В памет на Желю Желев – интервю от 2010 г.

1422640671_5В началото на своята кариера като журналист през 2010 г. успях да взема интервю с д-р Желев за медия посветена на мъжете и Властта като тяхна играчка. Сега сайтът SPAS.bg  не съществува,  а днес България е в национален траур,  след като преди два дни той напусна този свят.  Препечатвам го, защото грижовно пазя журналистически архив и подобно на него пиша на хартия – написаното там остава, другото отлита. Поклон пред светлата му памет ! Андрей Велчев, главен редактор на Любословие.БГ

[spider_facebook id=“1″]

Д-р Желю Желев в интервю за Андрей Велчев и СПАС.бг, началото на 2010 г : Книгата, вестникът и химикалката с която аз пиша са любимите ми вещи . Аз не пиша на кампютър. Даже и с пишеща машина не се научих да пища навремето. Направо от пачето перо на Паисий прескочих на писалищното средство, химикалката.

Роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Югоизточна България, близо до гр. Шумен, женен  с едно дете.Завършва висше образование в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност, “Философия”  През 1988 г.е о сновен инициатор и съосновател на Клуба за  гласност и преустройство – повод за нови репресивни мерки срещу него.

А през .1989 г. основава заедно с други дисиденти Съюза на демократичните сили (съюз на всички опозиционни партии и движения). Избран е за председател на  Координационния съвет на  СДС. Месец  Юни 1990 г. носи на Д-р Желев изборът за сне ръководни длъжности –  за председател на Парламентарната група на СДС във Великото Народно Събрание.и изборът от Великото Народно Събрание за Президент на Република България. На19 януари 1992 е  преизбран за Президент на Републиката, пряко от народа, съгласно новата Конституция на страната.  От лятото на 1993 г.е патрон на Либералния интернационал,. а от януари 1997 Президент на Фондация “Д-р Желю Желев”

През 2004 г. е преизбран за Президент на Балканския политически  клуб. Носител е на  следнитенагради и отличия:

доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ /1992г/; Университета в гр.Мейн – САЩ /1993г./; Университета в Тел Авив /1993г./; Университета Хатидже в Анкара /1994г./; Университета в Сеул /1995г./; Университада .Модерна в Лисабон /1995г./, Американския университет в

Благоевград  /1996г./ Славянския университет в Баку, Азербайджан /2002 г./; Югозападен университет  “Неофит Рилски” – Благоевград (2004 г.), на университет “Св.Св. Кирил и Методии” – гр. Велико Търново (8 декември 2005 г.).

Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” /1991г./, на международната награда с медал “За заслуги към Европа” / и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин, връчена в Кранс Монтана /1996г./. На 7 март 2005 г. е награден с най-високото отличие на  Република България – орден “Стара планина”, І-ва степен ,с  лента.

Д-р Желев демократичен ли е според вас българският мъж към българската жена?

Отговорите на такъв въпрос винаги са рисковани. Поради простият факт, че във всяко общество винаги има хора който са демократични, справедливи, толерантни, грижовни, съответно към жената. Независимо дали съпруга, дали е любовница, дали е приятелка, колежка, майка. В обществото има различни катогрии хора, но за едно общество ние казваме, че то е такова или онакова, защото вземаме предвид преобладаващата част от случайте на този тип отношения.

За съжаление българския мъж не е много толерантен (може би  е точната дума)  към жената. За демократичност да не говорим, тук става малко по-сложна работата.

В това време на световна финансова криза и на все повече загубени ценности, бихте ли дал няколко съвета на българския мъж. Как да се справи той с новата обстановка на 21 век?

Това е един много труден въпрос който ми задавате. А познавам много хора който оглавяват трудни семейства. Трудни в тая ситуациа и от гледна точка на издръжка, вътрешни отношения в семейството, балансът който може да се подържа. Действително е много трудно, но ако изобщо е позволено и има смисъл да се дават съвети. Аз смятам, че трябва към жените, особено жената съпруга. Българският мъж, трябва да бъде внимателен и много повече толерантен към българската жена.

