Денят 30 април в световната история

history_istoriaПървият американски президент Джордж Вашингтон встъпва в длъжност на този ден през 1789 г. в Ню Йорк, тогавашната столица на САЩ.

През 1972 г. започва офанзивата на Северен срещу Южен Виетнам. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. През 1978 г. се присъединява към Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Чешкият писател Ярослав Хашек е роден на този ден през 1883 г. По време на Първата световна война е мобилизиран в армията и изпратен на руския фронт. През 1917 г. издава в Киев повестта “Храбрият войник Швейк в плен”, в която осмива австро-унгарската армия.

На този ден през 1945 г. умира Адолф Хитлер.

2014 г.

В Ирак се провеждат парламентарни избори.

2013

В Амстердам се провежда официална церемония по предаване на кралската власт от кралица Беатрикс Нидерландска на най-големия и? син Вилем-Александър Нидерландски.

2012 г.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун провежда решаващи разговори с президентът на Мианмар Теин Сеин, засягащи бъдещите политически промени в страната.

Standard & Poor’s понижава рейтингите на големите банки в Испания -„Сантандер“ с два пункта от „А+”, на „А-”, „ББВА“ от „А” на „БББ+, „Банко Сабадел“, „Кутксанбанк“.

БВП на Испания намалява с 0,3% през първото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същия период на миналата година.

В река Брахмапутра, Индия потъва пътнически кораб с 350 пасажери на борда, от които се спасяват 150. Загиват 35 човека, а 165 изчезват безследно.

2011 г.

Кадафи изразява твърда решимост да запази управлението си в Либия и обвинява натовските въздушни нападения и морски патрули, че надхвърлят правомощията дадени им от ООН. Той призовава Русия, Китай и някои африкански и латиноамерикански страни да поискат преразглеждане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН.

2000г.

Фаустина Ковалска е канонизирана за светица от папа Йоан Павел II.

1995 г.

В периода 29 – 30 април се провежда Седма национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за „чисто минало“. Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. В периода 1990-91 г. заема поста на министър на финансите в правителството на Димитър Попов . Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. В периода 1997 – 2001 г. е министър-председател на България. След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС.

1992 г.

По време на тенис турнир в Хамбург поклонник на Щефи Граф ранява с нож в гърба нейната основна конкурентка първата тенис-ракета в света американката Моника Селеш.

1991 г.

Министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел.

1980 г.

Кралица Беатрикс застава на холандския престол.

1975 г.

Правителството на Южен Виетнам обявява капитулация, след като в столицата на страната Сайгон влизат войските на Демократична република Виетнам – завършва войната между двете части на страната.

1972 г.

Започва офанзивата на Северен срещу Южен Виетнам. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. През 1978 г. се присъединява към СИВ. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на правителство. Китай в съюз с Камбоджа нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция; учредена е президентска институция, президент Ле Дък Ан. През 1994 г. САЩ вдигат наложеното ембарго. От 1997 г. президент е Чан Дък Лъонг.

1948 г.

Създадена е Организацията на американските държави, чиято главна цел е укрепване на връзките между страните от Северна и Южна Америка.

Тя е регионална международна организация. В нея членуват САЩ и 33 латиноамерикански държави (2000 г.). Куба е член до 1962 г., когато е изключена.

1945 г.

Знамето на победата e издигнато над сградата на Райхстага в Берлин (Германия), с което символично се слага край на Втората световна война.

1931 г.

Построен е Емпайър Стейт билдинг – най-голямото здание в света.

1949 г.

Завършва Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета.

Съвета за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Той подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. СИВ е разпуснат през 1991 г.

1804 г.

В битка с холандците в Суринам английските войски за първи път в световната история използват шрапнели – артилерийски снаряд, пълен с топчести куршуми, които се пръскат във въздуха, за поразяване на живи цели.

1789 г.

В Ню Йорк, тогавашната американска столица, встъпва в длъжност първият президент на САЩ – Джордж Вашингтон.

Джордж Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753 – 1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ.

1722 г.

В английския вестник “New England Courant” за първи път се споменава играта билярд.

1563 г.

По заповед на крал Шарл VI евреите са изгонени от Франция.
На тази дата са родени:

1956 г.

