ГОРЕЩО

За маслото, маргарина и… повредената ДНК

dnaПринудени сме да се храним с гнусотии. след като какво ще сготвим решават празните ни портмонета
ВСЕ повече стават хората, които вече се замислят доколко здравословно е това, което слагат на трапезата си и които наблягат повече на натуралните и еко продукти. И в същото време нараства броят на тези, които посягат в магазина към най-евтината стока, която е и най-вредна, тъй като в нея са вложени евтини съставки, бълвани с тонове за без пари от вездесъщата химическа индустрия.

Това не са само пенсионери, които едвам свързват двата края с мизерната си пенсийка, но и хора, останали без работа и принудени да се прехранват с парите от жалки социални помощи, както и работещи българи, получаващи окаяни заплатиили, пък дето изобщо не им е изплатено възнаграждението.
Парадоксът на омагьосания кръг в случая е, че точно тези прослойки от обществото, които са най-бедни и се хранят с най-големите боклуци, най-често следствие на това са с разклатено здраве, но пък нямат пари да се лекуват. А никой вече не спори, че нашето здравословно състояние в голяма степен зависи от това какво ядем.

Хубавото е, че това все повече масово се осъзнава. Лошото е, че все по-малко са хората, които могат да си позволят . качествена храна.
Още по-лошото е, че такава все по-трудно може да се открие по щандовете в магазините и по сергиите на пазарите, неизвестно защо все още наричани „кооперативни“, при положение че стоката, която ги залива, в 90 на сто от обема си е внос от странство и е с твърде съмнителни полезни достойнства.
Тези дни Българската национална асоциация „Активни потребители“ оповести резултатите от свое изследване, обхващащо 15 от най-популярните на българския пазар марки краве масло.

Тестването им е осъществено в две независими лаборатории, като са приложени изискванията и методите за изпитване, посочени в съответния регламент на Европейската комисия (273/2008), както и Codex standard for butter (278e). Нека първо поясним, че качеството на този основен за българската трапеза хранителен продукт се определя по два показателя – масленост, която трябва да е най-малко 82 %, и водно съдържание, което следва да е не повече от 16 %. Тези показатели са залегнали в Регламент 1255/1999 г. на ЕС и служат за основен ориентир в качеството на маслото.

Проучването на „Активни потребители“ е установило, че производителите масово забъркват масълцето, което мажем на филиите, с немлечни мазнини, вода и други технологични добавки в нарушение на законодателството и добрите производствени практики.

Недопустими вещества са вложили в марката Fine Food, произвеждана неизвестно къде специално за веригата магазини „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, краве масло „Хранинвест“ на компанията „Хранинвест“ в с. Генерал Киселово (а производствената й база в с. Кичево бълва едноименно масло смес, при което тестовете са показали, че има голямо разминаване между декларираното на етикета и измереното в лабораторията), Kitchen Butter – друга марка на „Хранинвест“ ЕООД – с. Кичево, както и Miltex на едноименната варненска фирма „Милтекс КК“, в което немлечните мазнини достигат до 75 на сто в пакетче от продукта. Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като „имитиращи“ и на опаковката им трябва да се изписват видът на заместителя и неговият процент в съдържанието на продукта.

„Някои производители на „имитиращи продукти“ не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на регулаторните изисквания и измама на потребителите. При определени обстоятелства вложените немлечни мазнини могат да бъдат опасни за здравето на хората“, коментира изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов.

Оказва се, че кравето масло, което често слагаме на масата, е всъщност мазен продукт, произведен не от краве мляко, а от свинска мас или палмово масло. И каква тогава е разликата между него и наймощния му конкурент – много по-евтиния, но натъпкан догоре с вредни хидрогенирани трансмазнини маргарин?!
Ако надзърнем в историята на това „кулинарно“ творение, ще разберем, че то води началото си още от 60-те години на XIX в., когато френският император Луи Наполеон III обявява награда за създаването на заместител на маслото.

Идеята му е той да бъде пробутван на войската и на по-нисшите съсловия.

Така се ражда изобретеното от химика Иполит Меж-Морис вещество, първоначално наречено „олеомаргарин“, а по-късно за по-кратко назовавано „маргарин“. Той бил произвеждан от пречистена говежда мазнина, чиято течна част се извличала под налягане и после била оставяна да се втвърди.
След което се комбинирала с бутирин (вид мастна киселина) и вода и ето. ти евтин и сравнително вкусен заместител на скъпото масло. А стеаринът, който се отделял като вторичен продукт при това производство, се използвал за изработването на стеаринови свещи.

