Денят 10 юни в българската история

sn_16vestnikПрез 1871 г. Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. „Дума на българските емигранти“. Мотото на вестника е „Истината е свята. Свободата е мила.“. Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.

1926 г. – Съветът на ОН взема решение за отпускане на бежански заем на България.

През 1964 г. в Шумен е създаден Висш педагогически институт като филиал на Софийския университет „Климент Охридски“. През 1971 г. той става самостоятелно висше училище с три основни факултета – филологически, природо-математически и педагогически – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”.

1966 г. – учреден е Съюзът на юристите в България (СЮБ).

2006 г.

Влиза в сила новият Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Нормативният акт има за цел да повиши нивото на потребителската защита в България и да отговори на изискването за хармонизиране на законодателството на страната с това на ЕС.

ЗЗП разширява кръга на защита на вече въведените със закона от 1999г. основни права на потребителите и добавя три нови – право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки; право на образоване по въпроси, отнасящи се до защитата на потребителите и право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

За първи път правна уредба получават неразрешената сравнителна реклама, договорите за придобиване право на ползване върху недвижим имот за определен срок и изискванията към указанията за употреба на стоките, които се предлагат на потребителите.

По-детайлно е разписана правната регламентация на гаранциите и рекламациите. Срокът, в който потребителите могат да предявят рекламация за закупена стока, става 2 години, но с отчитане спецификата на продукта. Рекламация на услуга може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

При договорите, сключвани извън търговския обект, е въведено изискването на потребителя да бъде предоставяна по-детайлна и пълна информация за стоките и услугите, както и правото му да се откаже от договора.

1990 г.

На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII ВНС. Спечелени са от БСП, която получава 52,75 % от гласовете (211 депутатски места), СДС – 36 % (144 депутатски места), ДПС – 5,75 % (23 депутатски места), БЗНС – 4 % (16 депутатски места), Отечественият съюз – 0,5 % (2 депутатски места), 2-ма независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).

1971 г.

Главната дирекция на българското радио и телевизия е преобразувана в Комитет за телевизия и радио при Министерски съвет.

Към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“ през 1964 г. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, който е част от структурата на изпълнителната власт. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет. На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1992 г. наименованието на медията е Българска Национална Телевизия. На 10 септември 1996 г. в бр.77 на „Държавен вестник“ е обнародван Закон за радиото и телевизията, регламентиращ нейния правен статут.

1962 г.

Народна република България установява дипломатически отношения с Цейлон (Шри Ланка).

1966 г.

Учреден е Съюзът на юристите в България (СЮБ). Съюзът е основан като доброволна, независима обществена и творческа организация, обединяваща лица с висше юридическо образование. Той е правоприемник на Кооперативно дружество „Дом на българските правници“, основано през 1925 г.

Съюзът на юристите в България е най- голямата юридическа неправителствена организация с над 2550 членове- юристи от всички правни професии, организирани в 40 дружества, в цялата страна.

В своята дейност Съюзът се ръководи от демократичните принципи за гарантиране и защита на правата и свободите на гражданите, според Конституцията и международните споразумения за изграждане на страната ни като демократична и правова държава.

СЮБ защитава правата и интересите на юристите, съдейства за повишаване на квалификацията им . Работи за издигане на правната култура на населението. За постигане на своите задачи СЮБ изучава ефективността на действащото законодателство и осъществява съвместна дейност с други организации на юристи, със специализирани държавни органи, научни институти и обществени организации и участва в международни прояви, свързани с дейността му.

Съюзът на българските юристи членува в редица международни организации. Основната му международна дейност е свързана с две от тях – Международната асоциация на юристите демократи (МАЮД) и Европейската асоциация на юристите за демокрация и човешки права.

В МАЮД членството на Съюза на юристите в България датира от учредяването му през 1966 г. Оттогава СЮБ участва активно в дейността на асоциацията и негови представители са членове на Международното бюро.

През 1993 г. СЮБ става един от учредителите на Европейската асоциация на юристите за демокрация и права на човека заедно с Франция, Германия, Великобритания, Италия и Швейцария. Членове на ИБ на СЮБ са и членове на Административния съвет на асоциацията.

1964 г.

