ГОРЕЩО

Ялтенската конференция Влияе върху световните дела до днес

737551Никак не са многобройни ония исторически събития, които стават определящи за развитието на света или на големи части от него за дълъг времеви отрязък. Без никакво съмнение Ялтенската конференция между правителствените ръководители на СССР, САЩ и Великобритания от 4 до 11 февруари 1945 г. е сред тези съдбоносни срещи, чието влияние върху световните дела продължава и днес.

Изглежда сякаш край Малта през 1989 г. бе завършено преразглеждането на решенията на Ялтенската конференция (вж. Свързани текстове), бе окончателно променена из основи следвоенната архитектура на Европа и на света и като че бе сложен край на Студената война. Сега, четвърт век по-късно, се вижда ясно – нищо от това не бе окончателно. Студената война на Запада срещу държавите от Източна Европа, Русия и страните от постсъветското пространство продължи, макар и видоизменена. Вече година Европа и светът се намират в нов исторически период, нарекохме го „По-студената война“.

Макар и съвсем отскоро, това ново стъпало в човешката история има сякаш твърде отчетливи характеристики, и всички те са свързани по същество със заличаването на договореностите от Малта, доколкото подробностите от тази среща са ни известни днес, и с възстановяването на ново равнище на състоянието на следвоенните световни отношения.

Главен белег на първия етап от Студената война (1946-1989) бе ярката двусредищност на света и произтичащото от това противопоставяне между света на социализма и страните от капиталистическия лагер. Може и е странно за някого, но основите на гази двусредищна архитектура на света бяха поставени не чрез прословутата реч на Уинстьн Чърчил във Фултьн (5 март 1946 п), а именно на Ялтенската конференция (вж. продължението на този текст следващия четвъртък), Чърчил само спусна Желязна завеса между две вече обособени части на света и поради това броенето на времето на Студената война формално започва от 1946 г. Тази война обаче бе заложена в решенията на Ятггенската конференция всъщност.

По-студената война като нов етап от историческото развитие бе започната от Русия миналата година в отговор на организирания от Запада преврат срещу законното правителство в Украйна. Няколко месеца след това По-студената война можеше вече да се отчете като опит за преразглеждане на световното устройство през втория етап от Студената война, договорен край Малта. Всъщност днес трябва да признаем, че превръщането на света в едносредищен през втория етап на Студената война (1989-2014) винаги ни е изглеждало нетрайно, временно, противоестествено.

Времето на По-студената война би трябвало да се превърне в опит за завръщането на световните дела в тяхното равновесно състояние.

Встъпването на света в очевидно ново историческо време бе белязано и със злобното засилване на опитите за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Начело на този процес Западът постави Полша, която трябваше да организира поредица от годишнини, свързани с исторически събития. Случайно или не, в рупор на този процес се превърна полският външен министър Гжегож Схетина, с което се доказа, че полската политическа класа е втора по продажност в Европа, никой не може да отнеме палмата на първенството в тази категория от нашите продажници.

При така създадените обстоятелства особено важно става разглеждането на събитията от времето на Втората световна война до днес колкото е възможно по-безпристрастно, на основата единствено на безспорни исторически извори. Поредицата от текстове тук за времето от преди точно 70 години имат единствено тази цел.

Сред обсъжданите на Ялтенската конференция въпроси за нас, разбира се, най-съдбоносни са тези, които се отнасят до България. Внимателно вглеждане в документите от конференцията обаче ще ни убеди, че точно въпросите. отнасящи се до България, са само сред съпътстващите на основните теми в разговорите между делегациите на СССР, Великобритания и САЩ, при това практически само на заседанията на министрите на външните работи.

За първи път България е спомената чак на 10 февруари 1945 г., в предпоследния ден от работата на конференцията, на заседанието на министрите на външните работи (вж. Извори) на СССР, Великобритания и САЩ, при това повече във връзка с околните балкански държави. Обсъжданите „български“ теми са няколко. На първо място е сключването на съюзен договор между България и Югославия. В крайна сметка се решава този въпрос да изчака. Прави впечатление, че по въпроса за предвижданата Балканска федерация между България и Югославия министърът на външните работи на Великобритания Антъни Идън заема рязко отрицателна позиция.

Втори по ред е въпросът за гръцките искания към България, предадени от главния личен секретар на министъра на външните работи на Великобритания Диксън на председателя на Правната комисия към Съвета на народните комисари на СССР Андрей Вишински в ранната утрин на 10 февруари. В документа Великобритания „е обезпокоена“ от съветския отказ да се причисли гръцки представител към Съюзната контролна комисия в България. Описани са също стоките, които са нужни на гръцкото стопанство и които Гърция желае да й бъдат доставени „в най-близко бъдеще“ – хранителни стоки, локомотиви, селскостопански съоръжения, домашен добитък, включително впрегатен.