Трябва да признаем, че напоследък на широка популярност и потребителски възторг се радват продуктите за мазане,получени на базата на смес от маргарин и масло. Те съчетават ниската цена и лесното размазване върху филията на изкуствената мазнина с вкуса на оригиналното масло, изготвено от краве мляко.
Впрочем пробутването на такава смес на пазара дълго време е било незаконно в САЩ, Австралия и други страни.

Но светът се променя, изменя се и нашата храна. Покрай това и вкусовете ни стават други, а какво ще сготвим решават празните ни портмонета.
И докато от тях не можем да извадим достатъчно пари, за да си купим качествени и полезни хранителни продукти, ще ни пробутват, както се вика – „гола вода“. В случая с кравешката мазнина това е буквално, тъй като при стандарт от не повече от 16 % водно съдържание, в някои от маслата, продавани на родния пазар, водата достига до над 40 на сто.

Към изброените по-горе марки, произведени с немлечни мазнини, характеризиращи се и с високо водно съдържание, можем да добавим и пловдивското масло „Филипополис“ с 27 % вода и „Ногеса“, което е произведено за „Метро кеш енд кери България“ ЕООД от сливенската фирма „Йотови“ ООД.
Както поясняват от „Активни потребители“, по-високото водно съдържание влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми. Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието в маслото на технологични добавки, и по-конкретно влагозадържащи вещества, което пък е абсолютно недопустимо.

Със сигурност има и т. нар. емулгатори, без които пък е невъзможно да се образува или поддържа хомогенна смес от две или повече несмесими съставки като мазнина и вода.

Само седмица преди това изследване да види бял свят, бе популяризиран резултатът от десетгодишен труд на наши учени от БАН. Техните експерименти, провеждани в лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология под ръководството на доц. Георги Милошев, са установили, че шест от влаганите в храната оцветители, овкусители и консерванти увреждат непоправимо човешката ДНК.

Вече и децата знаят, че тези съставки са закодирани на етикетите като вездесъщите Е-та, без които някак вече не можем. Да се открие продукт, произведен без тях, трябва да се бръкне дълбоко в мазето на село. Ама и бабите там се изхитриха да затварят в бурканите чушките с аспирин и да правят туршиите и зимнината с изкуствен „фикс“ от славещия се с нацисткото си минало, немски концерн „Д-р Йоткер“.

Що се отнася до лютеницата, наистина не се учудвам, че все още има хора, които дори в градските условия на жилищните комплекси намират начин да си приготвят някое и друго бурканче с апетитната вкусотия. Че тази, с която са пълни щандовете, отдавна е изгубила традиционния си вкус.
И няма как да е иначе, след като е тъпкана с модифицирани нишестета – един бог знае защо! То като се изварят добре смлените домати и пиперки, сместа си става доволно гъста, за да се налага допълнително да се уплътнява с нишестета – при това „модифицирани“.

Което ще рече, че са получени след една или повече химически обработки на „хранителни“ нишестета. Както пояснява едно определение за тях – да са минали през „физическо или ензимно третиране и могат да бъдат киселинно или алкално втечнени или избелени“! Да ви е сладко!
Все пак нашите „феодални старчета“ от БАН са намерили кураж да заявят категорично, че разрешените норми за вредните добавки, от които изобилстват консервите, месните и рибни продукти, колбасите, сладкишите, плодовите сокове и дори кафето, са около 100 пъти повисоки, отколкото концентрациите, дето учените са установили, че увреждат ДНК-то.

А това, както е известно, потенциално води до промени в клетката и злокачествената й трансформация. И следователно създава предпоставки за възникването на коварния рак.

От екипа на доц. Милошев заявяват, че засега изследванията им са правени само в епруветка и предстои да се отчете реакцията на Етата върху жив организъм, така че все още е рано за паника. Но за всеки случай диетолозите препоръчват да наблегнем повече на храненето с натурални продукти.

Любословие по в. Десант | стр. 13 | | 03.10.2014

[spider_facebook id=“1″]

Коментирайте първи тази публикация на "За маслото, маргарина и… повредената ДНК"

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*