В Шумен е създаден Висш педагогически институт като филиал на Софийския университет „Климент Охридски“. През 1971 г. той става самостоятелно висше училище с три основни факултета – филологически, природо-математически и педагогически. Днес Шуменският университет “Епископ Константин Преславски” включва в структурата си пет учебни звена (четири факултета и Педагогически колеж), в които са обхванати основните области на класическата университетска наука в хуманитарното, природоматематическото и педагогическото направление. В съответствие с държавните нормативни документи обучението на студентите се осъществява по учебни планове и програми за образователно- квалификационните степени специалист, бакалавър и магистър.

1945 г.

Направен е неуспешен опит на главния секретар на БРСДП Коста Лулчев да проведе конгрес на партията и да отстрани левите сили от ръководството й.

Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лучев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. всяка година е избиран за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е нейн представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лучев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Избран е за народен представител в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.

1929 г.

Архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия обсъжда възможностите за вдигане на схизмата от Екзархията.

Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Българската екзархия е извоювана в резултат на църковно-национална борба на българския народ. През 1871 г. в Цариград Църковно- народния събор изработва екзархийски устав. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 февруари 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно –политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия и за екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

1926 г.

Съветът на ОН взема решение за отпускане на бежански заем на България.

Българският държавен външен заем, получен от правителството на А. Ляпчев на 21 декември 1926 г., е предоставен за настаняването и подпомагането на хилядите бежанци, дошли в България от отнетите и след Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. територии. Заемът е отпуснат от английски и американски банки и е в размер на 2 400 000 английски лири стерлинги и 4 500 000 щатски долара. Той е гарантиран от Обществото на народите, а изразходването му се контролира от комисаря на ОН французина Рене Шарон. Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство е принудено да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняването на бежанците.

1919 г.

От 10 до 17 юни се състои първа сесия на Върховния съвет на труда към Министерския съвет. Препоръчва се въвеждане на 8-часов работен ден, направено с царски указ на 24 същият месец.

1893 г.

Със заповед по военното ведомство е обявен Правилник за издаването и редактирането на списание „Войнишка сбирка“.

Списание „Войнишка сбирка“ е първото военно литературно списание у нас. Основната му задача е да подпомага възпитанието на войниците в любов към отечеството и вярност към царя. Неоспоримо достойнство на списанието са поместените в него материали, които пресъздават героизма на българския народ по време на Сръбско-българската война. От август 1912 г. до декември 1913 г. поради избухването на Балканските войни списанието спира да излиза.

1882 г.

С княжески указ е създадено Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията. За неговото създаване се говори още на Учредителното събрание 1879 г., то не фигурира в чл. 161. от Търновската конституция. Учредяването му става през режима на пълномощията със съгласието на държавния глава. Състои се от 3 отдела: строителен, железопътен и земеделски. Занимава се със строеж, поправка и поддръжка на всички видове пътища, мостове, крайбрежия, пристанища и др., пресушаване на блатисти местности, напояване и всички останали напоителни работи, строеж и поддръжка на сгради и др. През 1884 г. отделът земеделие и търговия преминава към Министерството на финансите. Закрито на 15 януари 1885 г., без да успее да разгърне някаква по-особена дейност. Все пак неговото дело са законопроектът за публичните търгове, законът за черкезките и татарските земи, законът за заменяне на натуралния десятък с поземлен паричен данък и др.

1871 г.

Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. „Дума на българските емигранти“. Мотото на вестника е „Истината е свята. Свободата е мила.“ Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.

1868 г.

Високата порта предлага на Патриаршията проект от 6 точки за уреждане на българския църковен въпрос.

По нареждане на Високата порта Патриаршията свиква събор (1858 г. – 16 февруари 1860 г.), за да внесе известни промени в своето управление. На него присъстват само трима представители на българските епархии. Съборът отхвърля дори и умереното искане на “старите” за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковно-националната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. Упорството на Цариградската патриаршия убеждава българските водачи, че народът сам трябва да отхвърли открито нейната власт. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски изпълнява народната воля и не споменава на тържествената служба името на гръцки патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. От всички краища на България пристигат прошения, с които народът се отказва от Патриаршията и признава за свой духовен глава Иларион Макариополски. Скоро след това той е заточен отново заедно с присъединилите се към борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Във всички български земи се провеждат митинги, гонят се владиците, населението не плаща църковните данъци.

