Урок по родолюбие

Flag2009BGНа 29 май в Тутракан вицепрезидентката Маргарита Попова даде началото на 30-ия юбилеен поход “По стъпките на четата на Таньо войвода”, който се провежда, както и миналата година, под нейния патронаж. Началото на похода бе в петък вечерта, за 5 дни участниците в него ще минат пътя на четата (220 км) от с. Пожарево при Дунава през 28 селища до с. Априлово, където комитата загива и четата е разбита. Маршрутът на похода започва от Тутракан, продължава през Исперих, Разград, Попово и на 2 юни завършва на Керчан баир при с. Априлово, Поповско, където е загинал Таньо войвода. Организатор на проявата е Културно-просветното дружество “Родно Лудогорие” със съдействието на МОН, общините и музеите на Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово. Както и на Сдружението на българските зъболекари.

Не е за вярване, че се навъртяха три десетилетия, откакто малка туристическа група за пръв път тръгва по стъпките на Таньо войвода. От 1990 г. ученическият поход се организира от “Родно Лудогорие”. Много поколения българчета са преминали през този открит урок по родолюбие, който допълва учебникарската история с живото съпреживяване на миналото, на героизма и саможертвата в името на Родината. Водач на похода и негов спонсор от 20 години неизменно е столичният стоматолог д-р Анатолий Кънев, секретар на дружеството “Родно Лудогорие”. Преди 30 години неговият тъст, основателят на дружеството Борис Илиев – известен краевед и изследовател на четата на Таньо Стоянов, го запалил за идеята да се организира такъв поход. Целта му е не само да дава познание, но и да гради разбирателство между етническите групи в региона, както и да възпитава децата на културно поведение. Девизът на дружеството е “Добросъседство, Доверие, Истина”. Истината такава, каквато е, независимо дали се харесва някому или не, защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство, казва д-р Кънев.

И тази година интересът към похода отново е голям: в него участват 540 ученици от цялата страна, много учители. Изявата започна традиционно с възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. “Този поход и цялата петдневна проява са истински урок по горещо родолюбие и за мен е чест да бъда тук днес, защото клишетата, демагогията и пропагандата в днешно време могат толкова много да навредят, колкото са навреждали войните на човечеството”, каза пред журналисти Маргарита Попова след тържественото откриване в Тутракан.

От десет години походът е с национален статут. Преди него всяка година се провежда национален ученически конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка, свързани с личността и делото на Таньо войвода и неговата чета. Както винаги, в проявите в отделните селища и в колоната се включват хиляди граждани, тази година – около 10 000. По време на похода винаги има богата съпътстваща културна програма. Снощи например в Разград трупата на Нешка Робева представи безплатно своя спектакъл “Еньовден” като част от програмата на 30-ия поход. Преди това колоната се поклони пред паметника на Ботев в градския парк и се състоя преглед на маршовата и патриотичната песен – нещо, което отдавна е забравено в българските училища.

Една от най-интересните “спирки” по време на похода бе в събота – при Свещоливницата в с. Свещари до Исперих – родното място на Борис Илиев. Тя е част от проект на “Родно Лудогорие” за изграждане на център за предоставяне на културни услуги. Тук участниците в похода можеха лично да участват в процеса на изработване на свещи и да наблюдават различни методи в този занаят, традиционен за района.

В двора на къщата на Илиев бе открит огромен скулптурен ансамбъл с 11 фигури, дело на скулптора акад. Крум Дамянов. В околностите на Свещари се намира историко-археологическият резерват “Сборяново” със знаменитата тракийска гробница с 10-те фигури кариатиди, която е под закрилата на ЮНЕСКО. Както и известното, Демир баба теке е култово средище на алианите. Районът пази следите от седем култури – които са се наслагвали по тези земи от древността до ХIХ в. Едва ли можеше да се намери по-подходящо място за разказа на проф. Христо Матанов за историята на региона и за мистиката на огъня в бита на местното население – още от времето на траките.

Днес походът прави преход от Разград до Попово, а утре, когато зазвучат сирените, участниците ще почетат паметта на падналите за свободата на България с минута мълчание пред внушителния паметник на Таньо войвода в Попово.

–ТАНЬО ВОЙВОДА МИНАВА ДУНАВ 6 ЧАСА ПРЕДИ БОТЕВ
На 17 май 1876 г., шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния сливналия Таньо Стоянов, преминават Дунав и стъпват на българска земя при тутраканското с. Пожарево. Това е създадената по идея на самия Христо Ботев втора чета на българската емиграция в Румъния. Двете чети – последен отблясък от пожарите на Априлското въстание – имат обща цел и сходна съдба. Таньо Стоянов е съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния. Той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата Каравелова фраза: “Свободата не ще екзарх, иска Караджата.” Бойният път на четата продължава 11 дни, минава през три сражения. Таньо войвода загива на Керчан баир край с. Априлово, след неговата смърт четата е разбита.

–Д-Р АНАТОЛИЙ КЪНЕВ:
Сей, все някой ще пожъне!
Надяваме се, че политиците на България рано или късно (дано не е твърде късно!) ще се простят с държавническото безхаберие и ще стигнат до прозрението, че културата (а не симулацията на култура) е жизненоважна за оцеляването ни като народ. Дано осъзнаят, че културата е в основата на всяка човешка дейност, без значение дали става дума за прокарване на магистрали, за строеж на газопроводи или за туризъм. Защото културата е цялостен модел за човешко поведение! Културата е самоосъзнаването ни като индивиди! Културата е нещото, което ни прави хора и ни разграничава от видовете, оцеляващи по пътя на естествения подбор. Сигурно защото отдавна сме осмислили значението на културата, вече от 30 години водим нашата скромна битка за спечелване на сърцата и умовете на младите. Вече 30 години разпръскваме семената на родолюбието, семената на добросъседството, доверието и истината. През всичките тези години семената попадаха кога на плодородна, кога на камениста почва, имаше суша, но имаше и живителен дъжд. Поколенията се сменяха, някои си отиваха, други идваха да заемат местата им. Защото всички изповядваме едно верую, което основоположникът на похода Борис Илиев предаде в два прекрасни стиха: “Където минеш сей, все някой ще пожъне!”

Дата: 01.06.2015 00:01
Източник: Дума – стр. 18

Коментирайте първи тази публикация на "Урок по родолюбие"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*