Андрей Велчев: „Животът и стареенето започват със самото ни раждане. А разбираме за това чрез първата ни глътка въздух”

Защо това е важно в професионалните комуникации? Вижте.

Както ви обещахме, скъпи читатели, успях да убедя главния редактор на „Любословие” да сподели няколко думи с нас по повод възрастта и зрелостта в професионалните комуникации. Ще побързам да подчертая уговорката, че не непременно правим паралел между двете, разбира се. Формално поводът за това интервю бе рожденият ден на Андрей, но всъщност се възползвах да поставя въпроси, които отдавна отлежаваха в главата ми. Около личния си празник повечето стандартно разсъждаващи хора се изгубват в самосъжаления или се впускат в отчаяни планове за бъдещето – но и двете са скъпа загуба на време, когато си в този бранш. Кога започва животът,  колко успели ни прави успехът, както и ролята на възрастта и дързостта за доброто име са само част от темите, по които си поговорихме, а пък главният ни редактор по изключение ще види резултатите направо публикувани, обещавам.

 

10338821_278313252343444_2214588512846727895_n

[spider_facebook id=“1″]


Андрей, честит рожден ден. На колко започва животът и как да разберем това?

Здравей, Мария. Благодаря за пожеланията към мен, както и за предизвикателството да дам първото интервю за медията, която ръководя и издавам, и то ден след него, за да мога да обобщя преживяното. Сега ще издам, че именно на 23 март преди две години започнаха опитите да съществува Любословие, но за това след малко.   Предизвикателен въпрос ми задаваш. Според науката, животът започва още от зачеването на бебето в утробата на майката, защото това не е просто допълнителна тъкан в нейното тяло, а представлява отделна личност. Организмът на майката го смята за чуждо тяло, което бързо би отхвърлил, ако то не се намираше в защитена среда.

Този нов човешки живот, отделен от майката чрез стените на един сигурен дом, представлява човек със своя собствена ДНК. Животът и стареенето започват със самото раждане на бебето. А разбираме за това чрез първата ни глътка въздух. Животът е в яслата, в детската градина, в училище, в университета… животът е прекрасен, ако ценим моментите и етапите в него и не се стараем да ги прескачаме.

Професионалната ти биография е по-скоро консервативна – в нея липсват честите обрати. За мениджър „Комуникации и бизнес развитие“ голяма компания в сферата на консултирането и изграждането на плувни басейни и спа комплекси те привлича от отдела по връзки с обществеността на ЧЕЗ – България. Колко успял се събуди на твоят рожден ден?

Събудих се щастлив, че имам приказни хора около мен, които ми позволяват да усетя радостта от живота. Понякога и самото събуждане е  успех. Защото сме приели много неща за даденост. Животът и времето например. Не съм съгласен, че моята биография е консервативна. През последите близо пет години бях част от силен, млад и амбициозен екип по PR и Комуникации на един от най-големите работодатели в България – ЧЕЗ България. Там научих много и имах възможност да развия различни компетенции.  Според мен основният фактор на една компания, без който тя не може да бъде истински успешна, е човешкият капитал и ефективната грижа за него.  Много силно вярвам, че всеки един комуникационен експерт трябва да е отдаден на  работата си, като се стреми винаги да дава най-доброто от себе си.

Трябва да е готов да взима важни решения, да се опитва да внедрява най-добрите практики, с които е запознат, да е партньор не само на екипа, с който работи, не само на прекия си ръководител, но и на топ мениджмънта като цяло (защото иска и работи за компанията).  През всички години, в които се уча, през университета до ден – днешен не съм спирал  да се развивам – като личност, како човек, който обича науката, професията си и човешкото общуване с хората, без които света би бил пуст.

Продължавам да вярвам, че имам нужните лични качества, образование, опит и мотивация да се реализирам на една още по-висока и отговорна позиция.   Именно като мениджър Комуникации и бизнес развитие на НОЛА 7. Отговарям за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към клиентите, обществото, институциите, медиите и служителите.  Позицията обединява публичните комуникации, управлението на специални събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на НОЛА 7.   Сигурно моят опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, институциите и местната власт ми помага.

