Роботите в атака…

0f9f2c4ac314569afbfb8ab4ee9198bf_XLУспехът на компании като Uber загатва какъв би могъл да бъде трудовият пазар на бъдещето. Перспективата не е много оптимистична.

Филмът „Чапи“ оглави бокс офиса в средата на март и изпревари хитове като „50 нюанса сиво“ и „фокус“. Сюжетът разказва за робота Чапи, който е способен да мисли и чувства, и който предизвиква човешки бунт срещу изцяло роботизираната полиция.

Nescafe използва хуманоидния робот Пепър като продавач-консултант в своите магазини в Япония, за да пласира кафе-машини. Пепър е първият робот в света, който може да разчита човешките гримаси и емоции и да разпознава нюансите в човешкия глас, за да разбере дали клиентът е доволен от продукта и от покупката.

В японския град Нагасаки отвори врати Henn-no Hotel (от яп. hen – промяна), в който персоналът е изцяло от машини. Роботи посрещат гостите, паркират колите им, почистват стаите и отговарят на рецепцията. Според собствениците на хотела това ще намали разходите.

ЕДИН СЪВСЕМ ПРЕСЕН ДОКЛАД на Бостънската консултантска група (BCG) твърди, че до 2025 година около 1.2 млн. високомодернизирани роботи ще допълнят „работната ръка“ в САЩ. BCG преценява, че роботизацията ще намали разходите на компаниите поне с 15% в сравнение с фирмите, които продължават да наемат квалифицирани работници. В производството на електроника 1 час работа вече струва едва 4 долара при използването на робот, докато при използването на работник става дума за $24. Замяната на работници с роботи ще доведе до намаляване на общата заетост в САЩ с около 22% през 2025 година, пресмята BCG.
Разбирате ли какво означава това, ако прогнозата е вярна? Близо четвърт от заетите в Америка в съвсем обозримо бъдеще ще останат на улицата. Какво ще стане тогава с кариерите, с доходите, със здравните осигуровки, със сигурността в бъдещето?

ДЪЛГО ВРЕМЕ МИСЛЕЩИТЕ МАШИНИ бяха атракция на научнофантастичните романи. Но днес вече имаме машини, които отговарят на нашите писма, планират отпуските и пътуванията ни, работят като преводачи или медицински консултанти. Не е далеч денят, когато те ще поемат нашата работа, ще ни откраднат професиите, квалификацията, уменията…
Човекът и машината влизат в остра конкуренция и ще се борят за работата. Разбира се, става въпрос за един съвсем различен пазар на труда. През 2025 трудно ще можем да различим много от сегашните професии. Както е нормално, ще има победители и победени. И не е задължително всичко да е по-лошо. Ще има нови икономически модели, базирани върху развитието на технологиите: така както електронната поща преобрази работата на добрия стар пощальон, смартфоните изместиха телефонния оператор, интернет — платформата Uber измества шофьора на такси, Зй-принтерът ще замести дизайнера и монтьора…

Американските икономисти Ерик Бриньолфсон и Ендрю МакЕйфий в книгата си „Втората машинна епоха“ предупреждават, че машините ще ни отнемат онова, с което днес толкова се гордеем и с което се чувстваме защитени – квалификацията, уменията, опита. Машините ще вършат онова, което ще носи най-голяма добавена стойност, но и ще заместят голяма част от работата на чиновниците. Това ще предизвика промени в структурата на обществото, защото ще изчезне средната класа – сините якички (работниците в производството) и белите якички (служителите в офисите).

ДОСЕГА ТРИ РЕВОЛЮЦИИ са променили начина, по който работим, и са трансформирали традиционните професии. В края на XVIII век парната машина заменя занаятчиите от манифактурата. После електричеството и поточната машина откриват пътя към масовото производство. През 70-те години на XX век компютрите започват да навлизат в живота. Сега сме на прага на Революция 4.0, която обаче се оказва най-радикална, защото при предишните новият модел увеличава възможностите и производителността на човека. А сега Революция 4.0 застрашава тъкмо неговата роля.