Роден е Ларс Фон Триер – датски режисьор, актьор, продуцент, сценарист. Филмите му съчетават “филм ноар” и германски експресионизъм, а визията им напомня за творбите на О. Уелс и А. Тарковски. Първият му филм е “Елементи на престъплението” (1984 г.). Ларс фон Триер е сред основателите на движението “Догма 95”. Автор е на най-популярния филм на това движение – “Идиотите” (1998 г.). Неговата филмография включва “Европа” (1991 г.), “Порейки вълните” (1996 г.; номиниран за “Оскар”, Голямата награда на журито в Кан), “Танцьорка в мрака” (2000 г.), “Догвил” (2002 г.).

1916 г.

Роден е Клод Елвуд Шинон – американски учен и инженер, един от създателите на математическата теория на информацията, от 1956 г. е член на Националната академия на науките на САЩ и Американската академия за науки и изкуства. През 1936 г. завършва Мичиганския университет. Клод Елвуд Шинон е сътрудник на математическата лаборатория на компанията “Бел систем” (1941-1957 г.) и съветник на национално-изследователския комитет на Министерството на отбраната на САЩ (от 1941 г.). От 1957 г. е професор по електротехника и математика в Масачузетския технологически институт. Основните му трудове са по алгебра на логиката, теория на релейно-контактните схеми, математическа теория на съобщенията, информация и кибернетика.

1902 г.

Роден е Теодор Уилям Шулц – американски авторитет в областта на теорията за човешкия капитал. Завършва селскостопанска икономика в щатския колеж на Южна Дакота, а след това и Университета в Уисконсин. От 1943 г. е професор в Чикагския университет. Главното му изследване по тази тема е публикувано през 1953 г. под заглавие “The Economic Organization of Agriculture”. Значителният принос на Шулц в съвременната икономика е свързан с водещата му позиция в движението за съвременна теория на човешкия капитал. Получава Нобелова награда за икономика през 1980 г. съвместно с Артър Луис за разработките си в областта на селскостопанската икономика.

1901 г.

Роден е Саймън Смит Кузнец – американски икономист и статистик от руски произход. През 1922 г. емигрира в САЩ , учи в Колумбийския университет и започва забележителната си кариера с участие в проекта на Уесли Мичел в Националния център за икономически изследвания на САЩ. Саймън Смит Кузнец е професор в университета в Пенсилвания (1930 – 1954 г. ), Джон Хопкинс (1954 – 1960 г.) и Харвард (1960-1971 г.). За свое изследване в областта на статистическите данни получава Нобелова награда за икономика (1971 г.).

1893 г.

Роден е Йоахим Рибентроп – германски политик и дипломат, нацистки военен престъпник. Работи като агент по продажбата на шампански вина. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата партия на Германия и скоро се превръща в близък помощник на А. Хитлер. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. оглавява бюро за изпълнение на специални задачи на нацистката върхушка, свързани с външната политика. През 1936 – 1938 г. е посланик в Лондон, а от февруари 1938 г.до 1945 г. е министър на външните работи на Третия райх. Ръководи дипломатическата подготовка на най-важните актове на хитлеристката агресия. Сключва пакта Молотов-Рибентроп преди нахлуването на германски войски в Русия. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес.

1883 г.

Роден е Ярослав Хашек – чешки писател. Завършва търговска гимназия. Като юноша обича много да пътува и за няколко години обикаля Австро-Унгарската империя, Словакия, Унгария, Галиция, Южна Полша, Балканския полуостров (няколко седмици пребивава в България), във Венеция, в Бавария. Тези пътешествия дават материал за много разкази на Хашек., писани в периода 1901 – 1904 г. и за някои от по-късните му творби. През 1904 – 1907 г. е тясно свързан с движението на чешките анархисти. Работи в сп. “Омладина”, “Нова Омладина”, “Комуна”, участва в манифестациите на анархистите, разпространява позиви. В своята политическа дейност използва смеха като оръжие. Особено интересни са сатиричните прояви на Хашек с политическа насоченост. Най-грандиозна от тях е инсценировката на създаване на нова партия – “Партия на умерения прогрес в рамките на закона”. Хашек разиграва интересен спектакъл заедно със своите приятели, обявили се за членове на тази партия, по време на допълнителните парламентарни избори в един от пражките избирателни окръзи (1911 г.). Основните събития се организират в кафенетата и бирариите, където той играе ролята на партиен лидер и кандидат за депутат. По време на Първата световна война е мобилизиран в армията и изпратен на руския фронт. През 1917 г. издава в Киев повестта “Храбрият войник Швейк в плен”, в която осмива австро-унгарската армия. По-късно този сюжет е развит в известния роман за Швейк. Постъпва в създадения в Русия Чехословашки корпус (1917 г.). През 1918 г. напуска корпуса, отива в Москва и се присъединява към чехословашката секция на болшевишката партия. Известно време се занимава с агитация сред чехословашките войски и участва във формирането на отряди от чехословашки доброволци за Червената армия. През 1920 г. се завръща в Чехословакия и започва да пише своя знаменит роман “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”. Въпреки че романът остава незавършен, той е оценен от читателите и специалистите като един от най-добрите романи, създадени между двете световни войни. Образът на Швейк е влязъл в галерията на най-известните образи от световната литература.

