. страните заявяват за намерението си да не предприемат действия, несъвместими със съглашението до изработването на ново.

1940 г.

Уинстън Чърчил произнася знаменитата реч, в която заявява, че Англия ще се бори с Германия, независимо от капитулацията на французите.

Уинстън Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. През май 1940 г. е министър -председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5.03.1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради напредналата си възраст подава оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература през 1953 г.

1940 г.

По радио BBC в Лондон в хода на Втората световна война, френският генерал Шарл де Гол, се обръща към френския народ с призива да продължи борбата с нацистите.

Шарл Мари де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Той е председател на временното правителство 1944-1946 г. От юни до декември 1958 г. е министър председател. Офицер е в Първата световна война; бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир Френски комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г.

1936 г.

Американският гангстер Чарлз Лъки Лучано е признат за виновен от съда в САЩ по 62 от отправените му обвинения.

Чарлс „Лъки“ Лучано е итало-американски мафиот от началото на XX век. Основател на фамилията Дженовезе една от петте фамилии в Ню Йорк. Роден е под името Салваторе Лучания на 24 ноември 1897 г. в Леркара Фриди, малко селце на 25 км от Корлеоне в Сицилия. През 1906 г. семейството му емигрира в Ню Йорк. В ранните си ученически години припечелва пари като изнудва съучениците си. Тогава се среща с бъдещия си бизнеспартньор Майър Лански. На 14 години напуска училище и започва работа във фабрика за шапки. Според неговите собствени думи това е работа за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. На 19 години се присъединява към бандата „Файв пойнтс“ и започва търговия с опиум.

По времето на Сухия режим се свързва с бъдещи едри престъпници като Бъгси Сийгъл и Франк Костело и започва работа като екзекутор на Джузепе Масерия-„Джо босът“. По късно става негова дясна ръка. По време на Кастелмарската война Лъки става още по-могъщ и решава, че е време той да поеме властта. По време на обяд между Лучано и Масерия, Чарли се извинява и отива до тоалетната. В следващият момент Бъгси Сийгъл, Джо Адонис, Албърт Анастазия и Франк Костело изваждат оръжията си и убиват Масерия. С това свършва войната. Маранцано вече е „capo di tutti capi“ (босът на всички босове) на Ню Йорк, а Лъки отново е номер две. Затова хората на Майър Лански убиват Маранцано и крайния победител е Лучано.

След това участва в убийството на Дъч Шулц, който се опитал да елиминира тогавашният шеф на ФБР. Лучано е изпратен в затвора през 1937 г. и освободен през 1945 г., заради съдействието му към Пентагона. Той бил депортиран в Италия и се е наложило да ръководи операциите си от там. Тези операции били свързани с международната търговия с хероин.

Лъки Лучано умира на 26 януари 1962 г. от сърдечен удар в Неапол, Италия.

1913 г.

По време на Междусъюзническата война гръцката армия изгаря селата Котово, Спатово, Манджово и Чифлици, Сярско. Останалите в тях жители са избити. Бежанците се укриват в планината, а изгорените села били изравнени със земята. Според гръцкия печат – селата били опожарени от гръцкото население, което не желаело повече да живее под българска власт.

1876 г.

Започва сръбско-турската война.

Войната между Сърбия и Турция, избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. Обявена на 18 юни и с известни прекъсвания продължава до 19 октомври 1876 г. Първоначално сръбските войски имат превес и освобождават редица градове и селища в Поморавието и Тимошко. Скоро обаче силите им се изчерпват и започват да търпят поражение след поражение. Особено критично става положението след поражението при Джунис (17 октомври), след което турските войски нямат препятствие по пътя към Белград. Само незабавната интервенция на Русия спасява Сърбия от пълен военен погром. На 19 октомври тя отправя ултиматум до Високата порта, в резултат на който на 20 октомври е сключено примирие между двете воюващи страни и военните действия между тях са преустановени. На 16 февруари 1877 г. последва и подписването на мирния договор между тях, който възстановява положението, съществувало между тях преди започването на войната.

В Сръбско-турска война вземат участие и голям брой български доброволци. Със свои чети се включват известните войводи П. Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др. През август от тяхната среда се формират 3 батальона, които се включват в състава на руско-българската бригада. През септември и октомври българските доброволци участват в редица сражения с турските войски при Алексинац, Джунис и пр. След приключване на войната българските доброволчески формирования са разпуснати. Част от тях по-късно се включват в състава на Българското опълчение и участват в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

1815 г.

