Щрихи за Данаил Крапчев

krapchev

Божидар Крапчев

Специално за Любословие.БГ, Божидар Крапчев споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от българската журналистическа история – Данаил Крапчев.

Първи щрих.

Чичо Данаил много обичаше пеенето. Самият той не пееше, не съм сигурен дали беше музикален, но не е било да има семейно събиране и да не се е пяло. Жена му, стрина Неша, кукушанка по потекло, пееше чудесно. Пееха и всичките в рода ни. Мама и татко -също. Чичо Данаил обичаше да му пеят македонски песни / че какви ли други би искала да слуша душата му хайдушка/. Запомнил съм една, и то частично, която слушаше в захлас, дори искаше да я повтарят и потретват.

Тази песен гласеше нещо подобно:

„ Пръстен ти падна Нешо, оттаде река,

Кой ке го найде, Нешо, шо ке му даиш?

И да му даам нещо, файда си нема /2/

Таксай му, таксай, Нешо, бело си гърло,

Бело си гърло, Нешо, стройна си снага.“

Ще добавя, че един от племенниците на чичо Данаил, прекрасен хирург и основен следовник на невероятния проф. Ал.Станишев, също е понесен от урагана на деветосептемврийската лудост, изхвърлен е от софийската си практика и е въдворен в Ихтиман.

До ден днешен по-старите ихтиманци си спомнят, че при тях е свещенодействал един изключителен хирург, извадил много хора от гроба. Софиянци са ходели специално да се оперират при него. Та същият този вълшебник оперираше и пееше! Със почти професионален теноров глас, той беше заразил целия си екип и пееха и в операционната, и в градска самодейна група. Красиво, нали? Този пеещ лекар се казваше д-р Васил Крапчев, като бащата на Данаил. . .В родословното дърво са твърде близо, ще видите.

Втори щрих

Преди време се появи в-к „Преса“ на Тошо Тошев. Този юнак обяви, че взима по сантименти това име, но не обясни защо. А така се наричаше дъщерната фирма на „Зора“, поверена за управление на татко от чичо Данаил. А.Д. „Преса“ се грижеше за доставките на хартии, мастила, консумативи, резервни части, та и на нова техника, разбира се – винаги под зоркото око и със съгласието на Данаил. „Преса“ не беше журналистическа, а технико-икономическа и спедиционна фирма. Та това име си е харесал Тошо Тошев. Добре де, ама елементарната етика и колегиалната почтеност изискваше този Тошев да обясни и то не с две-три предъвкани думи, коя е била тази „Преса“ и защо я е приел за име на своето издание. Не стана така.

Мисля, че беше във втория брой, същият Тошев помести снимка и кратък текст, с които се похвали, че е взел редакционната маса и столовете от „Зора“ и с полагащото се уважение пред първия им собственик обяви,че ще бъде горд техен ползвател. И толкоз! Ти, г-н Тошев, си един от първите съвременни журналисти. Имаш и перо, и хъс, и настроение. Защо не написа за Крапчев материал, какъвто ти можеш да сътвориш, сигурен съм. Просто се ската.

И Вие от Любословие, и Петьо Блъсков, и Кеворк Кеворкян, и кажи-речи всички надарени днешни журналисти имате голям дълг към този неповторим и неслучил се в българските медии родолюбец, революционер и журналист. До ще време, белки докласите да се издължите пред паметта му и пред трагичната му участ …

Трети щрих

През бурното лято на 1944 година някой от редакционния състав, но не знам кой, е превидил идещата от север болшевишка стихия и престаравайки се, накупил на почти целия ръководен състав на „Зора“ и на „Преса“ пистолети! За евентуална съпротива ли ? Или за самозащита? От кого ли? Няма отговор. Но когато на 10.IX.1944 година арестуваха татко на болничното му легло в Пещера, където бяхме евакуирани, едновременно с това в София са разбили офиса му в „Преса“, отворили служебната му каса и иззели всичко.

Включително и един пистолет, обвит все още във фабричната си омаслена хартия. Естествено, непипан. Та кой ли би си и помислил, ако се числи към крапчевския род, да прибегне до оръжие, до насилие? Чичо Данаил е бил против всички форми на насилие, отричал е изцяло политическите убийства, насилието го е изключвал от паласките на войнстващата интелигенция. В такъв дух е възпитавал и всичките си сътрудници и те му останаха верни. На каузите му и на демокрацията. Някои платиха с живота си за тази преданост, други минаха „само“ с незаконни арести и концлагери, но до един останаха на чисто със съвестта си и с паметта на Данаил Крапчев.

Благодаря Ви, скъпи читатели, че прочетохте горните редове.

Ваш:

Божидар Н. Крапчев

София,  19.02.2014 г,
За Любословие

[spider_facebook id=“1″]

1 Коментар на "Щрихи за Данаил Крапчев"

  1. I az sum ot tozi rod.
    Mojata baba se kazvashe Elena Krapcheva-Kolishturkova. Zjalata familia se subirahme u nas v Dragalevzi I vsichki peeha s chasove…Pekrasni glasove I chudesno pesni.
    Togava beshe praznik u nas, kogato se subiraha rodninite !!!

Оставете коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван.


*