1881 г.

Роден е Леополд Циглер – германски философ. Формира се като мислител под влиянието на Ницше, Е. Хартман и А. Древс. Идеите му са близки до философията на живота (Г. Зимел и “школата на мъдростта” на Г. Кайзерлинг). Според Циглер цел на творческата дейност е преодоляването на научната разсъдъчност в името на интуитивното отношение към живота. Това отношение според него трябва да се изгражда около някаква “атеистична” (по-точно – пантеистична) религиозност. През 30-те годинин под влиянието на Й. Я. Бахофен, Дж. Дж. Фрейзър и К. Юнг Леополд Циглер изследва материали от традиционните митове и обреди, опитва се да отдели от този материал “вечното духовно наследство на човечеството”.

1870 г.

Роден е Франц Лехар (Ференц) – унгарски оперетен композитор. Франц Лехар е възпитаник на Пражката консерватория, известно време е военен капелмайстор. Живее и работи във Виена. Създава една опера („Кукушка“). Той е автор на популярни оперети (около 30 на брой), които се играят с голям успех по цял свят: „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Ева“, „Циганска любов“, „Синята мазурка“, „Фраскита“, „Най-после самичка“, „Кло-Кло“ и др.

1834 г.

Роден е Джон Лебок – английски политик, естественик и философ. Джон Лебок е ученик на Дарвин. Автор е на „Предисторически времена“, „Произходът на цивилизацията“, „Произход и метаморфози на насекомите“ и др.

1777 г.

Роден е Карл Фридрих Гаус – германски астроном и математик с фундаментален принос в астрономията и геодезията. Учи в Гьотингенския университет (1795 –1798 г. ). Работи като доцент в Брауншвайг (1799 г.) и ръководител на катедрата по математика и астрономия (1807 г. ) в Гьотингенския университет, директор на Гьотингенската астрономична обсерватория до края на живота си. Оказва голямо влияние върху развитието на висшата алгебра, теорията на числата, диференциалната геометрия, теорията на притеглянето, класическата теория на привличането и магнетизма, геодезията, цели области от теоретичната астрономия.

1764

Роден е Григорий Иванович Угрюмов – руски живописец. Завършва Петербургската художествена академия (1785 г.) и Художествената академия в Рим (1785-1790). От 1791 г. преподава в Художествената академия в Санкт Петербург. Академик е от 1797 г., професор е от 1800 г., ректор е на университета в Краков от 1820 г. За творчеството му са характерни условната театралност, присъща на живописта на класицизма, индивидуализация на персонажите. Оказва влияние върху руската живопис, в която основна тема става историческото минало на руския народ.

1310 г.

Роден е Казимир III Велики – полски крал (от 1333 г.), последният от династията Пясти. Казимир III Велики издава Вислицко-Петроковските статути (1346 – 1347 г.), които отразяват създаването на съсловната монархия в Полша. Той създава самостоятелни висши съдилища “на немското право” и забранява на полските градове да търсят юридическа помощ в чужбина. От 1337 г. до 1346 г. провежда парична реформа , която стабилизира цените и подпомага развитието на търговията. Прекратява борбата с Тевтонския орден, като му отстъпва Източното Поморие и успява да върне на Полша Куявия (1343 г.). С помощта на Унгария и Чехия (1349 – 1352 г.) завладява Галицка Рус, а след това и част от Волиния. По негово време е открит Краковският университет (1364 г.).
На тази дата умират:

1983 г.