Кои професии имат шанс да оцелеят в бъдеще? „Застрашени са почти всички работни места в транспорта и логистиката, както и служителите в офисите“ -коментират Карл Бенедикт фрай и Майкъл Озбърн от Оксфордския университет. Те са изследвали над 700 професии, за да определят колко застрашени са да бъдат подменени от софтуер и роботи. Техният извод е че повече от половината професии – тоест над 350 – са застрашени от Революция 4.0

НАЙ-НАПРЕД СИ ОТИВАТ нискоквалифицираните професии. Началниците и мислителите отиват в историята, мениджърите на средно ниво също нямат много шансове. Адвокатите ще трябва да се научат да се борят срещу алгоритми, защото „юридическите хватки“ и трикове вече няма да минават. Юристите, хирурзите и готвачите ще останат да треперят за мястото си. Както и преводачите и застрахователните агенти.

Ще оцелеят единствено творчеството, изобретателността, социалният интелект и предприемаческото мислене. Могат да си отдъхнат също така психолозите, цветарите, членовете на бордовете на директорите.

Директорът на Фраунхоферовия Институт за икономика и организация на труда (IAO) Вилхелм Бауер предупреждава: „В новия свят ще бъдат добре само онези, които обичат да учат и никога не престават да се учат“.

Новите работни платформи се фокусират върху две групи работа, които непрекъснато ще се отдалечават една от друга: едната е работата с много пари и ограничен капацитет и втората – с много време и малко пари.

Новият модел се нарича crowdsourcing – от „crowd“ и ..outsourcing“. Най-общо той означава, че всяка работа ще може да се върши с компютър – от данъчни консултации до тестване на софтуер. През 2012 IBM за първи път реши да приложи тази формула, наемайки глобална армия от програмисти, инженери и дизайнери по целия свят от Чили до Камчатка, контролирани от малка група началници в централата в Армонк, щата Ню Йорк. Но схемата не бе изпипана добре, недоволството бе голямо и моделът не сработи. IBM даде крачка назад, но не се отказва.

СПОРЕД НЯКОИ МОДЕЛЪТ НА БЪДЕЩЕТО вече съществува и се казва Uber. Компанията, създадена през 2009 в Сан франциско, вече е най-бързо развиващият се start-up, с пазарна капитализация от 17 млрд. долара. А амбициите на създателите й Травис Каланик и Гарет Кемп вече са безгранични – в буквалния смисъл. Затова периодично тук-там – включително и в България – се надигат протести срещу Uber. Някои правителства дори забраниха услугата -Франция, Испания, Холандия, Тайланд, Индия и в американския щат Невада.

Засега повечето от недоволните са таксиметрови шофьори, но утре със сигурност и ние с вас ще излезем на улица, за да се борим за работата си. Защото Uber променя света по-бързо, отколкото ни се иска. Моделът Uber е радикална промяна в начина, по който работим и правим бизнес.
Точно както Uber променя таксиметровите услуги, новите технологии крият потенциала да изместят значителна част от традиционните професии и да ги превърнат в дискретни услуги, предлагани точно в момента, в който има нужда от тях, със заплащане според търсенето и предлагането, с възможност работата на всеки един да се контролира, измерва и направлява, и накрая да се проследява нивото на удовлетворение от страна на клиента.

Все повече фирми се опитват да копират бизнес модела на Uber в други сфери – от квартално магазинче и обществена пералня до юридически услуги и дори медицина. „Мисля че дефинираме нова категория работа, която не е на пълен работен ден, но и не е собствен бизнес“, казва професор Арун Сандараджан от Нюйоркския университет, който изучава т. нар. „икономика на on-demand“. „Приближаваме се към бъдеще, където част от работната сила ще върши цял набор от различни неща, за да си докарва доходи – примерно може едновременно да си шофьор на Uber, почасов купувач от Instacart shopper, хазяин от Airbnb или майстор от Taskrabbit“, обяснява Сандараджан.