Критското въстание (1866-1869 г.), нарастването на революционния подем в България и преминаването на четите на П. Хитов и Филип Тотьо (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) в България принуждават Високата порта да разреши църковно-националния въпрос в полза на българския народ. На 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за учредяването на Българска екзархия.

1842 г.

В дните от 1 до 10 юни в Букурещ се провежда съдебният процес срещу организаторите на Втория браилски бунт.

Браилските бунтове са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Състоят се между 1841 г. и 1843 г. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. В резултат на сблъсък между румънските граничари и българските четници около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

Противодействието от страна на румънските власти не попречва на замисъла на българските емигранти. След неуспеха на първата им акция, през август същата година те започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри – пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Според предвидения план след като бъде разбит местния румънски гарнизон, отрядът е трябвало да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. При опита им да арестуват през февруари 1842 г. Георги С. Раковски, който изпъква като най-главната фигура в тази акция, се стига до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава на румънските власти и е осъден на смърт. Тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките консулски власти.

И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния дейност развиват П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и взимат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

Макар и безуспешни, Браилските бунтове имат важно значение в националнореволюционната борба на българския народ против османското робство. Те представляват сериозен опит за сътрудничество между балканските народи в тяхната съвместна борба против Османската империя.

1841 г.

По нареждане на Високата порта румелийският управител Якуб паша пристига в Ниш, за да възстанови сигурността в района и за да провери на място положението на християнското население. Към укрилите се в Сърбия въстаници е отправен призив да се завърнат по родните си места.

1041 г.

Във въстаническия лагер на българите близо до Битоля пристига Алусиан, вторият син на българския цар Иван Владислав. Съвременните историци продължават да спорят дали неговото пристигане при въстаниците е негова собствена инициатива или е ход на ромейската дипломация. Царският произход му осигурява почетно място във въстаническия лагер.

Алусиан е управител на Ерзерум. След като е заподозрян от византийците, избягва и отива при Петър Делян (син на цар Гавраил-Радомир), който вдигна въстание (1041 г.) в Западна България за отхвърляне на византийско иго. Делян го приема добре и го изпраща с войска против Солун. След неуспеха, който претърпява там, Алусиан ослепява Делян и се предава на византийците. Въстанието е потушено.

На тази дата са родени:

1929 г.

Роден е Коста Димитров Цонев – български актьор. През 1952 г. завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) в класа на проф. Ст. Сърчаджиев. Завършил е ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (сега НАТФИЗ).

От 1952 г. започва кариерата му на актьор в театъра, киното, естрадата, радиото и телевизията.

По-важни роли в театъра: Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин); Найден Баров („Вяра“ от Т. Генов); Меки Ножа („Опера за три гроша“ от Б. Брехт); Ричард („Ричард ІІІ и Жак в „Както ви хареса“ от Шекспир); Чорбаджи Петко („Първите“ от П.Ю.Тодоров; Героят („Картотека“ от Т. Ружевич); Рене Галимар („Мадам Бътерфлай от А.Д.Уднг).

Участва във филмите: „Сватбите на Йоан-Асен“, „Спасението“, „Дом за нашите деца“, „Земя за прицел“ и др.

Роли в телевизионни постановки: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и др.

Има три награди за най-добри роли в киното и три за най-добри роли в театъра.

През 2001 г. започва политическата му кариера, когато се включва в листата на НДСВ за парламентарните избори и е избран за депутат в XXXIX НС. През 2005 – отново избран за народен представител (от Сливен) от листата на НДСВ.

1922 г.

Роден е Кирил Дженев – хореограф. През 1950 г. той завършва Икономическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Работи като балетмайстор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София в периода (1951 г.-1969 г.). От 1969 г. до 1974 г. е консултант и постановчик в ансамбъл „Пирин“. В годините между 1970 г.-1956 г. работи като хореограф в главна дирекция „Българска музика“. От 1974 г. е главен художествен ръководител на Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. От 1974 г. е преподавател по теория на българска хореография и български народни танци във ВМПИ в Пловдив. От 1976 г. е заместник-ректор на Института. Сред по-известните му хореографски постановки са: „Добруджанска танцова сюита“, „Тракийска сюита“, музикално-танцовата поема „Пирине мой“, танците „Куди“, „Овчар и Юда девойка“, „Пловдивски кокони“, импресията „Тъжачка“ и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Фокус“ е задължително!

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 10 юни в българската история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*