Наполеон претърпява последното си и най-голямо поражение в битката при Ватерло от силите на Англия, Германия и Холандия под командването на Уелингтънския херцог Уелингтън и генерал Герхард фон Блюхер.

Ватерло (на френски Waterloo) е град в Централна Белгия, провинция Валонски Брабант. Той представлява предимно жилищно предградие на Брюксел, разположено на около 15 km южно от центъра на града. Населението му е около 29 300 души (2006 г.).

На 18 юни 1815 край Ватерло се провежда последната битка от Наполеоновите войни.

1711 г.

Армията на Мехмед паша преминава р. Дунав в района на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на извънредни повинности върху подвластното християнско население, което предизвиква недоволство сред българите в района на Добруджа.

1583 г.

В Лондон Ричард Мартин издава първата полица за застраховка живот – Уилям Гибънс е застрахован за сумата от 383 фунта.

1497 г.

Във Флоренция е обявено отлъчването на местния проповедник Савонарола от църквата, което предизвиква масови безредици в града.

Джироламо (Йероним) Савонарола е италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец. Роден е на 21 септември 1452 г. във Ферара в старинен падуански род. След като се преселва в Болоня постъпва в доминикански манастир за периода 1475-1481 г. През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел е на манастира на доминиканците “Св. Марко” в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре”. Савонарола е противник на тиранията на Медичите и Папството, призовава към аскетизъм, осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го изгонва в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI през май 1497 г. На 23 май 1498 г. е изгорен жив като схизматик и еретик.

1155 г.

Фридрих I Барбароса е коронован за император на Свещената римска империя.

Фридрих I Барбароса е германски крал от 1152 г. от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, като изисква от феодалите да носят имперската военна служба (закон от 1158 г.). Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Стреми се да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Рим. империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход на 10 юни 1190 г., когато се удавя в малоазиатската р. Салет. По време на похода влиза в конфликт с византийския император Исак II Ангел, като преговаря с български водачи Петър и Асен.
На този ден са родени:

1812 г.

Роден е Иван Александрович Гончаров – руски писател. Той е автор на „Обломов“, „Бездна“ и др. Като секретар на адмирал Е. В. Путятин участва в експедиция на военната фрегата „Палада“. През 1858 г. пише сборник очерци „Фрегатата “Палада“. Влиза в историята на руска и световна литература като майстор на реалистичната проза. Романите му представляват своеобразна трилогия, отразяваща съществените страни в живота на руското общество от 40-60-те год. на ХVI в.

1845 г.

Роден е Шарл Луи Алфонс Лаверан – френски лекар, протистолог и епидемиолог, член на Парижката Академия на науките от 1901 г. и на Френската медицинска академия (1893 г.). През 1867 г. завършва медицина в Страсбург. От 1897 г. до края на живота си работи в института „Пастьор“ в Париж, където организира лаборатория през 1907 г. за тропически заболявания. През 1880 г. открива причинителя на маларията. Основател е на Френското дружество за екзотична патология (1908 г. ). През 1907 г. е носител на Нобеловата награда за физиология и медицина.

Шарл Луи Алфонс Лаверан умира на 18 май 1922 г.

1868 г.

Роден е Миклош Хорти – унгарски военен деец, държавник и политик. Завършва Военноморската академия във Фиуме (Риека). През 1909 г. е флигел-адютант на император Франц Йосиф. В периода 1914-1918 г. е командир на крайцер, през 1918 г. е контраадмирал, главнокомандващ на австро-унгарския флот. Ръководи потушаването на Которското въстание 1918 г. През 1919 г. е военен министър на правителството в Сегед, а впоследствие – главнокомандващ на националната армия. Взема участие в ликвидирането на Унгарската съветска република (1919 г.). На 1 март 1920 г. е провъзгласен за регент, установява режим на диктатура, тясно свързан с фашистка Германия. През 1941 г. въвлича Унгария във Втората световна война на страната на Германия. На 19 март 1944 г. с негово съгласие германските войски окупират Унгария. На 15 октомври 1944 г. предава властта на Ф. Салаши и отива в Германия; интерниран е в Бавария. След 1949 г. живее в Португалия.