ПОЯВАТА НА ТЕЗИ НОВИ „ПОЛУ-ПРОфЕСИИ“ очевидно ще застраши дългосрочната кариера и ще направи доходите ви непрогнозируеми. „Според мен това е пълна глупост“, твърди обаче икономистът Робърт Рийч от Калифорнийския университет пред The New York Times. Бивш министър на труда в правителството на Бил Клинтън, Рийч смята, че икономиката при поискване (on-demand economy) означава несигурност, колебливост и ниски доходи за заетите в нея. Докато онова, което повечето хора искат, е сигурност, предвидимост и високи доходи.

Истината е обаче, че новите технологични гиганти заработват милиарди, без да се налага да наемат много голям персонал. Например Facebook обслужва 1.39 млрд. потребители със само 9 199 служители, което не пречи на компанията да прави над 14.3 милиарда долара годишни приходи. А по резултатите на компаниите, предлагащи услуги „при поискване“, не личи интересът да отслабва.
Споменатата Uber например вече дава работа на 160 000 шофьори само в САЩ, а освен това оперира в 53 други държави. Едно скорошно проучване показа, че шофьорите на Uber работят много по-малко часове, но пък заработват повече от традиционните таксита. Най-голямото удобство в работата на Uber е гъвкавостта – служителите й работят по 15 часа седмично, докато повечето таксиметрови шофьори работят на пълно работно време. Проучването показва, че повечето служители на Uber преди това са работели на пълен работен ден, като първоначалната им идея е била просто да припечелят нещо допълнително. Но новата работа потръгнала толкова добре, че мнозинството решили да се посветят само на нея.

РАЗБИРА СЕ, ИМА И ДОСТА ПРОБЛЕМИ. Понеже не са щатни служители, шофьорите на Uber не се ползват от осигуровките и гаранциите при традиционните работни места. Но най-тревожната перспектива е липсата на обществена агенция, която да регулира този нов пазар на труда: в бъдеще компютрите, а не хората ще определят какво ще работим, кога и за колко пари. Моделът Uber е логична кулминация на една нова икономическа и технологична система, при която най-голямата ценност на труда е ефективността. „Тези услуги са успешни, защото те оползотворяват най-успешно времето на хората“, твърди д-р Сандараджан. „Можем да кажем, че хората осребряват своето собствено бездействие“.

Може би ще бъдем свидетели на преосмисляне на златната мъдрост на Екзюпери „никога не съм толкова зает, както когато нямам какво да правя“ и в бъдеще тя ще звучи така: „никога не печеля повече, колкото когато нямам какво да правя“.

Помислете върху тази нова формула на успеха: да печелиш от собственото си бездействие („monetizing downtime“). А нали още в Библията е казано „мързеливите ръце създават бедност, но упоритите ръце носят богатство“.

Д-р Рийч от своя страна предупреждава колко проблемен може да е един свят, в който всеки работи нещо на парче и никой не знае с какво ще се занимава утре и колко ще спечели. „Какъв ще бъде нашият личен живот, какви ще бъдат нашите отношения, какви ще са семействата ни?“, пита Рийч.
Оптимистите като нас се утешават, че това няма да стане скоро – или поне не в следващите десет години. Вилхелм Бауер също ни утешава: „Възможно е това ще продължи 15 години, по-вероятно – 25, а нищо чудно да се проточи и цяло едно поколение“. Така че не бързайте да се паникьосвате. Може би все пак ще имаме време да си свършим работата и да се пенсионираме. Да му мислят децата ни.

Дата: 27.04.2015 17:03  Източник: Любословие по сп. Bulgaria On Air – стр. 34; 35; 36; 37; 38; 39 Автор: ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ

Коментирайте първи тази публикация на "Роботите в атака…"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*