Соня Спасова: Във всяка медия има журналисти, чието име приковава

18150_274437542419_3497394_nСоня Спасова е острото перо на в. Труд, което от години пише за проблемите на медите, комуникациите, малкият и голям екран. Тя познава звездите от българските сериали, често говори с тях, тя е човекът с най-изпреварваща информация за това което предстой при всяка една трансформация на медия. В интервю за Андрей Велчев и Любословие, Соня разказва за подводните камини на Четвъртата власт. За силата на думите и стойността на печатните медии.

Представате се на нашите читатели: Родена съм на прага на лятото, 22 юни, в прекрасния Пазарджик. Там завърших и средното си образование – Техникум (тогава) по икономика, а след това и Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Кл. Охридски”. Сега повтарям трети клас заедно със сина си.

[spider_facebook id=“1″]

Защо избрахте този толкава труден журналистически  ресор – медии и телевизия, журналисти и звезди от червени килими?

Това беше първият ми ресор, някъде в началото на века. Тогава се създаваха и оформяха телевизиите, някои от звездите тъкмо изгряваха. После се занимавах няколко години с ресор здравеопазване, а след това отново се захванах с медиите.

 

Разчитат ли медиите на търпението на аудиторията?

Нямат време за това. Има толкова много медии, че ако някоя от тях си позволи да си играе с търпението на хората, те ще се пренасочат към друго радио/телевизия/издание.

Как изглеждат новите медии в търсене на  читатели, зрители, слушатели и споделящи статуси?

Нетърпеливи. Като всички млади.

Как се пише за медии?

Има една мисъл, че за деца се пише също като за възрастни, но по-трудно. А за медии се пише и с много любов.

Вярваш ли, че бездната на нечетящата вестници аудитория може да се преодолее?

Труден въпрос. По-скоро вестниците трябва да се стремят да завоюват не особено голяма, но пък лоялна аудитория. И да й предлагат качествени четива, за да я награждават за тази лоялност.

Има ли нужда от журналисти лидери, за да се върне доверието в четвъртата власт или доверието вече е дефицит не само за медиите?

Май цялото общество има нужда от нови лидери. На последните избори гласуваха по-малко от половината българи над 18 г. и това беше най-ниската избирателна активност в последните 24-25 години.  А иначе – във всяка медия има журналисти, чието име приковава потребителите. И даже да не приемат тезата на тези журналисти, то я коментират, спорят…

Какво може да нарани достойнството на едни журналист?

Безпочвени съмнения в неговата честност.

Как си обяснявате желанието на колеги журналисти да станат политици и да сменят ефира или силата на словото с политическа реторика и действия?

Това не е ново явление. В противоречивата си личност и Стефан Стамболов например е съчетавал хъса на политика с този на журналиста.  Въпросът е, всичко, което правиш, да го правиш с  мярка. А иначе – винаги е по-лесно първо да си станал популярен, а след това да търсиш начин да спечелиш от това – последователи, пари, власт…

Как изглежда малкият екран през един уважаван вестник като Труд?

Разнолик заради вечната борба за рейтинги, особено изострена в момента. Но, истината е, че хората използват все повече екрани (на телефона, на таблета…), а не само този на телевизора си вкъщи.

Кое е силното оръжие на журналистиката?

Фактите и добрите аргументи в защита на дадена теза.

В какво се крие успехът на една медия?

В умението да си извоюва лоялни читатели.

Очаквате ли трудни времена за журналистиката като професия?

Те вече са тук. Но – нали знаете, че йероглифът за криза и за възможност е един и същ.

Светът може ли без журналисти и медии?

Не. В природата нищо никога не изчезва, само сменя формата си.

На какви причини отдавате факта, че понякога само за година рейтингът на дадена медия може да слез под нулата?

На заиграване с политиците.

Какво си пожелавате като журналист, който пише за проблемите на медийния свят, за хората от екрана и зад редовете?

Повече добри новини и хубави предавания.

Кой колега бихте интервюирала и защо?

Колкото и да е изтъркано, би ми било интересно да се докосна до света на Опра Уинфри.

Любопитна ми е и биографията на сър Дейвид Фрост, ветеранът на британската телевизионна журналистика, който обаче почина миналата година. Той е известен с най-вече със серията си  интервюта с бившия американски президент Ричард Никсън, за него британският премиер Дейвид Камерън казва, че бил „страховит интервюиращ”.

Вашето пожелание към читателите на Любословие –медията посветена ма медиите и комуникациите?

Здраве и време за четене

Интервю на Андрей Велчев, Любословие 10.10.2014 г.

 

Коментирайте първи тази публикация на "Соня Спасова: Във всяка медия има журналисти, чието име приковава"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*