Умира на 9 февруари 1957 г.

1871 г.

Роден е Николае Йорга – румънски общественик, политик, историк, литературовед. През 1910 г. е член на Румънската академия. Той е един от основателите на Национална – демократическата партия. В периода 1918-1920 г. е председател на Националното събрание. От 1931 г. до 1932 г. е министър-председател и министър на народното образование. Николае Йорга е автор на научни трудове по история на Румъния, Турция и балкански страни, по история на румънската литература и на „История на романските литератури“. Създава литературното течение „семенеторизъм“ (от названието на сп. „Семенеторул“ – „Samanatorul“ – сеяч), което се появява при изостряне на селския въпрос в Румъния. В политиката е ориентиран към Англия и Франция; обявява се против политиката на нацистка Германия. Убит е от румънски националисти от „Желязната гвардия“ на 28 ноември 1940 г.

1900 г.

Родена е Натали Сарот – френска писателка, белетрист, представител на “новия роман”. Баща й емигрира през 1905 г. от Русия във Франция. Натали Сарот получава юридическо образование в Париж и до 1939 г. работи като адвокат. През същата година публикува първата си кн. “Тропизми”. Авторка е на книгите “Портрет на един непознат” (1948 г.), “Мартро” (1953 г.), “Ерата на съмнението” (1956 г.), “Планетарий” (1959 г.), “Златните плодове” (1963 г.), “Между живота и смъртта” (1968 г.), “Чувате ли ги?” (1972 г.), “Казват глупците” (1976 г.), “Употребата на словото” (1980 г.), “Лед” (1995 г.). През 1978 г. излизат пиесите й, събрани в един том : “Тя е там”, “Хубаво е”, “Измама”, “Лъжата”, “Мълчанието”.

1942 г.

Роден е Пол Маккартни – английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Той влиза в скифл-групата “Куоримен” през 1956 г., сформирана от Дж. Ленън през 1955 г., а от 1960 г. – “Бийтълс”. До разпадането на “Бийтълс” има определяща роля във формирането на музикалната концепция на групата (заедно с Дж. Ленън; двамата работят в тандем и солово, като създават песни, превърнали се в евъргрийни). Много от типичните му лирични песни през 60-те години са посветени на Джейн Ешър (негова приятелка и годеница между 1963 и 1968 г.). През 1969 г. се жени за американската фотографка Линда Истман. Първият му солов албум излиза 20 дни преди премиерата на “Let It Be” (17.04.1970 г.). През 1971 г. създава групата “Уингс” (постоянни участници са съпругата му Линда и Дени Лейн – китарист на “Муди блус”). През следващите десетилетия наред със социално ангажирани песни продължава да издава плочи с лирични песни в традицията на “Бийтълс”. Сътрудничи си с известни имена от музикалния шоу-бизнес – Р. Стар, Ст. Уондър, К. Пъркинз, М. Джексън и др. Пол Маккартни издава следните самостоятелни албуми : “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged – the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together”
На този ден умират:

1937 г.

Умира Гастон Думерг – френски политик, един от водачите на Радикалната партия. От 1902 г. нееднократно министър. По време на Първата световна война е в Петроград начело на френската мисия с искане за продължаване на войната от страна на Русия. От 1924-1931 г. избран за президент. През 1934 г. е премиер-министър.

2010 г.

Умира Жузе Сарамагу, португалски писател, драматург и журналист, Нобелов лауреат.

Роден е на 16 ноември 1922 г. в Азиняга, Португалия. В произведенията си той често използва необичайни перспективи към историческите събития, за да подчертае човешкия фактор зад тях, вместо да представя официалната гледна точка на историята. Сарамагу получава Нобелова награда за литература през 1998 г.

1971 г.

Умира Паул Карер – швейцарски химик органик. Установява структурата на редица пигменти и ги синтезира. Изследва витамините и алкалоидите. Доказва превръщането на каротина във витамин А. Пише “Курс по органична химия”. Получава Нобелова награда за химия за 1937 г.

За изготвянето на справката
Агенция „Фокус“ използва следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
Дата: 18.06.2015 08:56
Източник: www.focus-news.net

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 18 юни в световната история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*