А иначе НОЛА 7 е инженерингова и търговска компания, която от 1994 работи в сферата на консултирането, изработката на стратегически концепции и изграждането на плувни басейни, възстановителни и спа комплекси и аквапарк центрове от висок клас. Компанията разполага със собствени ресурси за завършване на пълния цикъл от работи от проектирането на всички етапи, производство, инсталиране и пускане в експлоатация на специализираните съоръжения. Горд съм , че съм  автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката и маркетинга.

И се надявам, че  в НОЛА 7 ще постигна взаимно разбирателство. При ясни очаквания, които са в основата на ползотворното сътрудничество между една компания и нейните служители, всичко ще е благополучно.

Ти имаш сериозни академични амбиции, повече теория или повече практика е нужно на професионалните комуникатори днес?

От  май 2003 година, след моя абитуриентски бал, смея да твърдя, че само веднъж съм губил студентски права, непосредствено след като завърших втората си магистратура по политически мениджмънт и публични политики в Нов български университет.  Около година отговарях  за рекламата и връзките с обществеността последователно за „Националното представителство на студентските съвети“, “Клуб на журналиста и PR-a“ към Нов български унивeрситет и „Софийски колоездачен клуб 1889“. Като Председател и съучередител на “Клуб на журналиста и PR-a“ към Нов български унивeрситет  успях да дам знак на академичната общност в НБУ и няколко други висши училища, че образованоето по журналистика, връзки с обществеността и комуникации като цяло има остра нужда от повече практика.

За пет години в публичните лекции, организирани от нашия клуб  говориха редица експерти, мениджъри по комуникации, както и едни от най-знаковите и уважавани журналисти. Дори помня, че г-н Тома Томов сподели един свой рожден ден с нас, като ни разказа много за себе си и професията на журналист. В едно изречение – няма практика, която да успее без теория, но прекаленото тероретизиране отдалечава професиналния комуникатор от глобалната реалност на динамичното и технологично хилядолетие.  

 

Ти си строг, но справедлив редактор, вярвам, че колегите няма сериозно да опровергаят това. Разкажи защо и откъде „Любословие“?  

Не зная дали помните, но единственото изцяло спортно радио в България – радио „Гонг“, излъчи последната си емисия през декември месец 2006 г. след тригодишно съществуване. Главният редактор на медията Томислав Русев закри прощалното предаване, наречено „Епилог“, като в първата част от предаването тогава представи екипа си, а във втората разкри пред слушателите своята истина за тъжния край на мечтата му. Той се закани да потърси реванш от тези, които „помогнаха“ за спирането на радиото. Не зная докъде стигна изпълнението на тази закана, но тогава бях в лекция по агенционна журналистика при Панайот Денев и се просълзих. Защото освен колеги, екипът там беше като семейство и той си спомняше как и къде се е запознал със спортните журналисти, които и до днес радват радиоефира на Дарик.

Подобно е и при мен. Зная как вече година създавам свое второ професионално семейство, с което имам история.   С колегите Пламен Бояджиев и Владислав Димитров започнахме заедно и само за първите няколко месеца вече набирахме ангажирани и ценни читатели, от които и ние се учехме. Особено ценя първото си интервю за „Любословие” – с Анахид Тачева – тя ни пожела да останем същите – с любов към словото и професията.   След това дойдоха Милена Моллова, Божидар Крапчев, Димитър Гюдуров,Тодор Борисов, който сам прецени, че няма да се справя, художникът  Рачо Буров, Мария Николчева, ти, Марина, Георги Палейков, Жоро Младенов, … допълни.   Изборът на име бе вдъхновен от първото българско списание.

То е издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. Като главен редактор зная, че всичко написано остава, но всичко изказано отлита. Всички знаем, че има три неща, които никога не се връщат- пропуснатите възможности, изказаните думи и времето.  Благодаря на шанса за възможността името на сайта, който четете в момента, да не е взето и приведено в онлайн действие.  Тази възможност няма да пропусна, както и следващите две. Вярвам, че ще настигнем времето и ще наваксаме пропуснатото и отлетялото по същия начин,  по който обосноваваме повечето изказани, споделени думи и слово.

