Костадин Петков "Една история за мечти"

10743592_975121645837877_1420557781_nКостадин Петков на 24г.от град Пловдив. Завършил е Професионална гимназия по транспорт -. „Гоце Делчев“

От пет години работи и живее в град София. Охранява жилищен комплекс, на длъжност -. „Агент сигурност“
Има дългогодишна връзка, с която твори личният си живот.

Млад писател, администратор на Интернет страница описваща истинските и обикновени неща заобикалящи ежедневието ни
– „АРТ Лимон и Ягоди“, вдъхновен от мечтите си да възвърне емоциите от детството си, търсейки работа и пътешествие,  попада в тежка среда, която разкрива пред нас.

За да разберем, защо все пак се е завърнал в родна България, ние го открихме, за да разкажем, какво е преживял.

 

Здравейте, господин Петков.Какво ви вдъхнови да напишете книга?

Здравейте, ако обичате нека си говорим на „ти“, че губим реалните отношения.

Не съм си представял, че някога ще напиша книга.Преживях пътуване към Италия, превърнало се във приключение, което всеки ден описвах в тетрадка.

Щом се върнах обратно в България, усетих силата на мечтите.
Колко е хубаво да имаш куража да ги следваш.

Книгата наистина ли е написана по действителен случай?

Да.Дори, когато я препрочитам сега, си казвам „леле“ това наистина ли се случи ?!

 

Защо решихте да заминете и да оставите любимата България?

Това се случи след последното ми обучение в кино школа.
Попитах режисьора дали става нещо от мен, а той отговори:
„Опитай се да върнеш чистите си емоции от детството, с които да пресъздаваш игралните персонажи“ Прибирайки се към нас, се чудех точно по какъв начин да пресъздам думите му в реално действие. Обадих се на добър за мен приятел сервирайки внезапната новина за бъдещо приключение. Затворих телефона и само след четири дни поехме със съвсем непознати за нас хора на пътешествие в Италия

 

С какви хора се срещнахте там?

С най-различни, многоцветни и такива търсещи добро.
За съжаление с това си намерение, те бяха изгубили душите си.Превърнати в роби
чакащи нещо дребно на което да се усмихват.
Хората, които ни заведоха там уж за работа се оказаха измамници.
Даваха ни парче хляб с лъжица ориз, колкото да не умрем.
Хубаво е, че имаше дървета с грозде около нас. (Усмихва се)

Ще търсите ли справедливост спрямо хората, които ви експлоатираха?

Какво значи това? Като в екшън филм да ида там да ги утрепя ли?
Не! Дадох интервю в една телевизия, за жалост никаква реакция.Тази книга би трябвало да въздейства на бъдещите мечтатели,
какво би ги очаквало на подобно приключение.
Колкото за съвестта на така наречените каповци, които ни мамеха, не съм спестил истинските имена.
Дори ще се радвам на предложение от медия да отидем на същото място в Апричена, Италия.
Те са там използвайки още наши сънародници.

Какво си мислеше там?

Всяка минута бях позитивен.Може би това ме съхрани.Попаднах случайно в църква, където плаках като бебе.
Разбира се, че няма думи с които да се опишат подобни силни емоции.
Ако някои е жаден да усети, то нека замине.Аз не съжалявам !

Разбрах, че приятеля с които си заминал те е предал, какво се случи?

Истината е, че хората в старанието си да са отгоре, лъжат самите себе си, чувствайки се кофти от това.
Аз заминах с добър приятел от детството, а се оказа, че срещам подкрепа от чужди и много различни хора в Италия.
В края на историята той сам избра ролята на лошият герой … това бе най – грозното за мен в цялата история.

Как успя да се върнеш в България?

Още от началото ни поискаха личните карти. Ако ги бяхме дали можеше да не успеем.Два дни след, като разбрахме поробващата система избягахме.
Исках и други да дойдат с нас но уви, те отдавна се бяха предали.

Къде нашите читатели могат да прочетат приключенската новела – „Една история за мечти“?

Като начинаещ млад автор на първата си книга, все още проучвам издателският бизнес.За съжаление се оказа, че няма държавна институция, подпомагаща такива, като мен.Издателствата искат непоносими за мен суми.
Стигнах до решението – самиздат.Събирам от малката си заплата на охранител, за да осъществя мечтите си.
Сигурен съм, че написаното в тази история не е само интересно четиво, а и много полезен пътеводител за новите приключенци.

Разбрахме и за филм направен отново по действителен случай.Какво ще ни разкажеш за това?

Така ли от къде? 🙂 Филма бе планиран, като идея.Още преди да вляза в кино школата мечтаех да пресъздам, някоя реална история.
Заснемането и с телефон бе най-различния и възможен за мен начин.Без никакво странично финансиране или „професионално“ съдействие бе осъществен. Разходите по заснемането му бяха 70лв. Поредно доказателство как с малко пари, повече вяра, хъс,
приятели и мечти нещата се случват.

И един последен въпрос: До колкото, знаем това е първият филм направен изцяло с мобилен телефон.Ще споделиш ли името му?

Разбира се отново е свързан с истински емоции, пресъздадени чрез мобилната камера.И неговото име е „“ Непотърсени спомени “ – работна версия.
Продължението на която ще участва на кинофестивал през юли 2015г.

Автор: Жени Духовникова

автор снимки: Жени Духовникова

2 Коментара on "Костадин Петков "Една история за мечти""

  1. Браво Коко !
    Стискаме ти палци за всяко едно твое начинание !
    Бъди жив и здрав и много упорит !

  2. Успех ! Заслужаваш го !

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*