Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София в семейство, което съчетава родови традиции от Велико Търново по кольофичевска и иванфичевска линия, от градовете Велес и Елена. Завършил е 6-о училище „Граф Игнатиев“, което по негово време е все още отлична гимназия, и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура по теория на литературата, дълги години е светски литературовед и неинституционализиран литературен критик, работил около 15 години в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“.
Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Около падането на Стената е ангажиран с политическа работа в радикалдемократическата утопично възстановена формация. Бил е депутат във Великото и 36-то Народно събрание, председател на Комисията по радио и телевизия.
Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет, председател на Сдружението на български писатели, главен редактор на излизащото от 1994 г. списание „Демократически преглед“ и председател на Управителния съвет на Дружеството за разпространение на знания „Гражданин“.
Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), специалната награда на Салона на изкуствата в НДК (2003), бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, специалната награда на „Аполония“ (2004). Автор на 13 книги.
[spider_facebook id=“1″]