Изпълнено със значение, доказано от мерната единица за изминал период. Нека словото бъде с мен, а вие с него. Чрез нас ще можете да четете новините от журналисти за журналисти, разговори с тях, интервюта с българските журналисти, комуникационни вести, PR новости, личностите от българската история, всичко за любовта към словото, културата, изкуството, театъра, политическите комуникации, новите книги, изложби и събития за българските ценности в обезценено време… И най-важното, правим всичко с любов към словото и читателите ни, за което гарантирам като издател и главен редактор.

Въпрос на какво е доброто име в тази професия според теб? Възраст? Дързост?

  В професията на комуникациите все повече трябва да се обръща внимание и да се разглежда обществената съпричастност (public engagement) като необходима предпоставка за ефективно и ефикасно разработване и прилагане на публичните политики. Да се предлага един от възможните подходи за постигането на тази предпоставка – основаното на (научни) доказателства разработване и прилагане на политиките (еvidence-based policy making). Необходимо е да се анализират подходите и техниките за изграждане на обществена съпричастност през призмата на нов етичен фактор в комуникациите – както и в журналистиката, така и в PR.  Възможните й нива (типове), които могат да служат като показател за ефективността на комуникационната стратегия в процеса на политиките и налагането на нови етични правила. Обоснова се тезата, че общата посока на еволюция в съвременното публично управление и свързаните с него комуникации е от „основано на мнения” към „основано на научни доказателства” управление и се разглеждат последиците и предизвикателствата от тази тенденция за комуникациите в процеса на политиките. Конкретно внимание е отделено на значението на обществената съпричастност, като новият етичен регулатор в журналистиката и PR.

Ако беше само собствен избор като хвърлянето на зарове, в кое поприще биха попаднали твоите днес?  

Всяко едно от сегашните – на журналист, политолог,  комуникатор и човек, който обича словото и общуването с хора и личности, професионалист, който цени човешкото, което е на изчезване. А за мен зарът е хвърлен отдавна.  

Кога според теб е достатъчно навреме човек да усети таланта си на професионален комуникатор, ако го има?  

Когато си даде сметка, че истината е най-ценният инструмент на комуникациите. Нужно е да кажем, че Комуникаторът на една институция не е Пинокио или Онзи-Който-Лъже, но професионално.  

Всяко интервю вЛюбословие по традиция завършваме с препратка към любовта, инвестирана в словото. Ако има за какво да съжаляваш, че си се оставил да те води тази любов, какво е то?

  Съжалявам, че съм не съм уловил някои книги в студентските си години, после трудно се наваксват. Аз съм по пътя, но има още какво да се желае . Съжалявам, че много близки вече не са на тази планета, за да видят, че една мечта се реализира, и че със силата на словото се стига далеч. ­ Благодарен съм и за постоянната и безрезервна подкрепа на своето семейство.

То не просто ме подкрепяше в трудните моменти, но и заложи в мен истинския интерес и неотклонната вътрешна мотивация по пътя към знанието и любословието, както и на колегите от „Любословие”. Благодаря на всички свои учители, които преди толкова години, носейки в себе си тази мечта – да изградят личности, я осъществяват чрез цялостната си отдаденост и любов!

Благодарение на опита си от тези години, от който продължавам да черпя и сега, откривам красотата около себе си, за да внуша на често обезверените читатели на ‘Любословие’, че тя съществува и може да бъде изобразена  със силата на думите и делата зад тях. Наистина – благодарността е една от най-важните добродетели, които човек може да притежава. Колегите, с които успяхме да организираме „Любословие” – медията за медии, бяха и са рамо до рамо с мен в създаването на безпрецедентен продукт, посветен на изследването на качествената професионална комуникация.

Обсегът на тази нова медия, макар и специализиран, е широкообхватен.  Заедно с редакционната колегия постигнахме платформа, предпазена от безусловна редакторска намеса, и сме имали  честта да ни гостуват изтъкнати експерти по корпоративен и кризисен PR, а също и журналисти, научни работници и общественици. Колегите, а чрез тях и всички тези личности също са част от моето семейство и от моите амбиции за академична кариера и успех. Поклон пред вас!

Едно интервю на Мария Тодорова, 24.03.2015 г.

[spider_facebook id=“1″]

Коментирайте първи тази публикация на "Андрей Велчев: „Животът и стареенето започват със самото ни раждане. А разбираме за това чрез първата ни глътка въздух”"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*