Поставя се въпросът за изплащаенто в шестгодишен период на определена сума пари като компенсация за „българската окупация“, но не само на Гърция, а и на Югославия. Стоките и парите трябвало да се доставят „незабавно“. Понеже още на 23 януари 1945 г. същите искания са връчени на съветското ръководство от гръцкото правителство с посредничеството на посолството на Великобритания в Москва, английското правителство подчертава, че изминалите две седмици са достатъчни за да започне потичането на блага към Гърция едва ли не веднага. Както е известно, този въпрос също бе оставен за разрешаване в бъдеше.

Последната тема е повече техническа и се отнася до Съюзната контролна комисия в България. Официален документ по този въпрос е връчен на Андрей Вишински пак от Диксън и пак на 10 февруари. Английските искания са две – британските представители в комисията да се ползват с разумна свобода на придвижване в България и право на собствени технически средства за връзка, както и същите тези представители да не се свързват с решения, които не са обсъждани с тях. В цялата тема се набива на очи предварителното съгласуване между САЩ и Великобритания на всички въпроси, които се отнасят до България.

Решенията на Ялтенската конференция, отнасящи се до България, нямат кой знае какъв отзвук у нас. Всички те остават за доразрешаване в бъдеще, та не остава много място за обсъждане. В своя дневник Г. Димитров кратко обобщава под датата 16 февруари 1945 г. (при все, че общото комюнике за конференцията е оповестено официално и едновременно в страните-участнички още на 12 февруари късно вечерта). „Говорих с Молотов за Кримската конференция . . . Общо нишо съществено не се променя. Ще има някои трудности по отношение на съюза [съюзния договор] между България и Югославия. Англичаните и амер[иканците] са явно против . . .“
ИЗВОРИ

„[Антъни] Идън казва, че се радва да чуе, че въпросът за федерацията [между България и Югославия] не е актуален. Въпросът за [съюзен] договор [между България и Югославия] има сериозно значение. България е бивша вражеска страна и още няма мирен договор със съюзниците, а Югославия е съюзническа страна. България трябва да плати репарации на Гърция. Идън обеща да представи меморандум по този въпрос.

[Вячеслав] Молотов заявява, че английското правителство по-рано не е възразявало против сключване на договори между бивши вражески и съюзнически страни… Идън заявява, че не смята, че бивши вражески страни, подписали примирие със съюзниците, могат да сключват договори без разрешението на съюзниците [СССР, Великобритания и САЩ]. Идън пита не могат ли българите и югославяните малко да почакат. Молотов отбелязва, че не може да отговаря вместо българите и югославяните. Идън заявява, че британското правителство би възразило срещу сключването на такова споразумение сега. (По предложение на Молотов обсъждането на въпроса беше отложено до 11 февруари.)“

Из запис на заседанието на министрите на външните работи от 10 февруари 1945 г.; начало в 12, 05 ч.; Воронцовски дворец
X ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Състоя се размяна на мнения по въпроса за желателността на югославско-българския съюзен договор. Въпросът бе може ли да се разреши на държава, която все още се намира в режим на примирие [България], да сключи договор с друга държава. Г-н Идън предложи българското и югославското правителство да бъдат осведомени, че това не може да бъде одобрено. Г-н [Едуард] Стетиниъс предложи британският и американският посланик да продължат обсъждането на този въпрос с г-н В. М. Молотов в Москва. В. М. Молотов се съгласи с предложението на г-н Стетиниъс.

XI. ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА. Британската делегация предложи на колегите си да обсъдят ноти по следните въпроси: а) Контролната комисия в България; б) Гръцките претенции към България, поконкретно относно репарациите; с) Нефтените съоръжения в Румъния“
Из Протокол за работата на Ялтенската конференция, подписан от министрите на външните работи
Е. R Стетиниъс, В. Молотов и А. Идън;
11 февруари 1945 г.
Текст под снимка:
737551Последното съгласуване на документите на Ялтенската конференция ръководителите на правителствата на СССР, Великобритания и САЩ и министрите на външните работи на страните участнички правят на заседание, което започва в двореца „Ливадия“ в 12.15 ч. на 11 февруари 1945 г. От ляво на дясно: И. Сталин, Ив. Майски, А. Громико, У. Леги, Ф. Матюс, Е. Стетиниъс, X. Хопкинс, Ф. Рузвелт, Ч. Болен, Д. Върне, А. Хариман, А. Кадоган, А. Идън, У. Чърчил, А. Бирс, Е. Бриджис, А. КларкКер, Ф. Гусев, А. Вишински, В. Молотов.

Дата: 05.02.2015 00:17 Източник: Сега – стр. 13 Автор: ИВАН ПЕТРИНСКИ

Коментирайте първи тази публикация на "Ялтенската конференция Влияе върху световните дела до днес"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*