СОФИ ОКСАНЕН за Новинар: Нация, която не чете, няма бъдеще

978xКогато пиша. не мисля дали новата ми книга ще е по-добра от предишната

Софи Оксанен е една от най-ярките звезди на съвременната литература. Майка й е естонка, а баща й финландец. Родената на 7 януари 1977 г. в Ювяскюля (Финландия) писателка е обявена за Икона на Севера. Отличена е с двете най-престижни награди в родината си – „Финландия“ и „Рунеберг“, и е първата финландка с наградата на Шведската академия за северна литература („малкия Нобел „). Романът й „Чистка“ е преведен на 43 езика и е бестселър в редица държави. Съвсем скоро у нас излиза книгата й „Когато изчезнаха гълъбите“. Според световната критика Софи Оксанен принадлежи към висшата лига в литературата и в редица отношения е в кръвна връзка с великите руски класици, тъй като създава литература, която ще се чете и след векове.

Писателката се срещна с екипа на „Новинар“ по време на посещението си у нас, където беше специален гост на Панаира на книгата.
– Угpo-финските и уралските езици като че ли са застрашени от изчезване. Първите заради факта, че се говорят рядко, а другите, защото нямат свобода. Какво мислите за глобализацията и опасна ли е тя за подобни езици?
– Има три такива езика. Това са финландският, естонският и унгарският. Те се говорят в собствените им държави и са признати за официални. Други 21 езика от това семейство са в северните зони на Европа и Русия. Можем да кажем обаче, че Русия не оказва кой знае каква подкрепа за тяхното опазване.

– Възможно ли е един ден те просто да изчезнат?
– Езиците следват нормалния си цикъл. Те се зараждат, развиват, процъфтяват и накрая изчезват. В Литва например това се случи с едно местно наречие. Проблемът с езиците на малцинствата в Русия е, че повечето се говорят от езикови фупи, които се намират на територии, където има много петрол и други природни ресурси. Ако хората там поискат повече права или политическа активност, това няма да им бъде позволено. Да не говорим да си създадат своя партия, която да се фокусира като кауза върху съхранението на езика. Да вземем за пример Коми. Ако някой си въобразява, че ще допуснат официално да се говори на техния език, за да се консервира и оцелее, то той греши.

– Вие сте ярка защитничка на правата на хората. Виждам, че сте насочила голяма част от вниманието си върху Русия. Това продиктувано ли е от факта, че сте живяла в Естония по времето на СССР, откъдето впоследствие се местите със семейството си във Финландия?