Поради това, че има напрежение в период на криза. Напрежението по време на криза е много голямо.

Не може в цялото общество да бушуват непрекъснато противоречия, различия, протовоположности, борба на интереси. Които се пресичат по най-невероятни начини и форми. Тези неща проникват и в семейството. Това е клетката на едно общество, каквото и да е то. И това трябва винаги да се има предвид, предварително за да се води една „политика“, на толерантност, на търпимост към жената.

Има ли вещ без която не можете да си представите вашият ден?

Книгата, вестникът и химикалката с която аз пиша. Аз не пиша на кампютър. Даже и с пишеща машина не се научих да пища навремето. Направо от пачето перо на Паисий прескочих на писалищното средство, химикалката.

С кого закусва д-р Желев в 21 век?

Аз закусвам със семейството ми. С дъщеря ми, зет ми, те живеят при нас, с една тяхна приятелка и роднина на семейството и тя при нас прекара известно време.

Значи сте се отдал на семейстово?

Това не значи отдаденост на семейството. Има моменти в който се събираме заедно. Закусваме заедно или вечеряме или на обяд се събираме, но по-рядко. Всеки има различни ангажименти.

Ако можете да оприличите българската политика на автомобил на какъв можете да го оприличите?

 Доста сложно е да се разгадае тази метафора. Защото твърде много мераклий има да управляват автомобила. И това е едното ниво на противоречията. Другото ниво е, че искат да го спират, посягат към спирачките, защото има интереси които мога да бъдат прегазени от автомобила, ако той се движи нормално и както трябва.

Какъв е първия демократично избран президент на Република България?

Често ме представят като първия демократично избран президент на България. Вече взе да ми звучи като първия държавен и партиен говорител както говореха за Живков когато го представят(смее се), но има и нещо друго. Някои бъркат първия демократично избран, с първият демократичен президент. Второто не вярно или е опасно. Защото това, че си демократично избран, не значи, че си демократичен и ще управляваш и си управлявал демократично.

Това са различни неща. Около това разбира се има разни подробности скрити в близката история, когато ние решихме на кръглата маса. Да въведем в държавната система на България Президентската институция на мястото на Държавният съвет, който изхвърлихме. Държавният глава да бъде президент в точния смисъл на думата. Докато на кръглата маса ние разисквахме, БСП си правеха сметката, че техен ще бъде президентът, тъй като това беше още комунистическото народно събрание. 35-тото Народно събрание, където депутатите бяха назначени от комунистическата партия. Ние като антикомунистическа опозиция, виждайки  че той ще бъде техен, защото те ще го изберат.

Решихме, че това ще бъде много високо звание за държавен глава избрано то комунистимчекто сълроние, затова нека да бъде председател в скоби президент. По ирония на съдбата, след като Петър Младенов беше свлален от власт от студентите, аз бях избран за председател в скоби президент. От една страна беше трудно за произнасяне и доста унизително за държавен глава. Но аз се утешавах с това, добре че бяхме решили на кръглата маса да се нарича председател в скоби президент, а не в кавички президент. (смее се)

Д-р Желев има ли хоби?

Хоби? Да, ловя риба с ръце. За това бях глобен, тъй като това била форма на бракониерство. А следващото Народно събрание реши, че тия и тия форми на риболов с хвърляне на бомби, електрически ток от акумулатор и хвърляне на химикали с което рибата загива са бракониерство заедно с ловенето с ръце. И аз казах тогава на някои народни представители: „Вие акъл имате ли да включите в поредицата от бракониерски форми на ловене, ловенето на риба с ръце“.

Първо това е най- спортсменското ловене на риба. И второ, цялото Народно събрание да ви пратя, ако уловите една рибка, аз ще си отрежа главата. И им казахоще: „Вие просто искате да унизите тези хора, които могат да ловят, чрез тази голяма способност“.