Умира Мъди Уотърс (псевдоним на Маккинли Морганфийлд) – един от най-големите майстори на американския блус, духовен баща на поколения млади рокмузиканти от Англия и САЩ. Израства в делтата на Мисисипи, където получава прякора си “Мъди” (кален, изцапан). Още като младеж става известен в цялата област с изпълненията си на автентични блусове. Открит е през 1941 г. от Алън Ломакс. Две години по-късно се отправя към Чикаго, а през 1948 г. фирмата “Chess Records” осъществява първите му записи. През 40-те и 50-те години се утвърждава като изпълнител на т. нар. “електрифициран блус”. Уотърс подпомага много изпълнители, сред които са Бо Дидли, Ч. Бери и Хаулин Улф. През 1958 г. осъществява първото си задгранично турне, което става причина за засилен интерес към блуса, довел до появата на много английски рокгрупи в началото на 60-те години. През 1970 г. е удостоен с 6 награди “Грами” и участва във филма на Мартин Скорсизи “Последният валс”. Концертира до края на живота си (последните години с Джони Уинтър).

1945 г.

Умира Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер – Schicklgruber)- германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а през 1934-1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участва в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партия начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel – охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30.06.1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавни синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. Експанзионистичната политика на Хитлер в Рейнска област (1936 г.), Австрия (1938 г.) и Полша (1939 г.), пактът “Молотов – Рибентроп” (23.08.1939 г.), т. нар. Тристранен пакт (27.09.1940 г.), целящ установяване на световно господство, довеждат до разпалването на Втората световна война. По време на войната завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви съюзните държави побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1923 г.

Умира Луи Пол Мари Леже – френски славист, почетен член на БАН (1884 г.), член на АН в Петербург, Белград, Букурещ и др. Завършва право в Париж. Преподава курс по славянски литератури в Сорбоната, след това в „Колеж дьо Франс“. През 1868 г. защитава докторската си дисертация „Св. св. Кирил и Методий“. След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата „Сава, Дунав и Балканите“(1883 г.). През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в „Колеж дьо Франс“. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантооглу. Превежда на френски език автобиографията на Софроний Врачански. Някои от многобройните му трудове са „Славянски свят“ (1873), „Славянски проучвания“ (1875), „Нови славянски проучвания“ (в 2 ч. – 1880 и 1896), „Руси и славяни“ (в 3 ч. – 1890, 1896 и 1899), „Турци и гърци против българите в Македония“ (1904), „Сърби, хървати и българи“ (1913) и др.

1883 г.

Умира Едуар Мане – френски художник и гравьор. От 1850 г. до 1856 г. учи при П. Кутюр в Парижкото училище за изящни изкуства. Формира се като художник под влиянието на старите майстори и художниците на ХIХ в. В по-голямата си част творчеството му е близко до реалистичните тенденции във френската живопис, а най-добрите му картини са изображения на представители на френската интелигенция, негови приятели и близки, на деца, на характерни типове от различни обществени слоеве. Въпреки това, за разлика от други водещи френски художници от средата на ХIХ в. (Домие, Курбе, Миле), творчеството му не е обърнато към обществените противоречия и живота на народа.

1847 г.

Умира Йохан Карл Австрийски – австрийски пълководец и военен теоретик, ерцхерцог, херцог Тешенски, фелдмаршал. Йохан Карл Австрийски участва във войните с Франция (1792 – 1809 г.). Командва австрийска Рейнска армия (1796 – 1799 г.), която няколко пъти разбива френските войски на генерал Ж. Моро и ген. Ж. Жордан. След разгрома на австрийските войски при Улм и Аустерлиц (1805 г.) е назначен за военен министър и реорганизира австрийската армия (1806 – 1808 г.). Разработва нови устави, като отразява опита от войните на Франция, организира преподготовка на войските и осигурява материални средства за война с Франция. През 1809 г. е назначен за главнокомандващ на Австро-френската война . Армията му е разбита в Регенсбургското сражение на 23 април. В решаващото сражение при Ваграм австрийската армия е разбита, но Карл Австрийски успява да изтегли главните й сили в Бохемия, като я спасява от пълен разгром. След сключване на Виенския мир (1809 г.) е уволнен. В своите теоретични трудове дава предимство на стремителните действия и решителните удари срещу противника, с цел успешно завършване на войната за кратко време. Действията му на пълководец са известни в историята на военното изкуство като “Тактика с оглеждане”.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

Любословие по Агенция “Фокус”

Коментирайте първи тази публикация на "Денят 30 април в световната история"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*