– Всъщност аз съм родена във Финландия и съм живяла в Естония. Ние (Финландия и Естония) имаме едно единствено международно предизвикателство пред нас и това е Русия.
– През 70-те години на миналия век във Финландия е наложена цензура да не се говори нищо за Съветския съюз. Какво е сега отношението на финландците?
– Не беше точно цензура. Това е един период, който е известен като „финландизация“. Независимо че Финландия е държава към западния лагер, тя е била под много силно влияние от Москва и всички основни решения, които са се вземали в този период, са минавали през благословията на Кремъл. По необходимост намалили свободата на изразяване. Учебниците по историята в училищата също е трябвало да бъдат одобрени първо от Москва. Един от символите на „финландизацията“ е книгата „Архипелагът ГулаГ на Солженицин, която излиза на финландски, но не във Финландия, а в Швеция. Солженицин има издадени книги във Финландия преди това, но романи, докато тази е документална и затова издателите се въздържали. През 1986 г, когато стана ядрената авария в Чернобил, финландците в Украйна също не са евакуирани веднага, въпреки че правителството в Хелзинки е знаело за екологичната катастрофа. Просто не са искали да раздразнят Москва. Нещо повече – когато се виждаше, че социалистическият лагер се разпада и че държавите се отделят една по една, финландското правителство продължаваше да настоява прибалтийските републики да не се отцепват. Разбира се, настроенията на хората бяха съвсем различни, но официалната позиция беше, че Съветският съюз трябва да се запази, „финландизацията“ е безпрецедентна в света. В момента американските политици го препоръчват на Украйна. Никой обаче не пита хората какво искат.
– Те. Украйна да се превърне в буферна зона между Русия и Запада?
– Финландия имаше споразумение за неутралитет и сътрудничество с Русия, което означава, че имаше много силна двустранна търговия. Не знам какво точно се има предвид под неутралитет, защото финландското правителство чакаше кремълската Дума, за да вземе позиция, докато формално ставаше част от Запада с единственото условие да не членува в НАТО. Под „финландизация“ се разбираше, че Финландия трябва да остане под съветската сфера на влияние, независимо че формално принадлежеше към Запада.
– Каква е вашата прогноза за Украйна?
– Нямам кристална топка, но се надявам, че няма да бъдат преминати досега очертаните линии. Дано руските войски или сепаратисти, както ги наричат, да останат, докъдето са.
– Да поговорим за литература. Определят ви като събитие в световната литература. Това ласкае ли ви, или по-скоро ви задължава всяка ваша следваща книга да е по-добра от предишните?
– Не мисля за това, когато пиша. Това не ме засяга изобщо.
– Съвсем скоро българските читатели ще могат да прочетат преведената у нас ваша книга „Когато изчезнаха гълъбите“, която разказва за окупацията на нацистите в Талин. Когато търсих повече информация за творбата ви, разбрах, че германците наистина са ловели гълъби, за да ги ядат.
– Да, това е история, която ми разказаха хора, които тогава са били деца. Те изведнъж видели, че германците тичат след гълъбите. Първоначално се чудели какво правят, защото гълъбът не се яде, но впоследствие разбрали, че нямат храна, и затова ги ловят. Освен това чух, че в Карелия (Финландия) по време на нашествието са изчезнали лястовиците. Нямам представа как са ги хващали.
– Какво друго може да грабне вниманието на читателите в тази книга?
– Зависи от читателя. Всеки се хваща за различни неща и чувства героите по-близко или по-далеч от себе си.
– Използвате много исторически данни, базирани на задълбочени проучвания, което прави творбите ви своеобразни енциклопедии. Може би точно тези факти ще са изключително интересни освен гълъбите.
– Това, което съм се опитала да направя, е да се съобразя със стила на изразяване за времето. Главният герой в „Когато изчезнаха гълъбите“ се казва Едгар. Неговата задача е да пише естонската история така, както го посъветват от КГБ, т. е. той се занимава с пропаганда. Има глави, които са посветени на неговата работа, и в тях съм използвала реални пропагандни цитати от онова време, а други съм измисляла сама, опитвайки се да ги докарам стилово до съветските. За нещастие звучат много близко до сегашната руска пропаганда.
– Кажете ни някой от пропагандните цитати, които сте измислили.
– Опасявам се, че не мога, защото книгата не е пред мен, но всички текстове, които са приписани на Едгар, са в този стил. Той пише книга, която е озаглавена „В сърцето на хитлеризма“. Това, което мога да кажа, е, че сега израства ново поколение естонски историци, които са изключително добри и обективни. Когато Естония обаче извоюва независимостта си от СССР, имаше много силно присъствие на КГБ и ние искахме те да се махнат, дори с цената да унищожат архивите си, или да ги изнесат от страната. Въпреки всичко излизат източници, които могат да се използват като достоверни факти за това какво е било. Искам да се върна на книгата, където вестникът, който е споменат – „Котома“ (на естонски език означава родина), е официално спонсориран от КГБ и е единственият официален, който излиза по онова време. Можем да кажем, че това е нещо като предшественик на телевизионния канал Russia today, която е насочена към чуждестранна аудитория. Та този вестник в книгата е описан като много успешен за времето си. Бих казала, че дори финландците, които не са глупави хора и успяват да различат истината от лъжата, мислят, че това е автентичен естонски вестник, а той е чиста пропаганда.
– Казват, че Толкин се вдъхновил да създаде езика на елфите („Властелинът на пръстените“), след като опознал финския. Последните години скандинавската литература бележи голям успех. Какво според вас е в основата на тези добри резултати?
– Трябва да благодарим на шведите за културния експорт. Те имат Грета Гарбо, ABBA и много други. Това е действително страна с много богата култура и покрай нея се чува и за другите скандинавски държави. Имат много добри криминални романи. Всъщност Швеция не е била във война през последните столетия, но пък за разлика от другите си съседи са класово общество, докато другите са безкласови. Шведските автори до голяма степен смятат, че ясно обособената заможна класа е добър фон, на който да развиват различни видове криминални сюжети. Финландия е най-малко засегната от криминалния жанр за разлика от нашите братовчеди датчаните, шведите и норвежците.
– финландският е даван и като пример за безполово общуване, защото няма местоимения за мъжки и женски род. Можем ли да кажем, че това е прототипът на бъдещото общуване, в което няма разделения по пол?
– Това са езици изключения с подобни граматични особености. От друга страна, смятам, че когато се говори неутрален език без разделения по пол, това в известен смисъл засилва възприятието за равенство. Когато аз напиша думата доктор, въобще не се замислям дали това е мъж или жена. Тогава звъни преводачът ми и пита какъв е полът, а аз отговарям, че не искам да вземам такова решение, което се явява политическо, защото не искам да посочвам, че в една държава има повече лекари мъже или жени. Оттам идва въпросът защо е така и т.н.
– Казахте, че има много добри шведски писатели, но истината е, че има и много финландски такива. Вие лично от кого се вдъхновявате?
– От съвременните писатели Салбари, но той не е преведен на много езици.
– Над какво работите в момента или си почивате?
– Работя над книга, но това е тайна.
– Съвсем отскоро сте в България, но ми е много интересно какво е мнението ви за страната ни, погледнато от Финландия и Естония, а и като космополитна личност, каквато сте вие?
– Имате чудесни домати. Ядох от тях и много ми харесаха. Във Финландия нямаме такива. Нямах възможност да разгледам София, но се срещнах и запознах с доста хора. Моето усещане е, че хората в България нямат доверие на политическата система. Другото, което ми прави впечатление, е, че, изглежда, политиците на обръщат кой знае какво внимание на културата и образованието. Това е признак, че държавата не се интересува от бъдещето на народа си.
– Как точно достигнахте до тези заключения? Това е образът на държавата ни в чужбина или вие направихте проучване?
– Разбрах го, след като дойдох. Един пример, който ми хрумва, е, че тиражите на книгите са много малки. Една нация, която не купува и не чете книги, не може да има бъдеще. И ако искате страната да има добро бъдеще, трябва учителите да бъдат платени по начин, който да ги мотивира.

Дата: 13.12.2014 00:01  Източник: Новинар – стр. 8; 9 Автор: ЙОРДАН ЙОРДАНОВ

Коментирайте първи тази публикация на "СОФИ ОКСАНЕН за Новинар: Нация, която не чете, няма бъдеще"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*