Имам и друго хоби. Зимно време ловувам и с въдица. Даже и сега преди две седмици ходих в района над град Самоков, там на един рибарник.  Понеже ми е страст да ловя риба, за нула време излових 10 килограма риба. А освен това и гъбите също са ми хоби. Това е едно силно хоби. Много съм пристрастен и към него.

Това не е ли малко опасно?

За гъбите аз имам специална теория и за начинаещите гъбари винаги съм изнасял лекции. Гъбите се делят на две категории. Едните ядливи, а другите не ядливи.Неядливите се делят на отровни и безопасни, но нямат вкус, нямат качествата, а тези които са отровни също се делят на две категории. Едните са „пироговки“, а другите „орландовки“. Важното е да не попаднете на „орландовките“, защото там спасение няма.

А вие имате ли любим спорт? Туризъм. С течение на годините, мойте спортове се менят. Едно време обичах да карам колело. Да карам кола ми е интересно и приятно. Голямо удоволствие ми доставя.

Една от основните ценности в 21-ви век са парите. Вие за какво бихте дарил пари?

Това зависи от обстоятелствата. Най-често на мен ми се е случвало да предлагам пари, на хора които са болни или имат нужда от пари. Дори на неизлечимо болен. Това са най-хуманните помисли, свързани с парите. Давал съм пари и като благотворителна дейност. Аз като президент от първият ден на  встъпване в длъжност до последният, директно 1/3-та от заплатата ми отиваше във фондация „Сирак“, цели 7 години. И в последствие съм оказвал такива помощи, но вече по малки.

Всичко ли е политика в живота?

За съжаление да! Политиката не е всичко, но всичко е пронизано от политиката. Защото където и да го погледнете, политиката е особена материа. Тя е като едно поле, физическо поле, магнитно поле, електрическо, гравитационно, все едно какво поле, тя пронизва всичко. Даже семейството, което е най-далече, което никога не може да бъде определено като политика, но тя присъства и там и в определени моменти напомня за себе си. Представете си периодът на големите промени в България. Цели фамилии се разделиха на бащи и деца, имаше разриви между дъблоки и дългодишни приятелства. Разкъса се . Политиката е много жестока като дейност, като правене. Тя наистина разкъсва приятелства, разкъсва семейства, разкъсва цели групи в обществото. Затова някои хора, я разглеждат като мръсна работа. Аз не съм съгласен с това. Политиката не е мръсна работа, тя е жестока. Тъй като е свързана с хората. На цели групи и поколения. Когато тя влезне в действие наистина е тежка, трудна и жестока, но тя става и мръсна работа, когато мръсници започнат да я правят и използват.

Към какво трябва да се стреми мъжът за да се хареса на обществото?

Публичното пространство не е само политика. То е пространство, където се решават обществените проблеми. Най-интересното и най-привлекателното пространство за мъжете, които имат амбиция, които искат да правят нещо. Не става дума само за кариера, която да удоволетворява лични или само семейни нужди. Дейността в такива големи пространства, обществени пространства. Там един мъж може да покаже най хубавите си качества, като общественик, като човек, които воюва за ценностите, а не за кариера и за личният си интерес.

Какво бихте пожелали на нашите читатели за Новата година и десетилетие?

Пожелавам на всички да са живи и здрави. Особено на младите читатели. Да са успешни във всяко начинание. Тъй като за младите хора е много важно, още в началото да успеят. Един, два, три пъти ако имат провали, те могат да ги доведат до отчаяние и вътрешен разгром. Много е важно да се започне с цяла поредица от успехи. За да могат младите да изградят у себе си усещането, че са способни и могат да правят всичко.

Андрей Велчев, 01.02.2015 г. Любословие.БГ по архив на автора от 2010 г. сн. Булфото

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*